Това пътуване трябваше да е доста обикновенно от гледна точка на маршрута, но се оказа доста по интересно отколкото предполагах. Предварително се извинявам че снимките са само от втория полет, но на отиване беше тъмно, а сапунерката ми е с доста ограничени възможности. И така:
GIB-LGW
21.01.2008
BA 6907
Airbus A320-200
G-TTOC
Полетите на Бритиш от/до Гибралтар се изпълняват от техния франчайз GB Airways.
Полет BA 6907 по разписание трябваше да излети от Гибралтар в 19.35 местно време, но още щом отидох на летището видях че полета закъснява с 50 минути. Не се притесних чак толкова, и понеже летището тук е с размерите на квартален минимаркет в България и няма какво да се прави, просто се върнах обратно в офиса, свърших още малко работа и после обратно. Тъй като още сутринта се бях чекирал он-лайн и носех само ръчен багаж се отправих направо към секюрити. Около минута по-късно бях в „чакалнята”.
Тук няма как да объркаш гейтовете, просто ситуацията е същата като на Т1 в София – тоест няма ръкави..... а и гейта всъщност е само 1
Полета от Гетуик кацна и докато от L1 и L2 на G-TTOC слизаха пътниците и сваляха багажа, под дясното крило вече се беше настанила цистерната с JET A-1. 30 минути след кацането обявиха бординг – първо пътниците нуждаещи се от помощ и след това всички останали, като тези заемащи редове 1-15 са поканени да ползват предната стълба, тези с места от 16-28 ред – задната. Бординга беше доста бърз и в 20.20 ни push-back-наха съпроводен със запуск на 2-ри и после на 1-ви двигател.
Backtrack по 09 до самия й край защото затоварването беше около 95%, последван от обратен завой.
Поседяхме около 30 сецкунди след което беше дадена газ, но пилота беше вдигнал (оказа се вдигналА командир беше 29-годишна иралндка Нанси.....не си спомням фамилията). Усещаше се как тягата се опитва да подкара самолета, но спирачките си казваха думата. В следващия момент спирачките бяха отпуснати, дамата отпред заповяда на двигателите да си заслужат парите и на около ¾ от пистата отлепихме. Последва стъпаловидно изкачване като някъде над Мадрид достигнахме Cruising altitude 36.000 ft и скорост варираща между 790 и 830 км/ч.
Обслужването се състоеше от обичайните за ВА по това време на денонощието сандвичи (само да отбележа че за разлика от FB тук всеки получава по 2 сандвича – 1 с шунка и кашкавал и един с пилешко и майонеза/или 2 вегитариански, а ако случайно им останат нераздадени сандвичи стюардесата моли по уредбата всеки който иска допълнително да натисне бутона за повикване ) Последваха безалкохолните/бира/вино и след това дюти-фри продуктите.
До момента в който не напуснахме очертанията на Испания полета беше доста спокоен, но в момента в който навлязахме над Bay of Biscay( не съм сигурен как се казва на Български ) почна доста неприятна турболенция, която продължи до кацането в Лондон.
На final-а в Лондон се зазяпах сериозно през прозореца и осъзнах колко натоварено летище е Гетуик. От прозореца ми се виждаха 3 „колони” светлини в небето които по време на последния завой се сливаха в една много красива линия насочваща се към пистата. На 12-тия самолет зад нас вече неможех да преценя точно колко има по-назад, а и не виждах тези пред нас. При опирането на пистата десния колесник бе малко по-нетърпелив да стъпи на земята, явно cross wind-a явно си казваше думата.
Последва рулиране до северния терминал (гейт 60) като подминахме обичайната лудница от самолети на First Choice, Monarch, Zoom, Astereus, B747 на Oasis Hong Kong, няколко B777 на BA и обичайното море от B737 на Бритиш паркирани за през нощта.
Паспортния контрол отне около минута и оттам направо на спирката на хотелските автобуси.
След 2 почти безсънни нощи и една доста изморителна конференция беше време за обратния полет:
LGW-GIB (или поне така трябваше да бъде)
BA 6902
Operated by GB Airways
A320-200
G-TTOB
Ставане в 04.30, автобуса обратно до летището (между другото хотела ми е на самото летище и на около 150 метра по права линия от вратите на северния терминал, но пешеходци немогат да се движат там и трябва да се вземе автобус, който струва GBP 2 и изминава разтоянието за около 15 минути :/ Въпреки това препоръчвам хотела ако на някой му се наложи трансфер с преспиване или му е по-удобно да е на летището. The Premier Inn (www.premierinn.com) London Gatwick Central (GBP 65 за стая през седмицата и GBP 63 в събота и неделя))
За всички европейски полети на ВА на Гетуик вече трябва да се чекираш на self-service машините, а не на гише. После през секюрити (доста бързо заради ранния час), второ секюрити което е само за обувките (събуваш се, хвърляш чепиците в скенера и си джараш по капли по отоплена гумена лента (хората поне се грижат да не ни е студено краката)) Оттам кафе в Starbucks, разходка из летището и 40 минути преди полета обявиха гейт (това май им е любимия номер и затова трябва доста да се внимава – гейта се обявява буквално в последния момент и може да се окаже доста далеч), в случая 106....за тези който не са били на Северния Гетуик, това е един от онези 14 гейта които са почти на пистата като до тях се стига по покрития стъклен ‘мост’ под който рулират самолетите. От централната зала до там са си 10-15 минути трамбоване.
