Разбира се, всяко зло -за добро. Имах щастието да се разхождам без на врата ми да тежи към килограм желязо, еквивалент на голяма табелка ТУРИСТ... Пропуснатият шанс за допълнително отделено време за обработка е допълнителен бонус. Един от малкото недостатъци е, че на места ще трябва просто да ми вярвате, че на снимката трябва да се вижда "нещо" в далечината, но за това - по-натам...И така самото пътуване разбира се започна още много преди деня на отлитане с набелязване на маршрут и начини за стигане там. Трябваше мястото да отговаря на доста изисквания и един от шортлистнатите кандидати беше Голямата ябълка - интересен, относително безопасен, има какво да се прави там, ... Но все пак и миналата година бях там, че и по-преди - трябваше да има поне малко нещо съвсем ново - така Бостън се "намести" в сметките... Опциите за прелитане на Атлантика са доста, но миналогодишния опит и научените уроци от полетите с Континентъл/Юнайтед и Америкън светеха като червена лампа в съзнанието ми - това е по-скоро наказание, отколкото приятно пътуване, в каквото трябва да бъде прекарано част от времето за почивка.
Погледнато като алианси, чисто ценово Скай Тийм излезеха от възможните опции. Вариантите бяха или Ер Берлин + Америкън, или Бритиш + Америкън, или Луфтханза + Юнайтед. Досега не съм летял с Ер Берлин, но като поразтърсих на сайта им какво предлагат на борда, не ми се видя топ опция... Бритиш и Америкън предлагаха сносни цени само в случаите, в които поне единият лонгхол лег е с Америкън, с което ме загубиха. И така отново стигнахме до добрата стара Луфтханза... Нещо като дългогодишна приятелка - знаеш, че не е върха, знаеш какво да очакваш от нея и трудно може да те изненада (неприятно). Един ден случайно попаднах и на промоция - едната посока през Женева със Суис. За нещастие я изпуснах, защото бяха само 4 седалки на тази цена. Звучеше ми добра идея тестване на LX през океана... Впечатлението ми за тях бяха добри. Остана "наместването" на последната отсечка - NYC-BOS. Замислих се за LGA s US Airways на Ембраер, но нямаше удобен час и се наложи да се примиря с Юнайтед от EWR. И така една седмица по-късно вече имах билет (при следващите 4 промоционални седалки в Суис) със следния маршрут:
FROM /TO FLIGHT CL DATE DEP
DUESSELDORF LH 3158 0650
FLIGHT OPERATED BY: EUROWINGS
GENEVA ARRIVAL TIME: 0810
TERMINAL:M LATEST CHECK-IN:0620
GENEVA UA 9764 1215
TERMINAL:M FLIGHT OPERATED BY: SWISS INTERNATIONAL AIRLINES
NEW YORK JFK ARRIVAL TIME: 1455
TERMINAL:4
NEWARK UA 1475 1013
TERMINAL:C
BOSTON LOGAN IN ARRIVAL TIME: 1123
TERMINAL:A
BOSTON LOGAN IN LH 425 2025
TERMINAL:E
MUNICH ARRIVAL TIME: 0945
TERMINAL:2 LATEST CHECK-IN:1925
MUNICH LH 2008 1055
TERMINAL:2
DUESSELDORF ARRIVAL TIME: 1205
LATEST CHECK-IN:1015
С две думи - поредно пътуване под звездата на Звездния алианс.
Предварителни очаквания - 1 нова а/к на лонгхол, 1 ново летище и 1 нов град. Места за дългите отсечки си запазих почти веднага след плащането на билета - и в 2-те посоки до прозореца, на отиване К, за да не ми блести слънцето в очите
Последното уточнение, преди да премина към снимките е, че няма да видите (всички) туристически забележителности от съответното място, защото не всички са ми интересни, някои вече съм ги виждал и като цяло програмата беше по-скоро предразполагаща към почивка, а не по тичане от атракция на атракция
С попълване на паспортни данни, данни за визата и място на престой в САЩ успях да се чекирам от предния ден и за 2-та полета. Стегнах малко багаж и с това подготовката почти приключи. За хотелите и другите неща ще научите в движение, защото тяхното подбиране не беше толкова интересно...
В деня на полета станах доста рано, лична предполетна подготовка по списък, the check list was completed с извикването на такси по телефона, защото в този ранен час дори обичайният S11 не се движи... На летището пътьом си разпечатах бордните карти и последва чекин. Кипеше живот, който определено не очаквах за 05 сутринта... Бърза проверка за сигурност и вече бях в стерилната зона. На пистите беше леко мъгла, а този А320 го подготвяха за полет:
Доста по-живо беше на пиър Б, на който спират Ер Берлин... Нашият полет беше на автобусен гейт - на долния етаж. Същият А320 от предната снимка:
Бързично ни закараха до самолета:
CRJ900
LF: 80%
D-ACNF
Около нас на тармака:
Борднахме се с прилична скорост, boarding completed, затвориха вратата и не след дълго рулирахме към писта 05R. Междувременно и мъглата се беше пораздигнала... Всичко се случваше с немска ефективност и прецизност
. Първа изненада за цялото пътуване - 2 реда по-напред имаше 2 свободни седалки и с разрешение на стюардесата се преместих там. Следваща приятна изненада - 343 на Луфти от EWR кацна пред нас, а след него и един лилав А330 - Абу Даби 2012. Естествено и 2-та не успях да ги снимам... Бизнес джет пред нас в очакване на разрешение за излитане:
Един бус на Ер Берлин каца по 05L:
вече само номер 2 за излитане:
Зад нас се нареди опашка от други регионални и A32S/737... Качихме се над облаците, видяхме слънцето и с ляв завой се отправихме в посока Швейцария. Закуската беше вкусна - кроасан, пълен със сирене с подправки - на чист български кифла със сирене / милинка (?!?) / рогче (?!?)...
. 2-те седалки се оказаха страхотно решение за сън. Събудих се на кацане по 05. Добре дошли в Женева:
Паркирахме на една от гъбите и явно са завършили (ре)конструкцията на тунелите, защото "на собствен ход" стигнах до главната сграда на летището, където цареше обичайната за швейцарски летища тишина и спокойствие...
Часовете минаха бързо в пиене на кафе и преглеждане на новините онлайн . Оказа се, че предишният ми опит със служители на летището не е прецедент - първо отговарят на френски, независимо, че очевидно ги питам нещо на английски - welcome to the френскоговорящата част на Швейцария! Cést la vie...Паспортната проверка мина бързо, а обичайната допълнителна проверка на полетите за САЩ се движеше с прилично темпо. Затвориха ни в една кошара и чакахме да стане време за бордване. Частта на летището, в която бяхме, е решена доста интересно - има няколко гейта, които си поделят 2 временни коридора от метал, които са разделени един от друг ссъс стъкла... и в тях има врати към ръкавите за самолетите - съответно максимум 2 полета могат да се бордват едновременно - по един във всеки коридор.
A330-300
LH: 100%
HB-JHG на име Гларус
, доставен юни 2010-та.Е друго си е да се похвалиш, че си стигнал до Америка на гърба на гларус
. Салонът ми направи приятно впечатление:
Повечето пътници бяха швейцарски пенсионери, които явно отиваха на разходка в САЩ. Междувременно облаците се бяха раздигнали и слънцето напичаше влажното и студено летище:
Суис с внимание към детайла - емблемата на уинглет:
Един възрастен украинец долетя и се нареди при големите:
Цялата демонстрация и поздравите за добре дошли минаха на стандартните френски, немски, английски и италиански. Всички стискахме палци на капитан Филип Бузоне да ни осигури приятно пътуване, а той вече се беше отправил към писта 05. След дълго набиране на скорост отлепихме някъде срещу гейта, на който беше паркиран самолета, преди да тръгнем - някъде към 2/3 от дължината на цялата писта. И от нашата страна се появи Женевското езеро - като за довиждане на добрата стара Европа...
