В крайна сметка се спрях на Алиталия като очакванията ми бяха високи. Интересно беше, че щях да пробвам и Лондон Сити, което се оказа много интересно летище.
Тръгнах от Нотингам към 4 часа сутринта с автобусче, тъй като влаковете бяха безумно скъпи, над 40 паунда за една посока. Автобуса беше 5 паунда, като неприятното е че пътува около 3 часа, докато влакът го взима за час и половина. Общо взето всичко беше на магия, защото автобуса закъсня с 40 минути и аз вече се бях засилил към гарат да хващам влака, но в крайна сметка дойде.
Лондонско задръстване

Kings Cross Railway Station


London City Airport Underground Station

на чек ин-а се оказа, че работи българка и ни каза, че последните дни била голяма лудница, заради мъгла са били отменени почти всички полети. Като цяло Сити е много компактно и удобно летище. Бърза проверка, без огромни опашки, много предимства пред Хийтроу и останалите летища.





Тази снимка е специален поздрав за всички мрънкащи, че Бургаското летище изглейда като Карфур. Е това на какво ви прилича. На мен на логистичен център на Лидл.



London down town



Голямо представителство на Бритиш

Londoon



изборът беше между 10 мини бисквитки или 10 мини солени изрезки. Една дама пред мен им отказа и вика дай сандвич... обясниха и че няма такива "екстри".

https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/ ... 5457_n.jpg
Величествените алпи





Genoa





Интересно беше, че в Рим самолетът спря на ръкав. Излязохме от самолета и що да видиш ръкава преграден с лента, а пътниците по едни стръмни стълби слизат долу и се качват в автобус

Полетът изпълняваше самолет на Air One . Еърбъс 320-200. Имаше мониторчета на всяка седалка, което наистина беше на път да ми промени цялосното мнение. За първи път видях самолет пълен до последната седалка. Нещо им се беше бъгнала системата и всички хора, които си бяха запазили места предварително трябваше да станат и да изчакат да седнат другите ?!?!?!
След три дни без сън след като най-накрая ми намериха мясно заспах и повече снимки нямам. Тук идва и най-неприятната част от пътуването. Без да бързам спокойно се довлачих до лентите за багаж, които обаче така и не дойде. Сигурно бяхме над 50 човека, които останахме да чакаме и впоследствие ни стана ясно че багаж няма да дойде. Оказа се, че всичи бяхме пътници със трансфери. Познайте колко време трябва едни човек да обработи 50! човека. Ами кацнахме в 6. Аз излязох в 10, а след мен имаше още 10-20 човека. В крайна сметка куфарът ми дойде след 2 дни, като доста неща липсваха. От ми поскаха кода на куфара, с предтекст, че не могат да го намерят и им трябва допълнителна информация. Няколо дни се опитвах да се свържа с Алмизерия, без успех...Сега са празници и не мисля, че някой ще ми обърне внимание, но от 1-ви ги почвам здраво...
НИКОГА ПОВЕЧЕ С АЛИТАЛИЯ
ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ
