
Здравейте!
Реших да постна няколко блога в един, за да е по-интересно, а и да се пести място без да се разцъква мишката излишно

31JUL08
MUC-PRG
08:50 - 09:55
OK555
АТ4
3A
PRG-SOF
11:30 - 14:25
OK856
734
16D (в последствие 16F)
След като наближи юли, се сетих, че отдавна си бях купил самолетен билет по направление SOF-PRG-MUC-PRG-SOF и на 31 юли ми предстоеше връщането към София.
Пристигнах доста рано на летището, полетът беше на Т1, където машини на Луфтханза и Стар Алианса нямаше, но пък се бяха наместили други интересни посетители (или домакини):
Germanwings с интересна окраска:

"старомоден" Germanwings A319:

Boeing 767 на Делта:

След известно време започна бординга. Откараха ни с автобус до самолета, който беше паркиран между Т1 и remote ръкавите на Т1. Полетите от/до Прага се изпълняват от ЧСА с АТРи 42. Досега винаги съм летял с OK-JFK (Slavkov u Brna), но днес изненада: АТР 42 с регистрация OK-KFN (Usti nad Labem):

Докато се качвахме, товареха багажа в предните багажни отделения. Две са, като в средата с мрежа е отделен коридор между вратата на кокпита и салона. Самото товарене се чува доста добре, както и шумовете откъм apron-а, ако човек седи на първите редици.

Знакът "Boarding Completed" беше даден бързо от един от двамата стюарди и започна рулиране към 26L.
Насочихме се към пистата от една от рульожките, както излитат всички ATR-и на Мюнхенското летище. Интерсен беше и факта, че когато спряхме на hold-pattern-а, ATR-а се завъртя леко и спря с може би 20-30 градуса спрямо оста на taxiway-я. Това си го обяснявам или а) за да няма завихряния от турбините, ако евентуално зад нас застане друг самолет б) пилотът е спрял така, за да има по-добра видимост към самата писта. При други полети с турбовитлови машини не съм срещал това.

Изчакахме 737-цата на Aegean да кацне и излетяхме.

Полетът беше под час, стандартните сандвичи и много меко опиране в Прага!
Изрулирахме край няколко ATR-a, някои с новата окраска, покрай познатия ОК-JFK и спряхме. Автобусът вече ни чакаше и ни откара към сградата.



Полетът до София беше на другия терминал, та имах време ходейки да поснимам самолети:
A319 на Луфтханза

Един БАе 146 на Flightline

На заден план нашия 737-400

Pushback на El Al за Тел Авив

Отнякъде "довлякоха" един 737 с нова окраска и го паркираха на ръкав. Всъщност това беше самолета за София!




Бординга започна навреме, избутаха ни назад, изрулирахме покрай няколко интересни машини, като напр. Air Moldova.




... и вече бяхме във въздуха. Полетът беше бих казал 85% пълен. Като предишния от Мюнхен.
Кацането в София се очертаваше да бъде по 09, затова заходът си го биваше:
Sofia's Landmarks:

Някакво параклисче:


Твърдо опиране на летище София, народа пляска (каквото и да означава това), изрулираме покрай един А321 на Бритиш и самолета спира на 30 м от сградата.

Народа почва да става, да вади багаж, да включва мобилни телефони. Стюардесите съобщават, че още не са стигнали the final parking position и затова всеки трябва да си седне на мястото. Следва едно "Ееее, нали пристигнахме!" от страна на няколко нашенци. След 1-2 мин 737-ицата вече е на ръкав и аз се запътвам към паспортен контрол. Но преди това задължителното заснемане на присъстващите:
Lufthansa А319 от Мюнхен.

В далечината Fokker 100 на Austrian

И един А320 на Air France с жена в кокпита!


Обаче багажът ми не идва... Както и на няколко други пътници. Обръщам се към служителите на Суиспорт, които са на гишето на Lost and Found и ни обясняват, че явно част от багажа не е натоварен на самолета. Питам дали чантата ми ще дойде с полета в 22:55. Учудена, че знам часа на следващия полет, момичето ми отговаря, че все още не знаят, дори няма инфо къде са чантите. Попълва ми бланката за изгубения багаж, дава ми телефон за контакт, като през цялото време проявява 120% професионализъм и търпение! Браво! (Ееех, ако можеха всички служители на софийското летище да работят така...) Казва ми, че багажа се намира до няколко дни, доставката му е безплатна за цяла България. "Вие нали няма да пътувате някъде в идните дни?", "Ами всъщност ще пътувам!", "О! Ами дано да дойде!" Пред мен имаше немски архитект, строящ супермаркет в София, който се прибираше на другия ден. В багажа му били документи и разни неща, които му трябвали за работата тук... Добре, че не бях на негово място. Вечерта, към 22 часа, отидох да посрещна майка ми с директния полет на Луфтханза от Мюнхен и след около половин-един час, след настоятелни обаждания на горепосочения телефон, ме пуснаха при пристигащи, където си разпознах куфара и след което се прибрахме вкъщи.
Очаквайте и другите части...
Емо