Първо пътуване със Sukhoi Superjet 100

[veseliak]

Най-накрая и аз да намеря малко време да изпълня обещанието си, да напиша впечатленията си от първото ми пътуване със Sukhoi Superjet 100.



Дата е 29.01.2012. Полет SU 1834 от Москва Шереметьево /SVO/ до Минск Интереншънъл 2 /MSQ/. За съжаление полетът бе нощен и имам само две снимки. Интересното за този полет е, че след сключването на икономическото споразумение между Беларус, Русия и Казахстан, полетите до Минск се изпълняват от терминал D /домашен /. Удобното е, че за вътрешни полети могат да се ползват автомати за самостоятелна регистрация. За съжаление самолетът бе пълен около 90% и за мен бе останало последното място до прозореца 19 А.Час на излитане 23:29, час на кацане 23:35.

Самолетът на който летях бе с регистрация RA-89002 носещ името на летецът ветеран от великата отечествената война Дмитрий Езерский. Модел Sukhoi Superjet 100-95B доставен на 11.07.2011. Конфигурацията на пътническия салон е 3 реда по 4 седалки Бизнес класа в конфигурация 2 – 2. Доколкото знам Икономичната класа е 75 места /без да съм сигурен/, като разположението е 2 – 3.



Интериорът на самолета е сравнително прост. Осветлението е изцяло LED. Неприятно впечатление ми направи липсата на индивидуално „климатизиране“ за всеки пътник. Обичам, когато се возя да ми е по-хладно, а в този самолет определено си беше жега. На въпрос от пътника зад мен „Защо не ми работи лампата за четене?“, отговорът на стюардесата бе“ Ами нали знаете – росийская техника!“ . Като цяло обаче, обслужването и отношението на борда на самолета бе повече от отлично.

Запускът на двигателите бе съпроводен от огромен облак изгорели газове и в кабината замириса на керосин. Както някой бе написал тук във форума – истинските машини пушат . След дълго рулиране последва бърз разбег и мога да твърдя сравнително кратко излитане. Полетът бе мек, без много турболенции, но ми направи впечатление, че пилотите ту „даваха газ“ ту „отнемаха газ“. Предполагам обаче, че това се дължи на някакви speed restrictions подавани им от ATC. Кацането в Минск бе твърдо, като хвърляне на чувал с картофи. Въпреки thrust revers-a спирачният път на самолета беше доста дълъг. Тук отново мога да направя предположение – температура на въздуха -26 С.

В заключение мога да кажа следното: интересно преживяване което очаквах с интерес. Приятен самолет, но ми направи лошо впечатление, че дори и за краткото си използване се беше поразтракал…

[Stoyan]

Последното е валидно за всичката руска летателна техника в ГА, независимо чисто нова ли е или на 10 години. Всичко е в окаяно състояние.

[Nine]

Интересно пътуване Благодаря, че сподели!

[makler]

Уникално!!!! Това е пътвия блог който виждам за SSJ 100. Жалко, че няма още снимки.

[akair]

Интересно... Как ти се вижда, сравнен с конкурентите - Ембраер 190, CRJ, A318, 735, ...

[veseliak]

Вижда ми се доста по-спартански, което предполагам, води след себе си по-лесна поддръжка и експлоатация.
Вероятно в руската действителност това е добре. Както се казва - руските машини не се чупят, те се развалят

Моят личен фаворит са бразилците