Рано сутринта на 25 май (4:00) станах от топлото ми уютно легълце и започнах да се оправям. Обожавам да летя от Варна, защото мога да си позволя да стана 1:15 мин преди полета, спокойно да се оправя и да съм навреме на check in. Нашите ме закараха на летището, там беше доста оживено за ранния час! Усеща се, че сезона във Варна вече е започнал. Бях приятно изненадан от промените на летището. Определено си личи, че се прави нещо в добра посока. Който е бил преди на това летище, знае колко комична беше security-проверката, едно такова схлупено и никакво. Сега вече заприличва на EU летище.
Искам да отбележа, че съм очарован от обслужването на летището. От чек ин, през секюрити и после бординг. Всички бяха много мили и усмихнати, супер се изкефих защото нямаше нищо общо с обслужването на СОФ. Там винаги се държат все едно си им изял десерта.
Все пак си остава малко соц-привкус...
Ето и прословутата тераса! Вътре са направили Costa Coffee (един мъфин е 7лв!!!!) и безмитен магазин. Доста е приятно, взимаш си кафе и излизаш да гледаш самолетите.
Време за бординг, тъкмо свърших с писането на един сърцераздирателен смс!
Служителката (може би мой набор) беше много сладка, ама нямаше как да и натикам фотоапарата в лицето и да я снимам!
Покрай нас вече заминаваха Air Via.
Настанихме се, нямаше бизнес класа на този полет, но пък аз бях на 2 ред и местата бяха така хубаво широки. Самолета беше около 90% пълен. До мен беше седнал един немски бизнесмен, живеещ във Варна. Така ме метна на приказки, че нямах време да се усетя и вече захождахме към BUD. Като кацнахме, тъкмо беше пристигнал един United от US, изпълняващ чартър с американски войници. Терминала беше пуст, имаше само разни тъпи американци, които при вида на стюардеси почваха да свирят и да им капят лигите. Абе като по филмите направо. Имах час и половина да снимам. Ама то какво да снимам, като, ако си спомняте, ми се счупи фотоапарата на идване и сега фокусирането като цяло ми беше трудно. За zoom не говорим вече! Ето какво имаше около мен:
Айде бординг за Милано, бързо излитане без много да се бавим. И този полет изобщо не го усетих, пак ми беше супер приятно. Кацнахме, времето в Милано беше облачно и ненормално студено за края на май. Куфара ми дойде бързо и айде към града, където ме очакваше моя скъп университет и милата ми сесия (която апропо почти свърши вече)!
Надявам се ще ви хареса блога ми, това е коемо можах да направя този път, с един счупен фотоапарат и много ентусиазъм.
В петък ще правя тривиалното Милано-София с MyAir, но и от там ще има снимки. Искам последно да кажа, че от октомври отивам в Англия да уча Air Transport Management, надявам се направих правилния избор. До скоро!
