Най-накрая се реших и аз да пусна един блог. Специални поздрави на Makler
Още през март месец си закупих билета за лятната ваканция, докато си разглеждах различни сайтове за билети. Офертата беше много добра и реших и да пробвам нещо по-различно от традиционните Virgin Atlantic +Bulgaria Air.
И така, след много чакане, дойде 14.08. Полета беше AA108 BOS-LHR с Б772. За пръв ми беше да летя с тази птица, и бях много развълнуван. От АА нямах големи очаквания. Полетът беше от тяхния Терминал Б.
Ето го и самолета.
Отличителните колесници на Б777. Това е единствения модел на Боинг с три двойки колесници.
На терминала не беше особено оживено в ранната вечер (19ч). Един Б757 на фона на Кулата.
МД-80 на Америкън. Много удобни самолети, поне в тяхната конфигурация.
Поглед към Терминал С. Б717 (МД-95) на AirTran, един от най-старите LCC в САЩ, с първоначалното име ValueJet, което смениха след една катастрофа. Някои хора подигравателно ги наричат AirTrash (trash=боклук).
Кулата от близо. Построена през 1973, най-високата в света за времето си. 22-етажна и висока 87 метра.
Б757 на IcelandAir пристига от Рейкявик. Те са една от добре установените международни линии до Бостън.
Обратно към Б777. Малко карго за Лондон.
Носът ми прилича на този на Б737.
Алиталия - още един от традиционните линии. В Метро-Бостън има огромно население от италианци.
Поглед към Терминал C и JetBlue. Както се вижда, те имат голяма база тук.
Един Б757 готов за полет.
Б777 - Поглед отвътре. Нищо особено като интериор, сравнително стара IFE. Но за отбелязване е самия дизайн. Човек има усещане за повече пространство. Като цяло удобен самолет. Има големи прозорци. Но е много шумен, особено -200 версията, понеже е и по-къс. Аз бях към края на самолета и пак беше много шумно.
Докато рулирахме, видяхме доста самолети, които са били отклонени заради една силна буря. В гръб, Virgin Atlantic A340, а пред него Аерофлот Б767.
Поглед към международния терминал Е.
Най-страхотното място за спотинг. Това е буквално между полосите. Летището е на полуостров и има вода на много места.
Слънцето се скрива зад моста Тобин.
Полетяхме.
Тук се вижда парка около Castle Island в South Boston. Много хубаво място за спотинг и тичане, защото е точно под излитащи и кацащи самолети. Извинявам се за качеството.
Изглед към многото островчета и към летището и East Boston.
Дойде време и за вечеря. Както споменах, няма какво толкова да се очаква от АА. Обслужването беше добро, но нищо особено. Кабинния състав като на повечето американски линии е от по-старши служители, което значи и по-възрастни. Предлагаха щедро безалкохолни напитки, но алкохолните бяха по $6, което не е лошо - типична цена за чаша вино или бутилка бира в бар. Храната, както се забелязва е леко на бюджет, но беше вкусно.
Полетът продължи 5:30ч. Следващите часове бяха безинтересни, опитах се да дремя. Но ето, че по едно време се появиха първите слънчеви лъчи на новия ден.
Известно време след това и брегът на Ирландия.
След това и брегът на UK. Интересното за мен беше, че все още бяхме на 35000 фута височина.
Скоро след това достигнахме и района на Лондон. Следват снимки, които правих докато се снижавахме над Хийтроу. На една от тях се вижда самото летище, но понеже беше доста надалеч, качеството не е особено добро. Кацнахме по южната полоса от изток.
Сутрин рано летището не е толкова оживено. Секунди след кацане се виждат:
Б777 на Бритиш
А346 на South African кацна малко след нас.
Заставаме на Терминал 3 на LHR:
Кулата на LHR:
Б744 на Thai:
МД-80 на SAS:
A340 на Air Mauritius:
А330 на JetAirways от Индия:
Б767 (мисля) на Air Canada:
Следващия полет беше от LHR до Виена с БА. За целта трябваше да се трансферирам до новия Терминал 5. Трансферът е с безплатен автобус. Не трае много дълго – 5-10 мин, но минава през вътрешната част на летището и за авиоентусиасти е просто интересно да се види. Нямаше възможност за снимки обаче. Минахме покрай един паркиран А380 на Сингапурците, които също са на Т3, но за жалост не успях да го снимам – много бързо минахме покрай него.