Предварителното проучване на сайта на Суис предполагаше богата програма и няколко набелязани филма за гледане. Сийтгуру-то твърди, че ИФЕ системата е Панасоник ext2 с дисплеи, които са чувствителни на допир, но поне в иконъми се управляваха от джойстика в седалката, който се вадеше за удобство при игри
USB портът ми се видя удобен за зареждане на портативни у-ва и приятният суис тъч - от цялата налична музика в ИФЕ-то, всеки може да си направи собствена плейлиста и да слуша само това, което си е избрал... Well done! 
Определено създава усещане, че някой е избирал системата с внимание дори към дребните детайли... След първите напитки вече спря да ми прави впечатление, че стюардесата ми говори на френски и започнах да ѝ отговарям на немски... Главното ястие малко ме озадачи - пържена пилешка пържола, варени спагети и пържени броколи и всичко това залято с доматен сос... Не беше лошо, но със сигурност съм попадал и на по-добри манджи... Следобедната закуска беше пица... Така или иначе храната не е най-важното, защото "Най-доброто предстои!". Трябаше да си поискам нови формуляри I-94 и митнически, защото ми бяха дали на френски - очаквано... Над NYC беше облачно и не успях да видя точно по коя писта кацнахме, но май беше или 4L, или 4R. Като цяло полетът мина гладко, поздрави на капитан Бузоне за добре свършената работа. На Терминал 4 текат реконструкции и заобикаляхме скелета и дървени ограждения... Паспортната проверка мина неусетно с 30-ината отворени гишета (еееех, ако и се де же успеят да постигнат такъв резултат....). Точно на излизане от стерилната зала има welcome center - там ви чекират, ако имате заявен трансфер, имат дипляни и екрани с гледки от града. Аз лично си бях букнал SuperShuttle / BlueVan - стават, но ако решите да ги ползвате се пригответе за 30 минути чакане, докато ви дойде буса... Хубавото е, че са по-евтини от такситата и ви "доставят" до вратата на хотела 
. Малко след нас кацнаха още няколко големи полета и не след дълго се появиха 2 стюардеси - сини униформи, познат говор и така... доста високи - явно съвсем малко след моя полет е кацнал КЛМ от АМС. Бях се спрял на хотел в ъпър уест сайт (upper west side) - на 1 пресечка от станция на метрото, на 2 пресечки от Сентрал парк, жилищен район, което значи, че е тихо, ... Препоръчвам го като район за туристите, които искат да са малко по-далеч от истерията Times Square.... Вече в буса:
air train:
Опашка на А380 на AF:
Човек може да стане почти разноглед, ако се опита да снима и види всички самолети, докато нашият форд обикаляше между терминалите - малки, големи, европейски, американски, латиноамерикански, .... ЛУДНИЦА!
