Първо искам да изкажа голямото си възхищение към всички Вас, които споделяте преживяното от полетите си по един такъв прекрасен начин - нямаше просто как и аз да не се "хвана на хорото" след като имах късмета да се натъкна на този чудесен форум !!
Радвам се, че има хора като Вас
И така..връщам ви три години назад в прословутия софийски сезон на мъглите и пътуването ми до Дрезден с WizzAir.
Бях поканен от приятел в Германия да му погустувам за две седмици и хич не се поколебах това пътуване да бъде реализирано по въздух.
След упорито търсене на евтини опции за полет до Дрезден, не намерих нищо по-добро освен полет до Франкфурт Хан (via Budapest), а после Inter City Express до Дрезден. А и Wizz веднага спечелиха симпатиите ми, след като научих че летят с любимият ми Airbus A320....
Резервирах билетите два месеца предварително и с всеки изминал ден вълнението от факта, че ми предстой първият полет в живота рязко ескалираше. От малък ми беше мечта да полетя и все преследвах селскостопанските Ан-чета с моето червено Балкан-че
, обладан от някаква страст....някаква непозната тръпка. Спомянам си, че се събуждах със запалването на моторите на тези Ан-чета, понеже живеех много близко до летището...смахната работа 
Най-накрая дойде и 25-ти ноември 2005-та - датата за когато беше резервиран полета ми до Франкфурт Хан. Ясно си спомням и вълнението, което ме обзе когато чух шумът от двигателите на кацащ самолет на Т1 в София - сякаш някой ми бе "подшушнал" най-приятният звук, който някога съм чувал.....
Полетът ми бе за 06:00 и аз съответно се озовах на летището някъде около 3. За моя изненада терминалът не бе никак пуст по това време на денонощието и имаше една компактна група от хора, които чакаха за ранните си полетите. В последствие установих, че повечето са за моя полет, а останалите бяха за полет на Луфти
Информацията на мониторите сочеше, че всички полети са ОК, което разбира се внесе допълнителна доза успокоение у мен - все пак това беше първият ми полет и всичко трябваше да е ОК.
Дойде и времето за Check- In и се запътих към гишето. Предвидливо си бях разпечатал резервацията и кода за полета, но те не бяха нужни в случая, тъй като и номера на паспорта ми свърши работа.
Дойде и момента за преминавне през скенера - всичко беше ОК. После трябваше да мина през паспортната проверка и ми се падна някъв митнически служител със съмнително чувсто за хумор;
-Добро утро - казвам аз, усмихнат и доволен че този check е последния преди да се добера до гейта с видимост към перона.
-Мххмм добро утро - някак с нежелание отвърна баткото зад гишето.
Поиска ми паспорта и му го дадох. Последва едно утегчено разглеждане на иначе чисто новия ми паспорт и някак си този батко ми напомни на Катаджия, който се чуди за какво да се хване.
-Каква е целта на пътуването? - попита той.
- Ами отивам на гости при приятел - отговорих аз.
- Ааа хмм, аа имаш ли достатъчно парички за тва ти гости?
Бях като вцепенен от въпроса, който ми бе зададен и без да се колебая му отвърнах:
-Ами имам!
-Ааа хубуу - апатично отговори той и ми върна паспорта.
Грабнах паспорта си и веднага се отправих към гейта и за мое най-голямо разочарование открих само един Boeing 737 на CSA ( ако не греша) и ...... гъста мъгла. Вътрешен глас ми подсказа, че нещата не са наред и когато стана време за бординг видях, че на монитора беше изписано 50 мин. закъснение.
Отидох да пия кафе в единственото отворено по това време заведение и съвсем не бях изненадан от "вежливото и свежо" отношение на момичето, което работеше там. Подходих с разбиране и реших, че се дължи на ниската й запалата и слабото представяне на приятеля й последната вечер
Някак неусетно минаха и тези 50 минути закъснение и сякаш нещо някак ме удари през коленете, когато чух по високоговорителя, че полета ми се отменя за неопределено време, поради невъзможността самолета от Будапеща да кацне.....заради гъстата мъгла.
Последваха различни отзиви от пасажерите. От популярното: "Тц тц тц тъпи идиоти " до " Бе ша ги ... тия прУстаци"
Добрах се до бюро "Информация" за повече информация
, а оттам ми дадоха телефон на Call- центъра на Wizz за повече информация Хич не завиждах на лелката, която беше на смяна този ден в бюрото, тъй като беше под обсада от около 100-тина души, в "перфектно" настроение 
Свързах се с Call- центъра и rebook-нах полет за следващия ден в 11:00. Wizz направиха извънреден полет на 26-ти ноември за да могат да превозят пътниците, който бяха върнати в Будапеща и да вземат нас от София. Неслучайно избраха 11:00 за час на полета, тъй като мъглите се отдръпваха тогава.
