Тези от вас, които са чели първата част си спомнят, че се разделихме на бордване от ЛА (viewtopic.php?f=2&t=3349)
Бордването беше бавно и продължително, въпреки опитите на служителите на гейта да ни бордват по редове. Все пак 757-300 има над 40 реда седалки... Бях си запазил място почти в опашката на самолета - зад крилото. Направи ми впечатление, че двигателите са Rolce Royce. Няколко дни преди полета бях чел за новата придобивка на Доналд тръмп - именно 757. В статията се споменаваше, че 757 далеч не е от тихите самолети, но е по-безшумен от 727, на какъвто Тръмп се е возил до момента. Още на излитане разбрах какво са имали предвид авторите на онази статия... Иначе вътре в самолета беше относително чисто, екрани имаше през няколко реда, над главите на пасажерите. Предстояха ни към 5 часа полет до Нюарк. Нямах щастието да се возя в онези 757 на Континентъл, които имат безжичен Интернет... Напитките отново бяха комплимент от авиокомпанията, но храната се плащаше... По-страшното беше, че нямаше нищо свястно за ядене... Одеяла и възглавници за щастие бяха оставили. Гледката на нощен ЛА определено си заслужава да се види - светлините на града стигат чак до хоризонта. Кацнахме на време на EWR. На кацане се виждаха небостъргачите на Манхатън, река Хъдзън, ... Кацането беше долу-горе меко. Ето го и самото летище:
Както се вижда, нашият самолет е с уинглети. Бясно куче на Делта и Аласка Еърлайнс:
Делта в 2 различни ливерии:
Вече спрели на гейта и до нас друг 757:
Юнайтед/Континентъл опашки:
Терминалът беше доста компактен. Следваше вземане на багаж и едно дълго пътуване до самия център на даунтаун Манхатън. За щастие има обществен транспорт от/до летището, но стигането до центъра е свързано с няколко прекачвания. Първо има въздушн влак до най-близката жп гара. От него успях да снимам тези АТР-и на Континентъл:
Като слезете от този влак, се слиза 1 етаж надолу до перона на влака. Трябва да хванете влак до следващата жп гара, от която има метро до Манхатън. Все пак Нюарк си е в друг щат (Ню Джърси), нищо че ги дели само реката
. Една добра алтернатива на обществения транспорт е споделен шътъл, но аз не се сетих да си запазя място предварително... От друга страна метрото (PATH) - не е точно метрото, което е на Ню Йорк Сити и което ходи до JFK - спира точно до Кота нула - основата на падналите кули близнаци на WTC. Предстояха ми 5 невероятни дни в Ню Йорк. Градът е толкова голям и има толкова много неща да се видят в него, че 5 дни далеч не са достатъчни. Има например 125 музея... Таймс скуеър е едно от най-туристическите места. Там има туристи денонощно... Винаги е супер осветено и оживено. Доста лошо впечатление правят количките за храна, на които пекат пилешко. Съвсем целенасочено продавачите оставят по едно парче месо да пуши, като вероятно се опитват да привлекат клиенти...
И така и така сме в мидтаун, наблизо е Емпайър стейт билдинг. Всеки щат в САЩ си има има (като Ню Йорк, Калифорния, ...), но също така си има и "галено" име. Така например Ню Йорк е The Empire State, Ню Джърси е The Garden State, Калифорния е The Golden State, Аризона е The Grand Canyon State, Луизиана е Pelican State и т.н. Може би името на сградата не е просото съвпадение
. Входът се намира на 5-то авеню, което е една от най-известните улици в света... Освен, че е нормална офис сграда, има и 2 тераси за туристи. Една на 86-тия етаж и една на 102-рия. Тази на 86-тия е открита, а тази на 102-рия е закрита. Аз се качих само на 86-тия. Качването беше съпроводено от чакане от около 2 астрономически часа и всичко това в 11 вечерта... Ето го как изглеждаше по залез слънце:
Ето го и от Либърти айланд (острова на Статуята на Свободата):
Както и през нощта:
Чакането определено си заслужаваше. Съветвам ви да си вземете и аудио гайд. Един стар таксиметров шофьор, наследник на италиански емигранти, разказва за различните части на града и всичко, което се вижда. Няма как да сбъркате Сентрал парк, който нощем е като един голям черен правоъгълник в средата на острова, рокфелер център, крайслер билдинг, сградата на ООН, вижда се дори таймс скуеър, както и ийст ривър и хъдзън. На североизток са мостовете над Хъдзън, на североизток е Куинс и 2-те летища - JFK и Ла Гуардиа (LGA) на юг/югоизток е бруклинския мост и Бруклин. Карето, образувано от 2-те реки, емпайър стейт билдинг и сентрал парк е може би мястото с най-голяма площ офиси на 1-ца земна площ в света. На моята снимка се виждат Крайслер билдинг (високата ярка сграда), сградата на ООН - в дясно от Крайслер билдинг, също ярка и Ийст ривър:
Говорейки за Рокфелер център, ето го и него:
пред Рокфелер център слагат коледното дърво на Ню Йорк и всяка година ритуално му палят светлините. Има и зимна пързалка.