Излезнахме от летището и дойде поредната приятна изненада - совалката Ентърпрайс беше паркирана под един навес и се виждаше много добре, защото самата магистрала минаваше по-високо. Нашият шофьор мина с такава скорост, че нямаше време да вадя телефона и да снимам... Интересно ВС - не е много голяма и поне на мен ми напомня MD80
- вероятно заради прозорците отпред и двигателите на опашката... За мое нещастие този ден беше валяло, а предстояха и почивни дни - ню йорк се изнасяше, което беше направило движението истински КОШМАР. Нашият шофьор караше като софийски маршруткаджия и бях убеден, че този човек няма как да е американец - използваше аварийната лента, за да изпревари колоните по магистралата, набиваше се пред разни малки колички, в Куинс се набута най-нагло на средата на кръстовището на червено - "пълна програма". На същото това кръстовище един ред нек с пикап започна да свирка, защото сме му блокрали пътя, като просто се беше подпрял на клаксона, а ние трябваше да спрем заради задръстването, та шофьорът използва времето да си общува с ред нека - неприлични жестове с ръка, лоши думички на англ и други такива неща.... След около 15-ина сек. "комуникация" реднекът не издържа, пресегна се и започна да удря с юмрук по нашия ван - бяхме наистина МНОГО близо - на по-малко от 1/2м между колите. Нашият шофьор реши, че така не може и "с чиста съвест" изля 1/2 чаша кафе по калника на пикапа и отпраши с мръсна газ... След целия този див-див-запад пътешествието продължи в Манхатън - изпреварване, засичане, свиркане по файтоните и псувни на арабски... Обясни на един французин как нямал време да прави кръг от 2 пресечки, за да стигне пред хотела му и го остави на 1 пряка разстояние, .... Двойка китайци много се радваха, особено младежът... И тъкмо си мислех как няма шанс някой да ме убеди да мина отново през таймс скуеър, спомняйки си лудницата миналата година, когато видях познатите светлини през прозореца на вана... След още няколко хотела минахме по най-западното авеню, където на кейовете в Хъдзън беше следващата приятна изненада - самолетоносач, подводница и няколко бойни кораба за предстоящите тържества... Впечатляващо! Само 5 минути по-късно бях пред хотела и нямаше как да не питам шофьора от къде е - Египет... На следващият ден, вече отпочинал, беше време за разходка. Ясно, че в Манахтън е почти невъзможно да се загубите - улиците са перпендикулярни една на друга - до всяко нещо се стига лесно, а метрото е един бонус, с който пропускате задръстванията. Влакчетата са климатизирани и пътуването е даже приятно - сливате се с местните. В даунтаун WTC1 върви по план - догодина ще я отворят, заедно със сграда 4:
Тук WTC1 се оглежда в стъклата на Милениум Хилтън:
WTC1 и Финансовия център (2-те по-ниски сгради в ляво):
Разхождайки се Сентрал парк, ме спря американско семейство и ме питаха дали знам къде е някаква полянка - какво по-добро доказателство, че не съм изглеждал като турист...
Имах възможността да се полюбувам на почти целия, или поне по-интересните части, на NYC от една плаващ бар. Това попадна в категорията "Drink - $10, View and experience - PRICELESS. С чаша в ръка даунтаун:
Мидтаун с Емпайър стейс билдинг в далечината (това със стърчащата антена):
Сградата, която отразява последните слънчеви лъчи е новата кула на Голдам Сакс - една от най-мразените и най-печеливши фирми на Уолстрийт.
Финансовият дистрикт:
"Носът" на Манхатън и Бруклин в далечината:
Джързи сити:
И през нощта:
На следващият ден си направих една продължителна разходка - по 34-та стигнах до 5-то авеню - там е Empire State Building и се спуснах по 5-то авеню до самия му край. Поредна изненада -на 5-то и Бродуей е Флатирон билдинг- една тригълна сграда, която всички сте виждали и която има славата на един от първите небостъргачи в града... Пак там е и Медисън скуер, на който има градина/парк. За залата мисля, че всички ще се досетят... Продължавайки по 5-то авеню, в самия му край, поредна изненада - Уошингтън скуеър - един площад с голяма каменна арка, която видях на екраните на летището, чакайки за вана и която си мислех, че ще е хубаво да видя на живо...
За 10-тата годишнина от 9/11 са отворили мемориала - президентите Обама и Джордж Уокър Бъш са присъствали. А догодина се очаква да е готов музеят. За да влезете ви трябва пропуск, който е безплатен, но се запазва онлайн. Другата опция е в деня, в който мислите да го посетите, да отидете в демо центъра на 9/11 Мемориъл и да си вземете покана, но се правело сутринта, когато отваря... Аз лично го направих онлайн... На мястото на 2-те кули има изградени водопади и по ръба са изписани имената на жертвите... Между 2-те кули има нещо като паркче с дръвчета. В музеят е изложена "вилица" - основа от едната кула, в която се събират няколко вертикални колони - вижда се през прозореца. Разбрах, че при разчистването на останките са изровили цяла пожарна и тя има вероятност също да бъде изложена в музея... В демо центъра има хронология на събитията и човек там се чувства странно... Но може би всеки трябва да отиде, за да го усети...