Следват снимки от Т5 – Перлата в короната. Доста впечатляващо здание. Има много за вървене и много опашки, които трябва да се минат, но за радост не се чака.
Полетът на БА за София се вижда:
Едно от най-интересните за мен неща бяха тези диванчета, на които можеше да лежи. Предвидливо според мен за хора, които са били в самолет дълго време и искат да полегнат.
Като цяло е много готин Т5. Много просторен и светъл.
Следващата част от пътуването не е особено добре документирана. Главната причина е, че аз се разболявах и вече бях много изморен заради няколко вечери с много малко сън. Накратко, полета от Лондон до Виена (БА 700, А320) закъсня заради някаква буря над Франкфурт, която обърка трафика на много полети. Беше се получила една много интересна опашка от самолети, чакащи за излитане. Полета на БА беше по-малко от 50% затоварен, и кабинния състав беше изцяло от мъже. Интересното от този полет беше, че полетната информация на екранчетата беше изобразена като инструменти на кокпит, подобно на кокпит изгледите във ФС. Пилотите се опитаха да наваксат с времето и донякъде успяха, но за жалост аз вече си изпуснах полета от Виена до Варна.
Първите впечатления за Виенското летище и Австриийските линии бяха доста отрицателни. Всичко беше като на Терминал 1 в София от преди реновациите, които бяха направили в 2000-20001. Намерих малко трудно единственото бюро на Austrian, където имаше огромно суматоха заради няколко спорещи украинки. Аз разбрах, че никой няма да ми обърне внимание, ако си стоя кротко и тихо затова и аз трябваше малко да се вкисна с каките за да ми обърнат внимание.
Оказаха се разбрани – презавериха ми полета за другия ден, като ме сложиха в бизнес класата, както и ми дадоха безплатен хотел, но понеже новия билет беше в бизнес класа, трябваше да ходя до разни други кабинети и се получи една огромна каша, защото ме пращаха от гише на гише. В крайна сметка близо 3 часа по-късно взех заветните купони за единствения! хотел в района на летището. Другото неприятно нещо беше, че много малко бизнеси приемаха кредитни карти на летищто, а сигурно имаше само един банкомат в цялото летище. Поне намерих аптека за малко парацетамол и с последни сили се настаних в хотела.
В началото се радвах, че ще остана една вечер във Виена, но след като вдигнах температура и се появи една огромна буря, единственото нещо, което се случи беше, че спах в продължение на 14 часа, с малки прекъсвания за храна. Хотелът ми хареса, най-вече заради интересните сладкиши на закуска.
На другия ден, вече поотморил се чекирах на полета за Варна (OS 763). Този път Austrian ми направиха много добро впечатление. Имаше една изключително красива млада жена на чек-ин. Като цяло, австрийките ми сториха много красиви, поне тези на летището, въпреки, че червените чорапогащи от униформата бяха малко нелепи.
Бях изненадан, че полета беше пълен, и че чужденците преобладаваха. По-същото време имаше и полет до София и двата полета бяха на съседни изходи. Закараха ни до самолета, който се оказа Фокър 100, и се казваше „Скопие”.
До нас имаше А320 на Austrian в ретро-ливрея:
Аз бях забравил, че ще летя бизнес класа, докато не се качих в самолета. Обслужването беше много добро: предлагаха ни шампанско преди обяда, който беше много вкусен. Беше много изискано: с менюта и топли кърпи. Имаше само едно свободно място в бизнес класата. Дамата до мен си посръбваше Бейлиз.
Полетът беше около 1:40 мин. Минахме над Тимишуара, Букурещ, Русе и Варна. Започнахме да се снижаваме над Русе. Можеше да се види Дунав Мост. Летището във Варна беше доста празно за съботния следобед. Един Б737 на Малев излетя и LZ-BOU беше паркиран:
Много бях доволен като слязох от самолета и усетих жаркото слънце...и замириса на море, както се пееше.
Това беше първата част. Надявам се, ви е харесала. С удоволствие ще отговоря на въпроси и коментари.
Бонус снимки, правени от плажа във Варна:
, а за храната на австрийските авиолинии съм съгласен, че е най-добрата в Европа (щото Емирейтс нямат европейско подразделение 
)
