Munich (MUC), Germany, Franz Josef Strauss, terminal 2
Vienna (VIE), Austria, Schwechat International
OS112
08:30 - 09:45
1h 15
F70
Sun 28 Dec
Vienna (VIE), Austria, Schwechat International
Munich (MUC), Germany, Franz Josef Strauss, terminal 2
LH3553
11:10 - 12:15
1h 05
CR9 (променен на CR2)
Привет!
Знам, че отсечката Мюнхен-Виена е скучна, но въпреки това ще споделя Коледното си пътуване с вас!
Та book-нах за след Коледа самолетни билети до Виена и обратно за към 80 евро. Хотелът също беше разервиран на някаква страшно ниска цена (препоръчвам: 4* Courtyard by Marriott на Messe Wien!). Пристигнахме с такси сутринта на летището, понеже беше празник и трудно щяхме да се придвижим от къщи към аерогарата. На Т2 беше празн(ичн)о, може би народа си отспиваше махмурлука
Чекирахме се на чек-ина на Луфтханза и получихме трите ни места на предпоследния ред на Фокъра 70, с който трябваше да отлетим за Виена. Запътихме се към гейта, който още не беше отворен, пък и Фокъра още не беше пристигнал. Поразходих се из доста пустия Т2:
А340 на SAA, преместен от дрямката на remote position-a си на Т1:
Тук таме имаше по някой А319 и 737 на Луфтханза. Иначе тихо.
Нашият F70 пристигна от Виена и спря на ръкав, пътниците напуснаха машината бързо, а ground handling-a за предстоящия полет течеше:
Както виждате, F70 е пригоден за спиране на ръкав (което обаче не е много често). За тази цел екипажът спуска вратата-стълба след получаване на clearance от кокпита, дръпва един лост, който сгъва парапета надолу и същевременно прибира нагоре най-долното стъпало, така, че да сигнализира, че disembarking-a/boarding-a няма да е по стълбата на самолета. След това вече ръкавът се придвижва към самолета. Последното нещо, което Purser-a/Pursette трябва да направи, е да спусне над "зиналата" дупка над най-горните две стъпала една плоскост, по която пътниците ще минат, както и да сложи т. нар. head bumper: червена дебела широка лента, която се закачва отвън на олука над вратата, а отвътре на релинга над вратата. Целта е да се предпазят пътниците (особено по-високите) от наранявания, защото самата врата сега е по-ниска, заради поставената плоскост
Бордингът мина бързо, в самолета беше обаче доста топло. Предпоследният ред беше удобен, пред нас по диагонал се беше настанила двойка от Русия, до нас от другата страна едно хлапе, летящо за KBP, което преди това ми отнесе единия крак с една огромна картина...
Вратата се вдигна, safety-то беше изпълнено, двигателите пуснати и след няколко минути бяхме вече във въздуха. Запускът на Ф70/Ф100 винаги ми е харесвал: Получават се много интересни завихряния пред двигателите, нещо като волтови дъги между корпуса и конуса на двигателя. А и звукът от запуска е як!
След като достигнахме cruising altitude, се започна прословутия сървиз на Austrian: by Do&Co. Полетите MUC-VIE-MUC да май най-кратките в плана на Austrian (40 мин ефективно летателно време -> към 20 мин време за обслужване), където се предлага такъв сървиз, затова е доста стресово и това е и причината тази дестинация да не се харесва на повечето кабинни състави. При нас се случи на моменти така, че и трите стюардеси бяха при нас: Едната подава кутиите с мъфините, друга подава сока, а третата предлага бонбони откъм предния ред.
Та както казах вече, последваха един огромен мъфин на Do&Co, достатъчно сокове и кафе, както и задължителните Servus-бонбони.
Още преди да сме привършили с бонбоните, започна заходът над облачна Виена. Опирането беше в рамките на средностатистическите ми кацания, изрулирахме до терминала и спряхме на... ръкав.
Disembarking-a и той бързо започна,но понеже бяхме на предпоследния ред и трябваше да изчакаме "тълпата" пред нас, от проведения smalltalk разбрах, че една от стюардесите я очаква полет до KBP, който пък беше паркиран отсреща, на същия сателит, на който беше акостирал и нашия Fokker.
След няколко минути седяхме в метрото на път за Wien...
**********************************************
Този път връщането беше с Lufthansa Cityline. В амадеус беше заложен CR9, но на apron-a останахме (приятно) изненадани.
Но преди да се запътим към изхода ни, използвах момента да пощракам малко:
F100
KLM
A320
F70 на ръкав
Нашия изход беше между двата сателита на VIE. Там бяха изцяло автобусни гейтове. Обработват се доста вътрешни полети: До нас бяха полетите за Залцбург, Грац, Инсбрук и др. На нашия гейт щяха да подготвят полета до Линц:
От изходите човек има хубава видимост към самолетите, макар и не перфектна:
F100
KLM
Swiss
767 by Austrian
OS-KL-OS
"Сараево" - без лепенки върху името си...
Нашият автобус дойде, натовари доста малко народ за един CR9, и ни стовари след минута-две пред един CR2 на Cityline.
Между другото, и CRJ-те могат да спират на jetway, и там парапетът и най-долното стъпало се сгъват, но процедурата е малко по-сложна: Понеже най-горното стъпало стърчи леко навън, между корпуса и ръкава остава разстояние:
"Архивна" снимка от Марсилия:
Поради съображения за сигурност, ramp agent-а поставя нещо като мостче между ръкава и вратата на самолета (като при яхтите), по което пътниците слизат и се качват. В Европа почти няма летища, които приемат CRJ на ръкав, казвали са ми, че едно от малкото били OSL, например ако VIE-OSL се изпълнява с CRJ. В Америка явно методът е доста разпостранен, особено на регионални летища, където наземните служители могат да отделят повече внимание на малките самолети
CR2 в панорамен изглед (уж малък, ама не го хващам целия с едно щракване
)
доста късата кабина на CRJ, нашите места бяха пак на предпоследния ред (съжалявам за размазаната снимка):
След излитането последва бърз catering: мини-тоблерон и нещо за пиене. Жалко, липсват ми Do&Co
Финален завой:
Последва едно много меко кацане, след което се намърдваме на Т2 при останалата регионална флота. Докато слизаме, вече багажът се сваля от самолета:
Това е от мен!
Thanks for reading!
Емо
