Очевидно първият ми полет с JetBlue се отлага за по-натам.
Поради ранния час на излитане се наложи да избирам между такси и supper shuttle. Спрях се на вторите. Взеха ме малко след 03:30 сутринта и потеглихме по още тихите улички на железния град, за да съберем и останалите спътници, които имаха ранен полет. Мислех си, че е неприятно да хващаш полет в 06:00 сутринта (започнал съм да забравявам какво значи да пътуваш с LH1707, LH1429 и OS800), но на летището видях, че има полети и в 05:00, което ме накара да преосмисля своите по-ранни размишления по темата. Използвах времето в буса да се чекирам онлайн. ПИТ е от летищата, които приемат електронни бордни карти, места си бях запазил предварително, а апликацията на Юнайтед е доста приятна - дава допълнителна информация като регистрация на самолет, коя му е предишната ротация, ... Пропуснах гишетата за чекин и директно се отправих към опашката за секюрити чек, която е на долния етаж и над която виси един пощенски витлов самолет, носещ името "Miss Pittsburgh". За съжаление не успях да го снимам, защото там е секюрити зона и снимането е забранено. PIT е едно от онези летища, които има landfield и airfield част, свързани с подземно влакче - в случая с марка Bombardier - пътуването започва с Bombardier още след секюритито, така да се каже Един т-рекс посреща пътниците на излизане от влакчето:
PIT-EWR
UA4945
Dash Q8-4oo
Gate: A12
Seat: Window, back of the aircraft
LF: 100%
На летището не кипеше особен живот предвид ранния час - повечето пасажери дремеха на седалките или ползваха безплатния интернет. На съседния гейт:
Ето го и нашето Дашче:
Аз вече си научих урока - в този самолет се взема място назад, защото перките създават главоболие... Буквално...
На един от съседните гейтове още дремеше витлов самолет на Ер Канада:
Бордването започна според графика и на групи. Аз имах щастието да бъда в група 2. Вече в самолета:
Раздвижихме се без закъснение. Ето я и кулата:
Един ембраер ни изчака:
Излетяхме леко. ФАА нали разреши използването на електронни устройтва по време на целия полет - ето и снимки малко след излитане:
PIT:
Изгрев:
Кетърингът беше скромен - напитки:
След няма и час летене, започнахме да се спукаме към Нюарк в Джързи:
Хубавото тук е, че дори малките самолети ги закачват на ръкави и се спестяват разходките с автобус по апрона. Лошите новини бяха, че имах само 25 минути до следващия полет, който беше в друга зала (concourse) на летището - кацнахме на B, а послетът ми излиташе от С - където излитат и големите самолети. Имаше няколко 777, но нямах време за снимки.
EWR-BOS
UA401
A320
Gate: C135
Seat: Window, back of the aircraft
LF: 100%
Успях да вляза от по-първите (бордването отново беше на групи). Стюардесите предупредиха само по едно парче багаж на човек да бъде слагано в багажниците над седалките, а останалите - под седалката пред нас. Този А320 беше с новите тънки седалки - почти като ЛХ и ОС. Може да бяха една идея по-меки...:
На съседните гейтове също подготвяха самолети за излитане:
В далечината седеше ето този "Zero G" 727. Мисля, че за първи път видях 727:
Ех тези JetBlue:
Oт някъде долетя този 738:
Първата приятна изненада за полета (и май от Юнайтед по принцип) беше кафето преди излитане:
Стюардесите май бяха нюйоркчанки, защото обичайното "What would you like to drink?" беше заменено от "Coffee?" С малко закъснение ни избутаха и започнахме да рулираме към една от близките писти:
2xUnited + NYC Skyline:
До пистата течаха ремонти:
Кетъринг:
Времето се оправи и облаците временно намаляха:
Само за да се сгъстят отново над Бостън, където заходихме от южната страна над водата:
Кулата (малко напомня на тази в BUD):
Оттам се отправих директно към SL1 - интересно превозно средство, което по презумпция е линия на метрото. Реално се оперира от рейс, който по някое време става на тролей... Прави връзка с червената линия на метрото и в посоката към центъра е безплатно - SL1 и червената линия на метрото...
Ето и една снимка от пролетен Кембридж (недалеч от MIT):
Пътуването на връщане беше с Мегабъс. Амтрак:
Малко снимки от 2-дневния престой в Манхатън:
Ето го и Мегабъса:
Само няколко дни след моето посещение Обама и Блумбърг откирха музея 9/11. Автобусите на Мегабъс са относително приемлив компромис, особено за разстоянието между Бостън и Ню Йорк - тръгват от автогара в Бостън и спират в долната част на Манхатън. Времето за пътуване е около 4 часа, всяка седалка разполага с контакт. Има и безжичен Интернет, който почти работи - филтирирани са стриймнгите (youtube, netflix, ...), но става за четене на новини и социални мрежи.
В заключение мога да кажа, че този път Юнайтед се представиха добре - дори успях да си хвана кратката връзка в EWR. Бостън си е Бостън, а Ню Йорк продължава да се развива с бързи темпове. Голямата изненада бяха Мегабъс и мисля, че ще ги ползвам отново, особено за пътувания до 4-5 часа, което се равнява като време на пътуването със самолет (по-рано, трансфер от/до летищата,...).
Ами това е. Надявам се да ви е било интересно. Всякакви мнения, идеи, препоръки, забележки, коментари и критики са добре дошли
