Програмата беше доста интересна и натоварена. Полет от София до Манчестър, посещение на мача между Юнайтед и Вила, посещение на музея на Конкорд и на музея на Олд Трафорд. Естествено (за съжаление) и обратен полет.
От спечелената тук игра ми беше предоставен билет до дестинация по мой избор (London, Manchester, Milano, Madrid), за което изказвам огромни благодарности на LZ-EZY и EasyJet!!
Първоначалният ми план бе да отделя 5-6 дена за екскурзия с някого до Лондон, но след като нямаше желаещи (поради ред причини) се наложи да пристъпя към план Б - а именно да посетя мач на любимия Ман Юнайтед. Предисторията беше доста интересна - бяха резервирани полетите (12.12 и 14.12), резервирани две нощувки в хотел, билет за музея на Конкорд и когато всичко се нареди перфектно - се оказа, че не мога да си закупя билет за мача, защото не съм OneUnited Member..Тук вече се попритесних..В крайна сметка се сдобих с ценната хартийка
И така денят бе 11 декември, а аз потеглих за София. Полетът ми бе на 12 декември в 12:45. Аз бях там доста по-рано и предвид факта, че нямаше с кого са се видя толкова рано бях на Терминал1 около 08:10.
А той беше..пуст..
След известно чакане дойде и нашия ред. Бях само с една раничка и online check-in. На разпечатката ясно си пишеше "If only hand baggage - go straight to the security". Така и направих. По това време имаше три полета - Wizz за Бергамо(мисля!?), EasyJet за Лондон и този за Манчестър. Като цяло бяха с някаква разлика в часовете, но кой закъсня, кой подрани - и хоп се скупчиха заедно. Естествено настъпи лека паника сред служителките на гейта..Аз не се бутах да съм от първите за качване, но бях в близост. В последствие едно телефонно обаждане промени всичко. Подучух, че имало някой, който не бил минал чек-ин - викам си 100% съм аз
Естествено отидох до бюрцето на гейта, представих се и след леко повишаване на тона от страна на служителката ми бе връчена бордната карта. Извиних се за получилото се неразбирателство, въпреки убеждението ми, че съм прав..Но както и да - денят бе пред мен и нямах намерение да си го развалям..Още нещо, което ме направи впечатление, при това неприятно - на изхода имаше 4 девойки (2 служителки на летището и 2 на гранична полиция). Като цяло по една от двете звена работеше, другите две просто си стояха..Дойде време за качване. Бях от първите и със запазено място - 8A.EasyJet
EZY1934 SOF-MAN
Airbus A320-214 G-EZTM
12:52-14:13 (3:21 Flight Time)
Мястото беше много добро - малко пред двигателя
Минахме през de/anti - icing площадката
и със съвсем скромно закъснение излетяхме. Това беше от изключително значение поради факта, че тряваше да кацнем в 14:15, а мачът бе от 17:30. Всички ще си кажете - ами то време бол.. да ама не - след кацането трябваше да гоня влак за едно селце на около 20км от Манчестър, да си взема билета, след това пак влак до централната част на града и такси до стадиона..но за това по-късно
Да се върнем към полета - а той минаваше доста добре, въпреки облачното време навън
Имаше достатъчно място за краката. Бях поизморен, но пред тръпката не успях да поспя - зяпах си надолу. А под нас вече бе English Channel
След известно време бях приятно изненадан от слънчевото и приятно време, което не посрещна на Албиона
Част от летище Манчестър(Ringway)
Нямах много време за снимки и бързах за гарата, за да хвана заветното влакче
След около 45 мин път вече държах билета в ръка
Изчаках влака за навръщане. Слязах на отредената гара (часът бе около 16:55, а стадионът на около 3км.) Следваше привидно най-лесното - да си хвана такси и за 5 мин да съм на стадиона. Да, ама не..Таксита няма, звънях на някакви телефони - никой не вдига..Реших да си пробвам късмета на улицата..Естествено по всички закони минаваха само от другата страна на пътя, а след като аз се прехвърлих там..предполагам се сещате..Минаха 2, махнах, не спряха..Има-няма 40 мин вече се опитвам, закъснявам и естествено се изнервям..Иии тогава се появи той-моят спасител с дръпнати очи. Казах къде отивам, а той явно усети, че закъснявам и се представи доста добре в стил "Ален Прост на млади години"
Закъснях с 20 минути..Тъкмо влизам на стадиона и оп - Вила повеждат
Неприятно..Намерих си бързо мястото и се настаних..Атмосферата - вълшебна, заслужаваше си всеки цент..На момента не можех да осмисля случващото се, бях погълнат
Нашето момче
и аз - част от най-голямата трибуна в Европа и част от тези 75 130 души гледащи сблъсъка на живо
Направи ми впечатление, че стадиона се изпразни за около 10 мин! Тук на 3-4 хил души са необходими около 20-30 мин
По някакъв начин стигнах до хотела и вече се наслаждавах на душа и завивките, когато ме секнаха с новината, че нямало стай и ще ме пренасочат в друг - казах си ок, само дано не е далеч Естествено поръчаха такси, което да ме откара. Индиецът не знаеше пътя, въведе го в GPS-а (естествено грешно и след като стигнахме там се оказа, че няма хотел) Последва втори опит - този път успешен. След 40 мин вече си бях в стяата 
Нямаше време за губене и не след дълго вече спях. Следваше не по-малко интересен ден. Не си губих времето за закуската в хотела, а тръгнах към музея, който се намираше в близост до летището. Трябваше да съм там в 12ч.
