NW1136 ORD-DTW, Airbus A320-211, reg. N321US, места 9А и Б
NW1776 DTW-PHL. DC-9, reg. N*****, места 12 Е и Ф
След три отлично прекарани дни, някои (аз) бяха готови да се прибират вкъщи.
Рано сутринта в неделя, този път наистина рано, около 04:30 се вдигнах, обадих се да докарат автомобила и се приготвихме. За разлика от четвъртък този път нямаше никой по пътищата и стигнахме за няма и 25 минути. Върнахме колата и се озовахме на Т2, където мнозинството още спеше. Бяхме подранили, та си избрах местата за първия полет, не знам защо девета редица. Чекирахме куфара (пак 15 кинта, pimps), и се закотвихме на гейта, Е15.
O'Hare още спи:

United heavy metal:

Нашия Ербъс го приготвяха:

Тоя мърляв А319 направо го намразих - докато го снимах един МД-11 на Луфти излетя без да ме предупреди:

Тия двамата ме накараха да се почуствам малко като у дома:

А този почти нямаше да го постна, докато не забелязах уинглети. Да не е 767 случайно?

Веднага след него рядкия USA 3000, също успя да се покрие:

Бординга започна и приблизително бързо бяхме настанени. Дали поради ранния полет (07:07) или поради безбройните полети до Детройт между American, United, и Northwest, но самолета беше полу- празен. Един E-Jet би свършил работата по-ефективно, поне този полет. Самият Ербъс си личеше че е от по-старичките, доста поизносен, но иначе удобен, в сравнение на 320 на United, на който летях през февруари, ми се стори определено по-просторен:

Както и да е, излетяхме, разнесоха по една кола и аз се загледах. Капитанът се обади да съобщи, че ще летим на височина 21,000 фута. Дали поради краткия полет? Снимка от излитането:

Забравих да отбележа, че по-мръсен прозорец не ми се е падал, затова е малко трудно да се различи тук, но това в далечината от лявата страна на реката е центъра на Детройт, от дясно - Канада.

Крилото:

Кацнахме, реверса зави, а аз се опитах да направя видео, но не стана като за пред хора затова няма да го слагам тук. Паркираха ни на А75, а следващият ни полет беше чак от другата страна, на А17, затова се наложи да използваме влакчето:

Терминала:

Нямах време да видя, камо ли да снимам ДЦ-то с което летяхме. Най-вероятно -40, но не съм сигурен, но пак късмет с аварийните изходи и се получи едно доста комфортно пътуване. Излетяхме на време, забелязах това, което реших, че е авто писта:

Ще го потърся на Гугл, както и това летище:

Не след дълго се появи и дестинацията, PHL, и за моя радост открих, че ще кацнем по любимия ми маршрут.
PHL:

Покрай северната страна на центъра:

После завиваме на юг, по реката Делауер:

После на запад, покрай спортния комплекс(явно мачове днес няма):

Летището се пада точно срещу нас.
Десет минути по-късно вече чакахме един другар да ни вземе:

Общо взето съм много доволен от Northwest. Предлагат добър продукт, и малкото негативни (15 долара за куфар) бързо биват забравени от професиналното изпълнение. Нито един от полетите не закъсня, дори с минута.