, се спрях на директни полети до мъгливия Албион с техния "flag carrier" - British Airways. За линията между Дюселдорф и Манчестър BA си партнират с FlyBE, както стана ясно при по-детайлния преглед на полетните номера:
FlyBE е един от най-големите регионални оператори. Флотилията ѝ се състои от Dash 8-400 и Embraer 190-200LR (E195), а нейните партньори Loganair летят със Saab340. Компанията оперира като НТА, но това не пречи да имат кодшеър полети и с BA... На мен ми предстояха 2 полета с нова за мен авиокомпания и летище, на което не съм бил преди...
Първото по-скоро неприятно впечатление беше, че след издаване на билета може да се запази място срещу 9 евро на отсечка. Това се компенсира от онлайн чекин, който отваря 36 часа преди полета, но при него НЕ може да се избира място. На мен ми се падна място В преди средата на самолета.
Денят беше петък, ранен следобед - точно време за пътуване... Кратка справка на сайта Дойче бан показа, че градският влак до летището (S11) минава точно 1 път на всеки 20 минути. Това е и един от най-удобните видове транспорт до летището - от централната гара до летището се стига за около 15 минути, (почти) винаги е точен и в него има достатъчно място дори за тези, които пътуват с големи куфари... Таксито стига за 10-20 минути - зависи от трафика
... На спирката:
ВЕ оперират от "терминал" С на летище DUS, което също беше нов момент. Това е може би една от най-интересните части на летището - Ер Берлин, Емирейтс, Сън Експрес, ... Сградата вероятно скоро е ремонтирана, защото изглеждаше доста по-добре от терминал А, който е "дом" на Луфтханза... Имах време за сандвич с гледка към част от перона и терминал В. Точно седнах и 777 на Емирейтс отлетя към вкъщи:
Един 737 на АВ направи интересен пушбек на 180 градуса:
А330 на АВ:
Двете Follow Me коли скучаеха - все пак беше петък:
Почистване на перона:
Почти стана време за бордване и трябваше да се отправям към гейта. Ето го отново онзи А330:
Точно навреме се качихме в автобуса, който ни стовари пред G-JEDL - Даш... Направи ми впечатление, че явно доста отдавна не му се беше случвало да го мият - все едно е във флотилията на Ер Франс
. Вече в самолета:
Салонът беше от сиво-синя кожа. На подглавниците имаше реклама на АВИС, а на долната страна на масичките - на някаква банка. За щастие затоварването беше малко под 50% и успях да се преместя на място А. Boarding completed, затваряне на вратата и първо включване на капитана за деня - обичайните поздрави, кратка информация за маршрута и очакван час на излитане - "след 7 минути", което означаваше, че скоро трябва да започнем да се движим. Стюардесите направиха сейтфи демонстрацията, запуск на 2-ри двигател, старт на 1-ви двигател:
AF Regional долетя с малък Ембраер от някъде:
Не, горната снимка не е грешка в хронологията... Вместо да се раздвижим, двигателите намалиха обороти до пълно спиране. Капитанът спомена нещо като "We have a small technical problem and the technicians will be with us in a few moments". Следващото включване беше след около час - "We should go for the next procedure that will take 45 minutes". Ето го и техника:
...а някои рамп-агенти работят така:
Ембраерът се готвеше за полет обратно до Франция и не след дълго отлетя:
А нашият техник ходеше все по-нервен:
До нас кацна и чудото на холандското самолетостроене:
След повече от 2.5 часа в тесния самолет, капитанът каза, че поради липса на "significant progress" ще се върнем в терминала, защото друг самолет е на път, за да ни вземе - реално беше просто следващия полет на компанията за деня... Раздадоха ни транзитни бордни карти с уговорката "след 1 час да сме обратно на гейта". А в сградата на терминала имаше оживление - отнякъде се появиха цял екип стюардеси на Емирейтс
.2-ри опит за полет до Манчестър:
Навън вече беше тъмно и затова няма снимки. На гейта си получихме новите бордни карти - отново място В, в първата 3-ина на салона. Някои пътници се поздравяваха с "Hei, hello again!", други се бяха запасили с бира...
Автобусът ни закара до G-JECX и последва продължителен бординг, тъй като затоварването беше 100%. Отново boarding completed, затваряне на вратата, поздрави от flight deck, сейфти инструкция, запуск на 2-ри двигател, старт първи двигател и в този момент всички затаиха дъх, втренчили поглед в някой от двигателите 
. Потеглянето беше съпроводено с откъслечни аплодисменти и подвиквания "Brave man!". Последва кратко рулиране и излитане по 23L. Тук е мястото да отбележа, че закъснението от 4 часа сериозно обърка предстоящите ми планове, тъй като градът на Ман Юнайтед не беше крайна дестинация на моето пътуване . Полетът мина доста скучно и около 90 минути по-късно капитанът ни информира да се подготвим за кацане. Закъснението беше около 10 минути, което значеше че имам 20-ина минути за стигане до граничен контрол, паспортна проверка, придвижване до ж.п. гарата на летището, купуване на билет и качване в последния за деня влак в моята посока - звучи почти като Mission Impossible. За щастие спряхме на гейт, който е без ръкав, но нямаше нужда и от автобус - разходихме се пеша до сградата на терминала. Почти като на филм се качих 1 минута преди тръгването на влака - след мен се качи само кондукторът...
На следващата сутрин ми предстоеше пътуване до столицата на Шотландия, а именно - Единбърг. Денят започна с чекин за обратния полет и разпечатване на бордната карта. С изненада установих, че част от империята на сър Ричард Брансън е Virgin Trains:
Но дори британските благородници залагат на немското машиностроене - SIEMENS
Така от столицата на Nordrein-Westfalen се оказах в столицата на Scotland. Градчето е малко и най-голямата забележителност са шотландците по улиците... Всички сувенирни магазини преливат от всевъзможни шотландски карета made in China. На един от хълмовете се намира старият замък:
Личеше си, че в миналото е бил военно укрепление - на всички стени имаше оръдия. Оттам се разкриваше гледка към целия град. Търговската улица:
Парк:
Впечатление прави тревата, която е зелена дори по това време на годината - началото на март:
В двора на двореца има мемориал на загиналите във войните шотландци:
До едно от знамената-светини от войните се четеше и Македония в списъка на земите, на които е имало битка
.Изглед от западната стена:
В този град дори кафетерия като Starbuck's изглежда като пъб отвън... В другия край на центъра е новата сграда на парламента, която е решена доста интересно отвън:
По-наблюдателните са забелязали знамената на Великобритания, Шотландия и ЕС, а черното такси мина "като по поръчка".
Съпругът на Елизабет Втора - Филип, някога роден като гръцки принц, е херцог (дюк) на Единбърг. По тази причина дворецът Holyroodhouse е официалната шотландска резиденция на Кралицата и съпруга ѝ при официални посещения в Шотландия. Другите две официални резиденции са Бъкингам в Лондон и Уиндзор - в Уиндзор, графство Бъркшир. Официалната резиденция на принца на Уелс (Чарлз) и херцогинята на Корнуел (Камила) е Клерънс Хаус в Лондон, на херцога и херцогинята на Кеймбридж (Уилям и Кейт) - Кесингтън в Лондон и т.н.... Ето го Holyroodhouse:
Над входа има герб, но за разлика от герба на Великобритания е с 2 еднорога, а не с еднорог и лъв:
В този замък са се случили поне 2 интересни събития - Шон Конъри е бил удостоен с рицарско звание, а през 1999-та Елизабет II назначава първия министър-председател след референдум в Шотландия за по-широко местно самоуправление. Там е посрещала и Папа Бенедикт XVI. Сградата е възникнала като манастир през Средновековието по заръка на Дейвид I, крал на Шотландия. Около 1650-та година катедралата е разрушена. Легендата разказва, че Менделсон посетил мястото, открил руините на катедралата и това го вдъхновило да напише своята Шотландска симфония. Ето ги и тях:
Изглед от двора:
Следваше отново пътуване с Върджин Трейнс и още малко замъци в неделя...
