Четейки за полета на Wizz Air с унгарски екипаж и забавянето, реших да напиша накракто какво ми се случи преди 10-ина дни. Редовен полет на EasyJet от Лондон (LGW) до София. Ден неделя - 01 Nov 2009. Час за излитане - 08:00 местно време. Служителката на check-in-a като разбра, че пътувам с полета до София ме попита дали имам ръчен багаж, показах й раницата си. Нямаше проблем, разбира се. Излезе на таблото гейт 110, който е от последните. Нямаше и 10 минути след обявяването му и се насочих натам. 10-ина мунити ми отне да стигна до гейта. Там вече се бяха наредили около 50 човека в опашка, широка 4-5 човека и чакаха. А имаше още поне 1/2 час до бордването. Всички знаем, че има ред за бординг - майки с деца, възрастни хора, инвалиди, speedy boarding и т.н. Стана ми смешно, но щом се чувстваха по-добре да стоят прави - ок
. На седалките се бяха настанили британците и очевидно български студенти, които учат в Англия. Започна бординга и по уредбата се чу "Умоляват се пътниците на полет номер .... на авиокомпания EasyJet до София да се отправят към гейт 110. Времето за стигане до него е 15 минути." Аз бях седнах на съседен гейт, защото имаше по-добра видимост към излитащите и кацащи самолети
. В момента, в който се чу това по радиото, видях хора, които буквално се затичаха към опашката, която беше на 10-ина метра от тях. След още 5 минути се чу, отново по уредбата: "Напомняме на пътниците на полет номер .... на авиокомпания EasyJet до София, че е позволено носенето на ЕДНА, ЕДНА... повтарям ЕДНА чанта ръчен багаж!"
Естествено места имаше за всички в самолета
. Почти стана 08:00 часа. Стюардесите затвориха част от багажниците, които бяха пълни. Едната дори мина да прегледа дали всички са се вързали с колани и почти бяхме готови за пуш бек. В този момент се качи на борда пътник с вид на тъмен балкански субект, настани се на място D 7-8 реда пред мен и остави до себе си на пътеката своя ръчен багаж.
Едната стюардеса го видя и се засили към него на пети. Не знам как не продъни пода
. Приближи се до него, обясни му нещо, взе сака и отвори багажника, за да го сложи. За малко й се размина някакви неща да й се стоварят на главата... Пъхна сака в съседен багажник, направи една физиономия, с което искаше да каже "Аман!" към всички, които й се усмихвахме състрадателно и се върна на пети към мястото си в задната част на самолета. Ще пропусна дебордването, ставането преди да е спрял самолета, говоренето по телефона, "борбата" кой да се качи първи в автобуса и кой да мине първи паспортна проверка. Ще ви спестя и историята с коментари "даваме им здрави чанти, а те ни ги връщат счупени"...
Знам, че това е почти ежедневие на полетите от/до София. Определено има смешна страна. Но по-лошото е, че това е много типичен пример какво виждат чужденците от България...
Все пак ми се ще да напиша и за нещо положително. А то е, че вече дори в България всички са/сме се научили да стоим зад червената линия на паспортен контрол и да изчакаме да ни дойде реда...