Използвах жокера "обади се на приятел" и остнах да пренощувам при един приятел в Студентски град..
На другия ден всичко бе нормално - мъглата вече я нямаше. Минах бързо Check In и скенера, а от онзи батко на паспортния контрол нямаше и помен.
Дойде и време за бординг и бяхме превозени с автобус до самолета.
Качването на автобуса не премина без познатото раздаване на лакти и "вежливи" думи по отношение на роднините, но успях да премина и през това предизвикателство.
Тук е момента да вмъкна, че 96% от снимките на първият в живота ми полет бяха изтрити, поради моята несъобразителност при преинсталирането на Windows. Просто забравих да ги преместя в друг дял на хард-диска...
Много съжалявам за това.
Най-накрая се добрах до Airbus-a и забравих за всички перипети през, които бях преминал. Звукът от двигателите ме отнесе в друго измерение...
Намерих си място до прозореца зад крилото и бях изключително щастлив.
Екипажа бе унгарски, а по интериора в самолета, си личеше че е сравнително нов. Последва инструктаж за безаопасност от стюардесите на някакъв непознат за мен английски
, а после около 10 минутно рулиране и Smooth Take-Off.
Тръпката, която изпитах при излитането просто заличи всички неволи и перипети, които имах преди полета.
Ето и две от оцелелите снимки - мисля че са над Карпатите в Румъния
През целия полет се вълнувах също като онова дете,което някога преследваше селскостопанските Ан-чета
След полет от около 2 часа полет се приземихме на летище Ferihegy. Кацането беше изключително меко и аплодисментите бяха повече от резонни. Набързо минах паспортната проверка и се насочих към офисът на Wizz, за да добия повече яснота кога ще ми е полета за Франкфурт. Офис на Wizz обаче не намерих, но ми дадоха номер на Call център в Будапеща. Оттам ми казаха, че поради закъснението съм изпуснал полета си до Франкфурт и могат да ме re-book-нат за следващият, който е на другия ден в 9:00. Съгласих се и ми предложиха 80 евро за хотел срещу разписка. Предпочетох да спя на летището, понеже нямах много пари и ако бях решил да спя в хотел, сигурно трябваше да чакам 1-2 месеца, докато ми възстановят сумата.
Новият терминал на Ferihegy всъщност ми се стори доста приятен и уютен. Ето и една снимка:
След като останах разочарован от нереално завишените цени на сандвичите на летището, реших да отида до центъра на Будапеща.
Хванах автобус 200 и "синьото метро" и за 30 минути бях вече на Kobniya Cipest или с други думи центъра на Будапеща . Намерих ресторант с подходящи цени, а след това направих обиколка на Буда и Пеща. След това се върнах на летището и се настаних удобно за сън на една от скамейките. Направи ми впечатление, че никой не ми направи забележка, за дето спя там - смея да търдя че Ferihegy e добро място за сън
Събудих се и почти беше време за Check In -дръпнах едно кафе и се наредих на опашката. После се повъртях като муха без глава в стерилната зона и дойде време за бординг. И тук нямаше ръкав и превозването до самолета беше с автобус,но ги нямаше ония бутания с лакти и "вежливи" послания към роднините
Екипажът отново беше унгарски и отново на ниво, макар и ниското ниво на английски.
Последва отново около 10 минути рулиране по пистата и след това доста бърз Take-Off.
Полета беше нормален, а аз отново бях пределно развълнуван.
Landing-a на Франкфурт Хан беше повече от добър и пилотът отново заслужи аплодисментите на пасажерите. По мащабите си летището Хан много ми напомняше на това в Горна Оряховица и се зачудих кога Wizz или RyanAir ще започнат да летят до такива дестинации в България.
След като минах паспортната провекрка се отправих към Shuttle Bus-a до Frankfurt haupt banhof, a от там Inter City Express до Дрезден.
Понеже всички снимки от обратния полет са изтрити,мисля да спра до тук.
Надявам се "рипорт-а" да Ви е харесал и да не сте получили главоболие по време на четенето
Пожелавам Ви много бъдещи пътувания и здраве. До нови срещи
