За целта бяха избрани Егейските авиолинии, тъй като предлагат много удобни часове за излитане и кацене, в рамките на 48 часа. Олимпийците също бяха вариянт, но техния боинг 733, ми се стори изключително скучен. Затова избрах аврото, много ми се искаше да разбера що за птица е това...
И така на 24.10 избрах късния полет на Aegean airlines A3 953 SOF-ATH 19:10 19F bn66 gate B9 BAE Systems Avro 146 - RJ100
Тръгнах си от работа по-рано, за да мога да се приготвя, да мина да хапна по пътя и да се окажа на чек-ина към 18:20, всичко беше по план с изключение на един малък детайл, софийска вода ми бяха приготвили изненада - от моите любими. Единственото което чешмата изплю бяха няколкото кафеникави капки, придружени от яростно фучене, видимо и тя недоволна, заради неизпълнената си мисия - да ме дари с животворяща и освежаваща сила. Моите телефонни обаждания на кол центъра на Софийска вода не помагат, аз дори не мога да уточня в кой от близките жилищни комплекси има вода. Разочарован, сменям планове, въртя телефони, и търся възможност в оставащите ми 55 минути да се изкъпя на чуждо, и да хапна. След 10 минути пътувам, къпя се, налага се да ям в бърза закусвалня с червено жълти тонове, обичайните картофи + други полезни неща. В тази суматоха, разбира се, забравям за чудото наречено интернет. Което би ми спестило много ядове.
Вече съм на нашето родно летище. 3 гишета за чек-ин, място до прозореца и о ужас! в 18:15 самолета от Атина не е излетял, полетът ще бъде изпълнен не от Авро-то, а от боинг. Мотане нагоре надолу, малко лаф, и в 19:00 още няма излитане. Аз вече тайно почвам да се надявам дали ще хвана "комплиментите на егейците". Политиката на авиокомпанията е следната, ако вашия полет закъснее повече от 1 час, на всеки пътник му се предоставя ваучер за 1 безплатен полет с авиокомпанията!
в 19:05 минути става ясно че самолета вече лети към София, но с още една уговорка изпратили са не Боинг, а отново Авро, но изключително в икономи конфигурация. Комплиментите останаха само за даунгрейдваните пасажери. След въртене и сучене самолета закован на стоянака 7 (респективно изход В9) затвори врти точно в 20:10.
Веднага пуш бек, пътниците още не се бяха настанили!!! Сигурност моля! - капитана бързаше да се връща. Салонът: кожени седалки, изглеждат нови, малки, но удобни. преместих се на последният ред, полетът беше 80% пълен. Конфигурацият на задната част седалки за мен беше нещо ново.
Инструкция за безопасност, после "взлетная карамелька" и вече бяхме на изпълнителен, без да спираме и айде.... летим.
Тоя Авро въобще не ми хареса... все едно, че не бях в самолет. Беше някакво ново усещане, леко напомнящо на летене и возене на трамвай..., не на автобус... абе тъпо. Беше ми скучно и понеже бях на последния ред реших да снимам галито, и разни други подробносто на този така наречен самолет. Тук стана много весело.
В началото на салона раздаваха напитки и храни, с това бяха заети всичките 3-ма от кабиният екипаж. 2 млади и красиви (!?) гъркини, и един младеж. Докато аз си снимам и се наслаждавам, в началото на салона чувам викове... на гръцки (от този език и хабер си нямам, освен малака), обръщайки се виждам как най-младата стюардеса на егейските авиолинии на външен вид 22 години, ниска и набита, със страшна сила тича към мен, вика нещо и маха с прсът. Аз разбрах, че нещо съм сгафил... Когато стигна до мен ми дръпна ръката и почна нещо да ми говори... аз я прекъснах с анаглийското "Сорри ай дон'т ъндърстенд", обаче, тя продължи... на езика който аз не разбирах. Оказа се, че тя също не ме разбира (!?) това ме шокира... На помощ се притече пърсърката, след кратки разговори с нея се разбрахме, че аз ще си седна на мястото и няма повече да снимам в техния самолет нищо освен храната си, за което аз изрично я помолих. Младата, ексцентрична с поведението си, незнаеща английски стюардеса на егейски авиолинии, продължи да се подмята нагоре - надолу по салона на самолета, усмихвайки се на всички пътници. Но когато нейният поглед срещна моя на 2-3 пъти, тя само си вдигаше палеца и ми вика "но пикчар"... Тя ми даде и сандвича,казвайки ми нещо сърдито на гръцки.
След по-малко от 40 минути летене започнахме снижение, кацането с аврото не го усетих... нищо просто леко се докоснахме до полосата и продължихме, никакви интерцептори (така ли се казваше?) ама никаква емоция, бях много разочарован, тук е мястото да спомена, че в каря на аврото е много шумно и некомфортно. Капитана не спря да говори през целия полет, но аз нищо не чух...
Страхувайки се някой да не ме набие, аз не снимх нищо повече. Жалко защото имаше какво, оставиха ни самолета на неконтактна стоянка, близко до хангара на другия край на перона, стълбата за задната врата я !бутаха! 2-ма стълбари
, въплащавайки в живот идеята за екологично чисто летище 
, за съжаления не ходихме пеша до терминала, а ползвахме автобусче на някой от хендлинг агентите на ATH, автобуса беше приятно натъпкан, задушен, и О, добре дошли в Гърция, бла, бла и бла, бла Атина - това вещаеше плазмата в автобуса. Намах багаж, бързо излязох дръпнах един фас и се метнах на автобуса (голяма грешка), пътувах час и нещо, затова моля ползвайте метрото!...
На другият ден предстоеше вълнуващо препускане по камъни, мрамори, колони и едно забележително летище!
), понеже самолетът е shoulder-winged, няма как. Аз на Аврото винаги се качвам със смесени чувства: Някак си хубав дизайн, но иначе прозорците ниско, двигателите "пречат", а и някои авиолинии имат навика да натъпкват още седалки, за да се получи конфигурация 3-3.
нама начин да го сбъркаш!