Ето малко снимки от околностите на Манчестър
Времето, настроението и обстановката бяха в унисон - перфектни.
Естествено навсякъде има табели и човек дори и да иска не може да се изгуби
Още на самия вход има един Trident
Малко след това кабина от DC-10
И нещото, което ме направи много приятно впечатление и напрактика показа колко далеч е България от света
Имаше изградени три такива места за всеки желаещ да поснима. Имаше както и по-професионални любители (с бинокли, преносими радиостанции, фотоапарати и тефтерчета) до такива отишли семейно с колички и бебета
Ето и какво улових аз
Boeing 767 Thomas Cook UK
Boeing 767 Delta Airlines
Boeing 747-400 Virgin Atlantic
Airbus A330 US Airways
В дъното имаше и едно Avro
Настъпи време за дългоочакваната среща
Отвън хангара
и конферетната зала
Вече сме вътре. Има встъпително видео от около 10-15 мин относно историята на самолета. Беше доста интересно.
След това си идваме и на думата. Посещение на борда на Alfa Charlie
Бяхме група от 11 души. Рапределиха ни на по 3ма за кабината. Докато имаше хора там, останалите си стояхме удобно в салона и слушахме доста интересни и забавни факти от това за цената на седалките до кои са били любимите места на Принц Чарлз, Майкъл Джексън, Фил Колинс и други знаменитости имали честта да се повозят на невероятния Concorde. В cock-pit-а имаше човек, обесняващ приборите. Следваше обиколка отдолу.
багажното
колесника
двигателите Rolls-Royce Olympus 593
и моят сертификат
Изживяването беше невероятно. Всичко представено по толкова интересен начин и от толкова приветливи хора мисля би се харесало и на най-претенциозните. Както може би си личи от снимките - течаха подготовки за коледно тържество и в някаква степен бяха ограничили възможността за разходка около самолета, за което бяха поднесени извинения. Още едно гениално хрумване - изходът минава през магазин, където може да се намери всичко - от значки през модели за по хиляда паунда до скенери. Естествено аз нямах чак такива възможности, но си купих една интересна книга и един магнит за хладилник
(колекционирам ги ).Следваше бърза разходка из центъра на града и музеят на Олд Трафорд
След около час вече бях на позиция
Тура беше от 16:00, а аз имах време. Отбих се в магазина и си купих шалче (естествено), халба и 2 магнита
Започна разходката в музея
моят Идол
продължихме със самия стадион
Мюнхенският тунел и часовникът застинал във времето на трагедията
Loung-а
съблекалнята
тунелът към стадиона
скамейките
и не на последно място - дъвките на Сър Алекс Фергюсан
паметникът на Тримата Големи
и стадионът
Поредното незабравимо изживяване за деня! Прибирайки се към хотела минах и през Коледния базар - наистина се усещаше духа на празника - много приятно се смесваха приятни ухания и приятни гледки
На следващия ден следваше най-неприятната част от всичко - прибирането..Станах рано - към 5ч. Полетът беше в 08:40
Хванах автобус (за съжаление onedecker, не double-
) и към 6ч бях на летището
Този път минах през чек-ин-а, където ми казаха, че е нямало нужда да минавам (знаех си, че бях прав
) и се запътих към изхода
Там вече чакаше нащата птица. Реших този път слънцето да не ми пречи и седнах от другата страна..
хаха..е нали наобратно летим - та пак срещу слънцето - малоумна работа EasyJet
EZY1931 MAN-SOF
Airbus A320-214 G-EZTN
08:53-14:05 (3:12 Flight Time)
Над Алпите
Над София
Посрещна ни доста студено време. Неприятно. Естествено типичната БГ гледка не закъсня. Две гишета на паспортна проверка, на едно от което, младата дама повече си бъркаше в носа, отколкото да върши други къде-къде по-полезни дейности. Много неприятно първо впечатление оставя тази картинка за чужденците - нещо, което видях със собствените си очи в поведението на английското семейство до мен.
Като заключение мога да кажа, че това беше един великолепен уикенд. Въпреки, че бях сам, си изкарах страхотно. Бях възхитен от Манчестър, от чистотата, от любезността на хората, от спокойствието..нямаше ги тези хора, които да крещят из улиците, да викат и псуват, да свирят..всичко бе подредено. Пожелавам на всеки, който може да си го позволи въобще да не се замиля, а да действа.
Извинявам се ако съм попрекалил с "неавиационните" снимки и е станало малко дълго. Надявам се да ви е допаднало.
Очаквам забележки, коментари и въпроси