"Южната кула":
"Северната кула":
Близък поглед на WTC1, в която над 80% от офис площите вече били заети:
...
Дойде време за пореден полет. Юнайтед разрешават да си запазиш място при купен билет, независимо колко време остава до полета. Така се сдобих с място А. Шатъулът дойде рано-рано и започна обиколка на почти дремещия Манхатън, за да съберем останалите пътници... Денят се очертаваше слънчев и сутринта още не беше напекло слънцето... Сградата на ООН вече е без скеле и си заслужава да се снима... Ето я и последната снимка от Ню Йорк, точно преди влизане в Lincoln Tunnel, за да мина под Хъдзън до Ню Джързи
:
Пред терминал Б:
Аз летях от Терминал Ц - доскоро дом на Континентъл, а сега - на Юнайтед
Тук самообслужването е развито до оптимум, за който дори самият МОЛ може да мечтае. Разпечатих си бордната карта на един от автоматите и се отправих към гишето за оставяне на чанти. Една "леля" в униформа на Юнайтед ме пресрешна и каза "ето там - 66-то гише", на което нямаше никой... Оказа, че трябва да си сканирам бордната карта на терминала на гишето, да отговоря на няколко въпроса и етикетът се изпечата. Тогава се появи един младеж, който го залепи и вероятно заради картата ми "Майлс и Мор" сложи етикет "Priority" ?!?!? Оттам ме упътиха към опашката за секюрити.... Проверка с "новите" скенери, които правят 3Д снимка и вече бях в стерилната зона:
Oпашката на един 777-200ЕР с ЕТОПС сертификат...
Този 777-200, отново с ЕТОПС, му предстоеше дълго пътуване до Токио (Нарита):
Другата част на пиър Ц:
Ембраер на Континентъл Експрес:
Междувременно започна бординга на полет до Хийтроу, който скоро пушнаха бек:
Доста интересна философия за лонгхол полет с тяснофюзелажен самолет... Сигурно е голямо приключение за пътуващите...
Не след дълго дойде и моят 735 - с уинглети:
Ясен сигнал от агента да спре:
737-500
LF: 90%
Салонът беше семпъл, но си личеше, че или наскоро са тапицирали седалките, или просто е добре поддържан:
Интересна е номерацията на редовете - липсват 3 реда след бизнес класата и след 14-ти следва 20-ти -така спокойно можете да се обзаведете с място на 29-ти ред при общо 124 места
Слънцето вече сериозно напече и всички илюминатори бяха със спуснати завеси. Тук е мястото да отбележа, че на бордната карта беше отбелязана дистанцията - 201 мили, което е съпоставимо с Варна/Бургас. Полетното време беше към 40 минути. За този полет кетърингът беше, както се изрази единият стюард, "ограничен" - стюардесите минаха с подноси, на които имаше чаши с вода или с портокалов сок - кой каквото му се пие, но по 1 на човек
. Ясно, че за 40 минути никой няма да умре нито от глад, нито от жажда, но ми се струва, че е интересно да се отбележи, за да може всички имаме по-широк поглед, когато съдим България Ер за лоши вафли/кифли/... Ето я и чашката:
Скоро кацнахме по 4L съвсем меко...
Ер тран:
Юнайтед с Ербъс;
Върджин Америка:
Юес Еъруейс:
Федекс с МД-та и товарен 727:
делта Ембраер или Емлраер на Делта
:
Паркинг:
Дебординг, чакане на багаж и време за пореден трансфер. Тук бял заложил на GO Boston Shuttle - няма особен смисъл... Излиза към 23 долара, а с такси може да се спазарите за 25... На излизане от летището последва поредната изненада за това пътуване - на един от терминалите беше паркирал 787 на Джапан и го разтоварваха... Изглежда страхотно, но не е много голямо самолетче
По случайност се оказа, че попаднал в домашния хотел на Бостън Ред Сокс - бейзболен отбор, местна забележителност и гордост...
