Сетих се за един интересен случай и не намерих къде другаде да го споделя. Затова отворих тази тема, където някой, ако има интересни неприятни случки по самолетите може да ги сподели (убеден съм че случаи много има) . Иначе казано сънародници, които правят едни леко неприлични изпълнения на борда.
Беше 6 Май 2008, а аз летях от Виена за София с Austrian (има блог в темата за trip report-ове). Когато пътниците едва се бяха настанили, стюардесата помоли най-любезно мъжа на реда зад нас (който седеше на F) да се премести, защото майката на детето, коетo седеше на D беше по-напред в самолета. В този момент жената (забравих да спомена, че са българи но от следвалото ще се сетите ), която беше на Е каза:
- Никъде няма да ходиме!
А мъжът я прекъсна с по-снишен тон:
- Чакай де, аз ще отида, нека детето да си е до майката.
- Тогава и аз отивам там! - беше отговорът
Стюардесата (която за щастие не разбираше или поне така се надявам) видя, че и двамата отиват напред каза, че само единият трябва да отиде, но жената (или не разбра, или се направи на ударена) продължи пътя си. Майката дойде при детето си на реда зад нас. Жената стоеше на пътеката при новото място на мъжа си и отказваше да я премести. Чак когато самолетът беше готов за рулиране, стюардесата любезно подкани дамата да се върне на мястото си , защото самолетът е 100% пълен и няма как да я наместят при мъжа и. Тя се възпротиви, но когато видя че няма ефект, тя се върна на реда зад нас. Майката предложи на дамата да седне до прозореца, но тя каза: " Защо ми е притрябвало да сядам там?". Детето седна до прозореца и започна да говори на майката: "Мамо, виж там какъв голям самолет" или "А я виж този колко е шарен!". Въобще яко си кофееше . Като видя радостта на детето от гледката, жената каза: "Освободете мястото, аз ще седна до прозореца". . След малко стюардесата мина да провери дали пътниците са си сложили коланите. Жената очевидно не го беше направила и когато я подканиха тя с пренебрежение каза: "Егати самолета - не стига че едвам се качихме, ами и колана ще трябва да си слагаме!". Стана ми малко смешно , но си замълчах. Като кацнахме в София, самолетът все още не беше забавил ход и жената, която си беше проснала крака на подлакътника ми си разкопча колана и стана, вдигайки и майката с детето прави, отваряйки багажника да си търси телефона. Дори призива на стюардесата, който прозвуча и на български запис не я трогна и тя продължи разговора си по телефона. По едно време един човек отзад каза: "Госпожа, не чухте ли какво казаха?". Тя махна с пренебрежение. При слизане тя вече си беше взела багажа и буташе хората от тълпата, които сега отваряха багажното отделение.
Предполагам това не е единственият случай, така че пишете ако имате подобни истории. Коментирайте и задавайте въпроси, ще се постарая да ви отговоря.