Ланкастър е едно доста малко градче, северно от Манчестър. Там времето почти е спряло:
Единствената забележителност е ето този замък:
Възникнал около 1150-та година като служебна сграда - в него няма спални. Първоначално е бил военно укрепление, което да контролира един от най-главните пътища на острова, а именно - движението в посока север-юг. Често е бил атакуван от близката Шотландия. По-късно е дострояван няколко пъти, но запазва ролята си на служебна сграда. Към 14-15-ти век се превръща в съдилище. Едната зала е само за криминален съд, а другата -само за граждански. И 2-те се ползват и до днес. Тази за граждански процеси е относително нова - само на 200 години. Британците са рационални хора - в миналото съдът е заседавал 2 пъти годишно в Ланкастър - през март и през август, защото съдията (1 на брой) е обикалял няколко съдилища в района.
Ако някой бъде заловен в края на март - лошо за него - трябвало е да чака почти 6 месеца до следващото заседание на съда. И то не къде да е, а в подземията на замъка - доста запомняща се тъмница... Един от най-известните случаи е на т.нар. "Вещици от Пендел". Пендел е хълм на около 50 мили от Ланкастър. През август 1612-та (точно преди 400 години) е бил този процес. От 2 обвиняеми, 10 са били жени и 2-ма - мъже, които са били роднини - 3 поколения на едно семейство. Най-малката "вещица" е била на едва 9 години. Нечовешките условия в килията карат това дете да свидетелства срещу останалите. Най-възрастната - около 80 години - почива преди процеса. Всички, освен детето са обявени за виновни и осъдени на смърт чрез обесване - както каза и екскурзоводът "По това време в източно-православните страни не е имало такива процеси - вие сте били по-добри хора от нас" .В по-ново време залата за граждански процеси е била използвана само веднъж за криминален процес - срещу 6-ма терористи от Манчестър. А тази за криминални престъпления и до днес се ползва по предназначение
. В миналото обвиняемите са ми дамгосвали на ръката преди процеса и затова работодателите карали кандидатите за работа да си показват дланите на интервюто за работа. За съжаление снимането вътре беше забранено и по тази причина няма снимки...
Последната спирка от това пътуване беше отново Терминал 3 на летище MAN. BMI с интересна ливерия:
Една шумна хвърчилка:
Редицата на "евтините"
:
А321 на Монарх:
И един Изиджет, който почти кацна върху него:
Пушебек и поздрави в Мадрид:
Един Даш каца на заден план:
Да не забравим и друг виден представител на "евтините"
:
Нещо различно:
Едно Авро долетя от Брюксел:
Стана време за бордване. Този път щяхме да летим с G-ECOM. Вече в самолета:
Място - като на идване, но този път А. Затоварването отново беше около 50%. И отново същата процедура - "boarding completed", вратата, поздравите, сейфти, двигатели... Излетяхме след кратко рулиране по 05L, последвано от плавен десен завой. Последните слънчеви лъчи за деня:
От прозореца на А380 тази поза определено е по-добра:
Не след дълго облаците изчезнаха:
Приближавайки Ламанша:
Bye Bye UK:
Сигурен съм, че и вашата пералня има такъв стикер за енергийна ефективност:
Според тази информация, Дашчето изразходва около 1890кг гориво за 1000км:
По тъмно кацнахме по 05R, ревърс и рулиране до паркинг позицията.
Равносметката - FlyBE влезе в личния ми списък на а/к, които ще избягвам занапред, вземайки под внимание качеството на предоставяната услуга и цените на билетите. Чувствах се като във Виз Ер, но допълнено от тясна седалка в малък самолет... Онлайн чекин, запазване на място срещу допълнителна сума, храна и напитки само за купуване, ... BA могат и повече да внимават как подбират партньорите си... Като плюс мога да отбележа, че Бритиш ми начислиха милите за тези 2 полета, без да съм добавял номера на картата ми при чекин - просто няма такава опция...
Ами май е това. Всякаква мнения/коментари и препоръки са добре дошли.