Крайслер билдинг:
Сградата на ООН беше в реконструкция и май нощем изглеждаше по-добре от денем:
В Даунтаун също имаше какво да се види. Например Джърси сити. Забележете най-лявата висока сграда. Това е една от кулите на Голдман Сакс. Тези хора наистина и правят много пари всяка година и вероятно това е една от причините да са сред най-мразените компании. След поредица "заяждания" от страна на правителството на Ню Йорк, Голдман Сакс взели решение да преместят бизнеса в Джърси (и да плащат данъци там). Все пак има и мислещи глави в правителството на NY и затова в момента Голдман Сакс имат още една нова сграда, този път в Манхатън, като терена за нея им е подарък
[img]https://lh3.googleusercontent.com/-Mg06M0_5TZw/TНfQCXSfxCiI/AAAAAAAAAMQ/4BX4UByC1qs/247484_10150331946834325_763854324_9846693_4633553_n.jpg[/img]
На Уолстрийт, една доста малка уличка, се намира нюйоркската фондова борса:
едноименната спирка на метрото:
и Тръмп Тауър, на Доналд Тръмп:
Трайбека, Бруклинският мост и Бруклин:
За тези от вас, които решат да ходят на Статуята на Свободата, вече короната е отворена, но местата са свършили за около 3 месеца напред. Задължително си запазете билет онлайн - спестява доста дълга опашка. За сутрешните турове има по-малко хора, но и повече ученици
Разходката включва Либърти айланд, където е Статуята и Елис айлънд, където едно време са минавали граничен контрол и митница пътниците от 3-та, 4-та и т.н. класи, идващи от Европа.
Някои по-интересни факти - Джоузеф Пулицър, който е бил издател на вестник, обявява, че за всяко копие на неговия вестник, 5 цента ще бъдат дарени за построяване на пиедестал на Статуята. За 10-ина дни събира няколко милиона долара...
Сградата с крановете е строящата се кула на WTC:
5-те дни минаха бързо и беше време за още нови неща - като полет с А380. В Луфтханса, целият долен етаж е икономична класа, а горе - бизнес и първа. Бях си запазил място отново зад крилото, по-скоро в опашката... Този път си бях запазил шатъл. Цената му е приемлив компромис между такси и метро. Еднопосочен билет от Манхатан до JFK струва около $20. Бях от по-първите в бусчето и около 40 минути обикаляхме да съберем останалите пътници. Понеже беше петък, ни хвана задръстване и шофьора заобиколи, за да успеем да влезнем в тунела... Като излезехме се оказа, че има задръстване и по магистралата и отново трябваше да заобикаляме - някъде през Куинс...
Луфтханса летят от Терминал 1 на JFK. Иначе летището има 8 терминала, от които един е в реконструкция (6-ти). Наредих се на опашка за чекин. Служителката се учуди, че имам само 1 куфар за чекиране и ми предложи по-предно място. Стана ми любопитно дали е на крилото, но тя каза, че е дори пред него.
Така се оказах с място 3 реда след вратата, място А. Терминал 1 няма нито едно нормално място за ядене, но това се компенсира от интересни птици:
Не след дълго се зададе и един голям "кит":
За последният завой му закачиха камион за пушбек
Пътниците слезеха и беше време за зареждане с храна:
Бордването беше на 3 опашки - 1 за бизнес и първа, 1 за задните редове на икономичната и 1 - за предните. Борднахме се за по-малко от 1/2 час. Самолетът вътре е невероятен. Седалките са в конфигурация 3+4+3 Разстоянието до багажника е достатъчно, че аз минавах почти прав (186см). IFE-то е от последно поколение, с тъчскрийн дисплеи. Всеки може сам да определя кой филм кога да започне и какво да гледа (каква разлика от Континентъл...). Стюардесите бяха млади, усмихнати и много любезни. Според мен бяха 2 пилоти и 17 човека кабинен състав. За включване на лампата и извикване на стюардеса има бутони на подлакътника. Пак в него имаше USB порт - всеки може да си включи собствения МП3 плеър и да слуша собствената си музика, както и мрежови порт за компютър. Стюардесите минаха и раздадоха топли кърпи за ръце, преди да сервират следобедната закуска, както и преди останалите хранения. С нея имаше и алкохол - общо взето кой каквото му се пие
- вино, джин, уиски, ... Вечерята беше избор от пилешко с ориз или паста с подправки. С вечерята отново имаше алкохол и след вечеря минаха с коняк и Бейлис - според мен се опитваха да приспят колкото се може повече пътници . От моята седалка до прозореца имаше доста място. Наистина пътуването е доста комфортно. Кацнахме меко във Франкфурт рано сутринта. Бяхме от първите на летището. След нас кацнаха още поне 2 747 на Луфтханса, А340 на Саут Африка, Катар, Етихад, 2 на Ер Канада, Корея, Китай, .... - всички континенти... Престоят от около 4 часа ми се видя доста дълъг, а и в частта с полети за София на летище FRA няма много забавления... Беше интересно, че в 737-500 до София се бордвахме около 2 пъти по-дълго, отколкото в А380... В София кацнахме по 09. Много хубаво се видяха магистрала Люлин, Люлин, центъра, Витоша...В заключение мога да кажа, че Луфтханса затвърдиха позицията си на фаворит за междуконтинентални полети, освен за вътрешни, поне от тези компании, които съм пробвал. Юнайтед имат какво да учат от европейските си партньори. Всички полети минаха по график и не се наложи да се убеждавам във възможностите на Star Alliance
. За бъдещи дълги пътувания ще се опитвам да летя на 380. В икономичната класа е доста по-комфортно от всичко, на което съм летял до момента.Надявам се да ви е било интересно. Всякакви коментари и забележки са добре дошли
.
