NUE-MUC
LH937 (opb Contactair)
ATR42-500
D-BNNN
С този полет започна пътуването ми към София с престой около месец и половина. Полетът бе обявен за 0640 сутринта, което наложи да се появя на летището малко след 5 и като цяло да не си легна предната вечер:)
По това време летището е доста празно. Като изключим 1-2 полета по същото време, самолетодвижения няма. Първите започват след 7 сутринта. Любезната служителка на гишето за чек-ин ми дава място 8F за краткия полет до Мюнхен и 4А до София.
Бордингът и излитането протичат на време (полоса 10 за излитане). Следва голям завой над източните части на града, малко след като слънцето е изгряло. За съжаление си бях прибрал фотоапарата в натъпканата фото-раница и нямах много място за да го извадя и да сложа подходящия обектив за един-два пейзажни кадъра на града.
По време на полета двете стюардеси сервираха напитки. Затоварването бе около 70-80%. Малко след прелитане над Инголщад правим лек завой, а десетина минути по-късно вече снижаваме за заход към Мюнхен. Всъщност по това време и в Мюнхен не е много натоварено, неделя сутрин е. Кацането доста добре като за ATR – меко и без излишно подскачане по бетона:)
MUC-SOF
LH3434
A319
D-AILL
След час и малко престой в Мюнхен е време за втория полет, за мой голям късмет изпълняван от А319. Когато си купивах билета месец по-рано това изигра голяма роля при избора на съответния полет. Одавна не бях летял на A32S на Lufthansa и реших, че Avro RJ85 на същата авиокомпания е крайно неприемлив вариант.
Самолетът бе паркиран в най-източната част на Терминал 2. За него бяха долепени две стълби за пасажерите. Моето място – 4А бе точно зад бизнес-класата на самолета. Между другото попаднах на самолет с нов интериор, LH започнаха да ги подменят (ако не се лъжа) миналата година.
Полетът до София бе пълен почти до горе. След кратко чакане бяхме „избутани” назад, запуснахме и се насочихме за излитане по 08L. Докато рулираме покрай нас минава 767 на United, както и множество самолети на Lufthansa. Летището бавно започва да се събужда.
Около минута след излитане управляващият пилот изпълнява „ефектна” площадка – намалява до минимум вертикалната скорост, връща РУД-овете на малък газ, лети по този начин още минута, след което подава газ, а малко след това започва да придърпва и сайд-стика към себе си. Незнам дали това е било наложено от шумови ограничения или са се забавили да се свържат с Munich-Departure, от където да им разрешат набор до по-висок ешалон. Може и да са обучавали някого, защото процедурата бе изпълнена наистина като по учебник.
Прелитаме над австрийските Алпи, където днес времето е слънчево и човек може да се наслади на високите им върхове. Досега за толкова полети по тази дестинация нито веднъж пред мен не се беше откривала такава гледка!
Някъде по-навътре в Австрия бордните домакини ни сервират сандвич и напитки. След това пишещият тези редове заспива доволно докато слуша едновременно музика и „музиката” на двата CFM56.
Полетът до София трае по-малко от обявеното (май типично за полет в тази посока), което ни позволява да наваксаме закъснението от няколко минути на излитане.
Някъде още над Австрия времето отдолу драстично се променя – облаци и никакъв шанс човек да види земната повърхност.
При снижението пробиваме облаците дълго време, като при завоя за излизане на финал за 27 още излизаме от тях. Докато спускат задкрилките ми прави впечатление, че предкрилките на самолета имат две пуснати положения, което досега незнаех.
Екипажът извежда “Marburg” на десетина километра от прага на полосата. Вали дъжд, но самолетът се държи изключително стабило въпреки подухващия вятър. След опиране следва силен реверс, вероятно заради мократа настилка.
Рулираме до ръкав от западната страна на Терминал 2.
По това време (около 12 по обяд), няма много полети и вътре е почти празно. На паспортен контрол изобщо не чакам, а направо се нареждам на едно от празните гишета. Попадам на любезен служител на гранична полиция
Обработката е бърза, багажите също не закъсняват (много). Почвам да се чудя в София ли съм кацнал…
---
Надявам се кадрите да ви харесат