Защо на отбор му трябва хотел, когато е в домашния си град ?!?!? В един от дните имаше мач, но така и не видях отбора да се разхожда из хотела... Тук е мястото да отбележа, че Бостън е доста малко градче в центъра си - нещо от порядъка на 5 улици в едната посока и 10-ина перпендикулярни на тях. Това ми спести носенето на карта, а забележителностите са на всеки ъгъл - буквално - основно стари катедрали и гробища... Не бих казал, че е чак европейски град, както го изкарват в някои справочници, но е различен американски град - има съвсем малко високи сгради, събрани на едно място и останалото е ниско строителство. Градската градина (Public garden) е построена 184х година - общо взето, когато те са строили градини, ние сме се опитвали да се отървем от колонизацията 
Самият Джордж Вашингтон на кон:
Паркчето е симпатично - има езерце, лебеди, патици, катерички, ...
Като стана дума за колонизация, надали е нужно да разяснявам за "Boston Tea Party", когато един хора са изхвърлили едни сандъци с чай от един кораби на British Empire... Та по този повод има музей - който му е интересно да отиде и да види...
В парка се подготвяха за Мемориъл Дей - бяха забили 33 000 флагчета - по едно за всеки, най-общо казано, войник от Бостън, който е загинал за страната си:
Парламентът:
Едно от интересните за мен места беше пристанището:
Точно срещу него е летището - на снимката се вижда кулата:
и един кацащ самолет:
Това е старото кметство - днес сбутано между няколко високи кули:
Бонус въпрос - в герба на коя страна има такива лъв и еднорог? Жокерът е, че дори от София има полети до тази страна
Не знам дали от комплекси някакви, но в Бостън сериозно се приповтаря Ню Йорк - така например има Бродуей, с театри и представления 1:1 с тези в NYC... Също така има река, която дели града от по-малките градчета на метропола... Та най-близкото градче е Кембридж, в което са 2 от най-забележителните университети в света - Харвард и Масачузетския Технологичен Институт (MIT). Мога да пожелая на по-младите членове на форума да учат там, а по-старите - да пратят децата си да учат там
Ето и малко снимки, с които се надявам да ви заинтригувам. Харвард:
Ем Ай Ти
Разбира се далеч по-впечатляващи са бюджетите, преподавателите, курсовете и възпитаниците на тези 2 учебни заведения. Хинт: Ем Ай Ти отпускат по една пълна стипендия за българчета годишно, но детето, което евентуално я печели, трябва да отговаря на високите им изисквания
Няколко имена на завършили студенти на МИТ, които будят интерес - Бенямин Нетаняху - премиер на Израел, Кен Олсен, съосновател на ДЕК (DEC), Робърт Меткалф, основател на компанията 3 Ком (3Com), Кофи Анан - бивш главен секретар на ООН и носител на Нобелова награда за мир за 2001-ва, Джон Дойч - шеф на ЦРУ по времето на президента Клинтън и Уилям Хюлет - съосновател на компанията Хюлет Пакард (HP). Известните хора на Харвард са толкова много, че доста имам да пиша - като се започне с нобелови лауреати, шефовете и заместници на редица банки - Голдман Сакс, Дойче Банк, Джей Пи Морган Чейс, Морган Стенли, президентът на Майрософт - Стив Балмър, президентът на Боинг - Джон МакНерни, Ратан Тата - шеф на Тата, мине се през президенти - Фелипе Калдерон (Мексико), Ал Гор (вицепрезидент, САЩ), Джон Кенеди (САЩ), Джордж Буш - син, Барак Обама, Франклин Делано Рузвелт (САЩ), Теодор Рузвелт (САЩ), Бан Ки Мун - генерален секретар на ООН, Андреас Папандреу - бивш премиер на Гърция и се стигне до "издънките", които са се отказали, като Марк Зукърбърг - основател на социалната мрежа Фейсбук, Бил Гейтс - съосновател на Майкрософт,... Само за справка - годишният бюджет на MIT за 2011-та е 2 милиарда и 750 млн долара Това е малко над 4 млрд и 333 милиона лева или около 25% от бюджета на България за 2011 - целият е бил малко над 16 млрд. лв. Но стига толкова за университетите... Малко панорамни снимки на града:
На единият ъгъл на градската градина е едно друго интересно място - оригиналният бар "Наздраве" - вероятно някои от вас си спомнят този сериал, който БНТ излъчваше със субтитри... Историята разказва как 3-ма продуценти на NBC посетили бар в Бостън, който тогава се е казвал "Бул и Финч Пъб", където им хрумнала идеята за ситкома. След това обиколили още дузина заведения в града, но никое нямало духа на "Бар Наздраве" - "Мястото, където всеки знае името ти!"