И така, на гейта, бординг веднага, затоварване около 60% (за пръв път виждам толкова празен самолет по този маршрут) и изненада номер 1 – комадира ни посреща на вратата, г-ца Нанси (ами не й помня фамилята ) която ме ‘докара’ от Гибралтар 48 часа по-рано.
Номер 3 сме на опашката за излитане зад 757 на First Choice и B734 на BA, но трябваще да изчакаме и кацане на 737 на Бритиш, Даш 8 на FlyBE и 747 на Virgin.
Излетяхме без много зор и след малко се изкачихме над първия слой облаци където ни посрещна невероятно красив изгрев.
Когато достигнахме FL 370, г-ца Нанси се обърна към нас с инфо за височината, скоростта и марщрута на полета. Сподели и че метеорологичните условия в Гибралтар са сложни но се очаква времето да се оправи докато стигнем до там.
И така следващите 2 часа и малко минаха спокойно. Поднесаха ни гореше закуска, кафета, чайове и безалкохолни на корем и ...... шампанско за 6 лири бутилката (200ml)....аз поне не видях някой да си купи....все пак нямаше още 8 сутринта.
В момента в който прелетяхме Испания и достигнахме брега на Средиземно море някъде около Малага, си пролича че все пак ще се ‘подрусаме’. Морето не се виждаше, Африка не се виждаше.....
започнахме захода и последва съобщение от кабината че видимостта на летището в Гибралтар е намалена (мъгла на дъното, облаци върху нея и за капак вятър и то северен – демек хич не ни помага) но все пак ще се опитаме да кацнем.
Последваха задкрилки на 10, 25 и накрая пълни (40), спускане на колесник, спойлери....в един момент през дупка в облака се видя танкер в залива и съдейки по размерите му прецених че сме на около 100-150 метра височина. 2-3 секунди по-късно двата IEA V-2500 изревха с чудовищна сила, задкрилките се прибраха обратно до 10 градуса, колесника се прибра и се изтреляхме обратно нагоре като ракета с лек ляв крен (скалата се пада в дясно по посока на кацането и предполагам че това е нормална процедура....за всеки случай). Из кабината се разнесоха няколко сподавени вика но като цяло за мен поне, беше доста забавно (това ми е първия aborted landing , а ми предстоеше и още един). Качихме се обратно над облаците и главната стюардеса събщи по уредбата че сме прекратили кацането (да бе! Верно ли?
) и че когато има информация от кокпита ще ни уведоми, а ако някой междувременно се чуства некомфортно или има въпрос нека натисне бутона за повикване и тя лично ще дойде да поговори с него (доста добър подход според мен). 5 минути по-късно тя пак се включи и ни съобщи че ще опитаме нов заход защото има ‘известно подобрение’....хмм, отново задкрилки, остър завой, още задкрилки, спойлери, колесник.....така и не разбрах къде го бяха видели т’ва подобрение....от моя прозорец си изглеждаше все едно се спуснахме в купа с таратор. Този път не успях да преценя в кой момент се повтори предната процедура.....двигателите ревнаха, крилото се ‘изчисти’, колесника се прибра и с доста неприятен натиск в гърдите се изтреляхме отново нагоре. Последваха няколко кръга над морето, след което от кокпита ни обявиха че поради лошото време и мерки за безопасност ще кацнем в Малага.
20 минути полет обратно навътре в Испания,
прелитане успоредно на пистата в Малага, ‘изтребителен’ заход (наситина такъв 180-градусов завой за пръв път виждам) и доста стръмно спускане обратно на пистата....спойлери, реверс,
2 пожарни зад нас (това значи ли че сме направили аварийно кацане?) и накрая стоянка в най-далечната част на летището. Това е нашата машина:
А това командир Нанси:
В момента в който отвориха вратите за да слезем тя излезе първа на стълбата и лично се извини на всеки пътник за неудобството че сме в Малага, а не в Гибралтар и ни пожелаваше много успешен ден на всички.
Последва автобус до терминала покрай тези хубавци:
Паспортен контрол, и после в чакащите автобуси които ни закараха обратно в Гибралтар (където междувременно се беше изяснило и ставаше дори и за плаж).
Надявам се че не съм ви отегчил с този дълъг разказ, а ако е така се извинявам но за мен това пътуване надмина всички очаквания ) Бих преживял същото отново, но при едно условие, че имам нормален фотоапарат който прави клипчета със звук за да можете да усетите тези моменти.
Имам и няколко въпроса за по-разбиращите от мен:
1. Колко резерва гориво носи един самолет(А320) при положение че заради дължината (или по-скоро липсата на дължина) на пистата тук самолета идва тук с гориво само за полета насам и презарежда тук за обратния полет.
2. Има ли някаква определена бройка опити за кацане който пилота има право да извърши или е въпрос на преценка на моментната ситуация?
3. Общо с опитите за кацане, издиганията обратно (които предполагам лапат доста гориво) пренасочването, рулиранията и всико останало полета отне повече 4 часа (нормално е около 2 часа и 30/40 минути)....май верно сме си били на резерви ? (добре че в Малага времето беше ОК, че второто резервно летище ни беше Танжер в Мароко, а последното нещо което исках беше да се лашкам 45 минути в тая буря пресичайки морето обратно към Европа)
Поздрави от мен
[/quote]
