Почивката в Турция (началото на юли) бе с нощен полет на Pegasus Airlines. Бързам да заявя, че това бяха едни от най-добрите ми полети, които съм имал – и като качество на полета, и като обслужване на кабинен състав. Най-накрая имах късмета да полетя със 738, с какъвто оперират турците.
Полетът до Бодрум (Milas Airport) и обратно беше с безбожен час посред нощ, но това не е кой знае какъв проблем за запалените фенове като мен
By
Една от пътничките, която бе и с турско гражданство, бе извикана от кабинния състав и превежда в салона инструкция за свинския грип, която трябваше всеки пътник да попълни, за да може да слезем в Бодрум. Още с качването на самолета в София помолих стюардесите дали мога да надникна в кабината, и о, да!!! – получих заветното разрешение, влезнах при пилотите и заварих това:
By
Поговорих набързо с капитана, и понеже времето беше лошо, тогава се паднаха около 10-ина дни с много валежи в София, попитах капитана по коя полоса ще излетим и дали има CB-та – той ми потвърди, че ще ги избягваме...Излитането бе по 27-ма, а интересното за мен бе, че рулирахме по Чарли и по 09 отидохме до края завъртяхме и с директен изпълнителен направихме много меко излитане.
Излитането: http://www.youtube.com/watch?v=0_jKo2eowVU
By
Красиво, нали?
By
Полетът продължи около час, час и нещо и на развиделяване кацнахме в Бодрум. Кацането - http://www.youtube.com/watch?v=F-4MdmzEb0g
By
By
По време на хубавата почивка, в 40-градусовата жега над плажа един ден прелетя този Кугар на турските ВВС:
By
След 1 седмица обратно – с автобус до Бодрум и на летището истински хаос – неясни терминали, чек-ина забит на неоткриваемо място, лудница голяма – предимно английски туристи. Чакайки нашето време, покран мен минава един екипаж на Пегасус, и гледам – капитанът се реди на опашка на duty free за уиски, а колегите му чакат. След като мина през 2 безмитни магазина, взе едно кашонче и тръгна към служебен вход. В последствие се оказа, че това е нашият командир
Идва нашия ред, тръгваме пеша към самолета от гейта, който бе на около 50-ина метра и зървам красивия 757 на Томас Кук за Глазгоу, който излетя точно преди нас. Качваме се и отново решавам да пробвам с кабината – и ДА, отново любезните стюардеи питат капитана и аз влизам..
By
By
Изключително любезен командир – питам го за времето, той ми показва последните данни, които има за времето в София, казва ми, че вали и времето не е от най-доброто.. Излитането – изключително меко, не се усеща, че си вече във въздуха.. - http://www.youtube.com/watch?v=rB5aooEmLoM
Летим много на север, гледам картата на дисплея, прелитаме над местните острови с височина около 11 000 м или повече по спомен и някъде при нашата граница завиваме на северозапад – или заради времето заобиколихме малко, или за да не минаваме над Гърция, така и не разбрах – вече над наша териротия виждам красиво осветените Бургас и Търново и около 2 и нещо сутринта докосваме плавно 27-ма, заради което пилотите получават заслужени аплодисменти. Кацането - http://www.youtube.com/watch?v=k0_e9NswV7w
......................................
Втора част – на 7-ми август отскочихме до Варна за 2 дни, като приятен завършек на летните отпуски. Този път бяхме с Уиз. Хубави и най-вече кратки полети. На отиване излетяхме по 09 и кацнахме по 09. Излитането - http://www.youtube.com/watch?v=5k_Nt4V4FN0 и кацането - http://www.youtube.com/watch?v=Z6pmiVpHx7Q
By
При кацането бяхме малко нестабилни и след допира до полосата, самолета се разтресе доста силно. Този път кабинния състав не ми разреши да надникна при пилотите, но аз си изчаках реда и излизайки последен от самолета, размених няколко думи с кап. Калоян Трифонов – поздравих го и го попитах за твърдичкото кацане, той ми каза, че заради лошото време, което е било в София, и което за 1 нощ е дошло във Варна, така се е усетило и, че „виновникът” за това е втория пилот
Двете автобусчета пълни с пътници ме чакаха само мен, докато си поговоря с капитана, и сигурно съм отнесъл някоя благословия от несъбудилите се още сънародници.. Слизайки по стълбичката, с мощен рев Джъмбо-то на Трансаеро излетя, а мен ме хвана яд, че не можах да го снимам...Във Варна във военно-морския музей видях тези доайени..
By
By
Легендарният миненосец Дръзки, потопил с торпедо турския катер Хамидие през 1912 г.
By
А това размазоното, са корабите от военната база във Варна, които по случай 60-годишнината на морския флот, бяха подредени срещу южния плаж и окичени с много светлини през нощта – наистина красива гледка. Най-вляво е единствената ни подводница Слава
By
На връщане в неделя, ето какво видях от тераската на летището - нашите познайници..
By
Варна Кула
By
Капитанът на нашият полет Иван Иванов
By
Пак не случих на много кооперативни стюардеси – в смисъл, бяха любезни, но не можело да се влиза в кабината...Ами прави са си по принцип...Поговорих си с една от стюардесите за Уиз, колко екипажа са и т.н. Излетяхме по 27-ма с малко стръмен набор на височина. Излитането - http://www.youtube.com/watch?v=A2RVgbXf0yo
Летяхме на 8500 м и с 850 км. Капитанът – Иван Иванов, втори пилот – англичанинът Марк Уолър ако не бъркам фамилията. Интересното е, че с втория пилот съм летял до Барселона. На 15-та минута започнахме descending, видях Лесново, и след oще 25 мин. долепихме по 27-ма, но в София. Може ли някой по-запознат да каже дали това на задкрилката е пукнатина, или е нещо друго?
By
Кацането - http://www.youtube.com/watch?v=ffECDYYJ8Ws
Пак съм последен и излизайки поздравявам втория пилот, който очевидно се изкефи и каза, че заслугата за кацането е на капитана....
Ами това е, хубава лятна почивка, с хубави полети, особено турските и добро настроение. Надявам се да ви е харесал този двоен постинг
Аз бях онзи с Canon ютията и раницата с червения Remove before flight лейбъл.
