Ето и плана:
MXP-BUD MA417 Fokker 70 23/04 20:25
BUD-VAR MA838 Fokker 70 23/04 23:10
И така, дойде дългоочаквания ден и с двата ми куфара тръгнах към Малпенса. Отдавна не бях пътувал от там, тъй като нискотарифните са на Бергамо. Е, Малпенса е друга работа. Беше доста празно, на чек ин имаше доста японци (JAL се бриготвяха за дълъг полет до Токио) и като цяло имаше почти само бизнесмени. Отидох на чек ин 15 минути преди да го затворят, подадох си гордо синята карта на Malev Duna Club (сещате се кое ниво е синьо, нали
) и помолих за уиндоу сиит. Мацката ми каза обаче, че заради overbooking in economy трябва да ме преместят в business. Аз естествено нямах нищо против. Супер се изкефих, защото никога не ми се беше случвало а и не го очаквах. И така, щастлив тръгнах през секюрити и после бординг.
Запътвам се към гейта, като си мисля че е на края на сателита! Но неееее, имаше още няколко стълби,коридори, абе доста закътан. А23!
След кратко пътуване с бусчето, ето ни пред фокер 70. Непосредствено преди направата на следващата снимка, аз лекинко си изпуснах фотоапарата и лекинко му падна предната част и той загуби своите zoom-възможности. Но аз хладнокръвно продължих...
Ето какво има около нас!
Малко глупав ъгъл, ама така някак си се влиза в тоя фокер!
В самолета беше яко, храната в бизнес супер, ама до BUD е около час, така че имаше време само колкото да си изям всичко и хоп-кацане. Много ми се щеше да снимам красивата табличка с храна, ама ме беше мега срам и не снимах!
BUD е много готино летище, не много голямо и това ми харесва. Имаше фрии wireless на някакъв оператор с П. Имах малко време да поговоря с приятели по скайп и полека-полека към новия бординг. Малко ми е тъпо как всеки път гейта за БГ си личи доста отдалече. Имаше 5 супер цигани, 2 пияни англичани, 2 яки проститутки (не яки като мацки, а яко проститутки, с колани D&G и баси платформите), други двама бачкатори и разни други по-нормални хора. А и не липсваха българи, които да речем от известно време пътуват със самолет и са мега гъзари и разбират. Смех пълен.
Вътре в самолета забелязах много познати неща (имам набито око) и заподозрях, че това е същия, с който дойдох от Милано. (И под познати не разбирайте седалки, мокет, ами разни детайли в WC да речем.) След като кацнахме, заснех регистрациятаи хоп-оказах се прав!
Welcome to Varna!
Хората от ground handling бяха необичайно бързи (или защото беше последен полет за деня или пък защото вече Фрапорт е оператор, не знам) и съвсем скоро бях в колата на нашите към вкъщи. Даммм, обожавам да летя до Варна!
PS: Хмм, сега забелязвам, че не съм използвал думи като запуск, рулиране, заход, кацане и разни други такива. Ама и без това тези неща всеки път са едни и същи!
Искренно се надявам да ви хареса блога, след месец и другата част, надявам се да има повече снимки!