Готвят вкусно и е с поносими цени :
намира се точно до гръцкото консулство:
Нямаше как да не посетя и стадиона на Ред Сокс, макар и да не съм никакъв фен на бейзбола... Ето го и него:
За местните обаче наистина е атракция, защото даже имаше деца от училища, които бяха на организирана екскурзия...
Куинси маркет в центъра - странно място, на което има най-вече храна...:
и отново на пристанището:
Направи ми доста неприятно впечатление, че имаше здрави, прави, млади хора - тийнейджъри, които се разхождаха на сегуеи... А разстоянията не са толкова големи - от стадиона до пристанището е максимум 1 час при бавно ходене...
Моята екскурзия беше към своя край и беше време отново да се връщане на летището, кръстено на ген. Логан.... Терминал Е е международната част, където кацат повечето неамерикански компании. С всички тези а/к и като изключим закусвалните, вече се чувства почти като вкъщи. Bonsoir madame:
И една по-едра британка, the queen of the skies:
Беше интересно, че единият полет на Бритиш отлетя и почти веднага долетя нов:
D-AIHY вече го/я подготвяха за полета до Мюнхен:
На съседен гейт 343 с дестинация Барахас:
Ембраерът е наистина малък на фона на 346:
Пореден полет от Цюрих тъкмо долетя:
А друг 343 поемаше към пистата, за да отлети за УК - Върджин Атлантик:
Опашки:
Върджин отлита:
Не след дълго ние започнахме бординг.
340-600
LF:70%
D-AIHY
Вече в самолета:
За щастие затоварването не беше голямо - предните 2 седалки бяха празни и отново с разрешение на стюардесата се преместих. Това не ми помогна да спя, защото наблизо имаше едно малко дете, което се разреваваше на около 1/2-1 час и заспа малко преди да светнат лампите за закуска...
Беше време за първите напитки
:
Манджа:
Основното отново подобри резултатите за най-безкусна храна - пилешко месо на скара, бял ориз и малко задушени моркови и зелен фасул...
ИФЕ-то работи под Уиндоус (което вероятно обяснява защо е толкова бавно...):
Имах време точно за трансфер до другия гейт и започна бординг за последния полет
А320
LF: 60%
D-AIPP
Един доста стар А320, в който се забелязваха дори нетипични неща за Луфти - олюпена боя на преградата с бизнес класата, леко мръсно и мърляво... Странното беше, че 9 реда бизнес класа беше пълна на 100% - по 4 човека на ред, а в иконумито имаше доста празни седалки. Аз се оказах сам на 3 седалки и имах шанс да дремна още малко...
В заключение мога да кажа, че Суис оправдаха очакванията ми и смятам, че няма да сгрешите, ако ги ползвате за дълги полети, Юнайтед и Луфти - нищо ново... Ак отрябва да сравня Суис и Луфти - определено Суис! От градовете - Ню Йорк е невероятен - "градът, който никога не спи". Бостън си струва да се види 1 път, но за не повече от 2-3 дни...
Надявам се да ви е било интересно. Всякакви забележки и препоръки са добре дошли!
