Munich (MUC), Germany, Franz Josef Strauss, terminal 2
Marseille (MRS), France, Provence, terminal 1
LH4364 (operated by Lufthansa CityLine)
14:45 - 16:20
1h 35
CR9
Sun 5 Oct
Marseille (MRS), France, Provence, terminal 1
Munich (MUC), Germany, Franz Josef Strauss, terminal 2
LH4361 (operated by Lufthansa CityLine)
08:40 - 10:20
1h 40
AR8
С един мой приятел намислихме покрай празника на Германия (3-ти октомври, петък) да се фейнем за уикенда до някъде и спонтанно решихме да отидем до Марсилия. Преди сто години бях ходил с класа дотам с автобус (!!!) и сега самолетът беше по-добрата идея
А и фактът, че приятелят никога не се беше качвал на самолет досега в живота си (мдаааа, има и такива немци, които не пътуват 
) правеше всичко още по-интересно. Купих онлай самолетни билети, резервирах хотел в центъра на Марсилия, понапълних мили и всичко излезе към 130 евро на човек. Супер!
Полетът беше към обяд, закараха ни на Терминал 2 на летище Мюнхен и се запътихме към чек-ините. Имаше доста народ, може би заради Октоберфеста в Мюнхен (който посетих предната вечер, но сега бях свежар!). Бяхме си събрали разните течности, пасти, гелове и там не знам какво си още в един общ мини-куфар, който предадохме, защото не ми се носеше цялата кинкалерия в найлонови пликчета из цялото летище. Чек-ина мина бързо, поисках места до прозореца, като разбира се, "новобранеца" трябваше да бъде на 5A а аз на 5C
Типът на самолета беше между другото CRJ-900, за пръв път летях с дългата версия.
Прибирам бордните карти в моята раница и хайде към проверката на багажа. На самата проверка са две лелки, които ни поемат поотделно. Слагам я на лентата (раницата, не лелката!), слагам якето, когато приятелчето, изплашено, ме потупва с пръстче по рамото, гледайки ме с очи колкото чаени чаши: "Ъъъъ, Емо, жената иска бордните карти....". Викам, че те са вече в раницата, която е в скенера. Жената махва с ръка, усмихната: Няма проблеми, явно не сме изпращачи, т.е. имаме бордни карти.
Имаше още малко време до бординга, и затова пообикаляме летището, аз в ролята на водач
Гледаме таблата, аз казвам по нещо за всяка дестинация, всяка авиокомпания, която ни минава пътя... Минаваме и през дюти-фри шопа. Приятелчето е шокиран от цените на парфюмите... Как така 60 евро, като една Рексона е към 2-3 евро??? Решавам Envy на Gucci да си го купя другия път... 
A319 на Privat Air готов за полет за САЩ.
Пушбек на BAe 146
Изходът ни е G36 ако не се лъжа, на "партера", където е и бординга на повечето машини на Еър Доломити и Луфтханза за Италия, но и градове като Братислава, Данциг, Лион, и т.н. Взимаме си кафе от безплатния автомат, сядаме на изхода и почваме да дискутираме как ще протече мини-ваканцията в Марсилия.
Ready for boarding...
Покрай нас минава един АТР-42 на Еър Доломити.
Бординга започва навреме, товарят ни на автобус и след минути сме пред един CRJ-900 с името Mettmann
Затоварването е към 85%. При качването съобщавам на симпатичната старша стюардеса, че момчето зад мен е за първи път пътник в самолет, тя ме пита за мястото му, дискретно изсъсквам 5А и тя ми се усмихва "изпод мустак"
Настаняваме се, приятелчето е шашнато от интериора, от звуците, гледа със страхотен интерес safety instruction-а, започва да ме разпитва за типа на самолета, какъв е, как е... Абе като 9-годишно хлапе!
Изрулираме към 26L и излитаме с огромен тласък, като изчакваме две машини да кацнат преди нас. (От самия полет нямам снимки, понеже не седях до прозореца, разбирате защо...). Минавама над северен Мюнхен, виждат се известни сгради... Деветгодишния куфее от кеф!
Полетът минава супер, сервират сандвичи по избор в приятни опаковки, както и малки шоколадчета. Старшата стюардеса идва по едно време и честити на приятелчето "първи полет" и ни подава ексклузивни business class кутийки с белгийски шоколадови бонбони
На приятелчето му прави впечатление, че стюардесите са изключитено мили и дори питали дали желаем още нещо за пиене!!!
Захода над Марсилия почва. Минаваме над града, виждаме бъдещите забележителности, които ще посетим и... явно пилота преминава на ръчно управление, защото започва едно леко клатене и приплъзване надолу и настрани. Но без адреналин не може. Следват няколко завои, минаваме над Марсилия и кацаме по 32R изключително меко. Изрулираме пред един от ръкавите, спираме на метри от сградата и след около 4 минути почваме да слизаме, понеже един от двигателите работи, поради липсващ агрегат.
Слънчева Марсилия...
Бонус-снимка: CRJ-панорама:
Минаваме по една тясна синя зебра до самото летище, чакаме още 5 мин за багажа и след още 5 мин сме пред летището, чакайки автобуса Navette, който трябва да ни закара до централната гара.
*****************************************
Връщането ни към Мюнхен беше рано сутринта. Полетът беше в 08:40. Автобусите Navette се движеха на около половин час, и имах страх, че можеше да стане като на отиване: Гъч на спирката а ла Централна Автогара София и разни алжирци, които искат непременно с този автобус да се придвижат към града... Обаче освен ние двамата в автобуса имаше още 5-6 човека. По тъмните улици нямаше почти никакъв живот, магистралата към "Марсей Прованс Интернешънъл" почти празна... Автобусът първо мина през MP2, терминалът за нискотарифните компании, или както каза шофьора "Изижед", "Германьуингс", "Рьоанеьор"
След няколко стотин метра спря и пред нашия терминал.
Самото летище беше доста празно. Но някак си уютно, въпреки и не особено чисто... Мязаше ми по-скоро на някоя нашенска провинциална автогара:
панорамна снимка
Гишето на Луфтханза беше вече отворено и успяхме да предадем куфара. Служителката отговаряше на френски, независимо, че ние с нея комуникирахме както на немски, така и на английски! Но ако сте били и преди във Франция, знаете, че е така навсякъде
Получихме места 16E и 16F на заложения Avro RJ 85 - предпоследния ред с три седалки.
Минахме на проверката (и там ти говорят на френски, въпреки, че им казваш, че нищо не разбираш), персоналът е учтив.
Изходът се оказа на около 30 метра от контролата. Имаше към 10-15 човека (засега). Приятелчето беше настинало, а и му се спеше, така, че седна и задряма. Идеален момент да ходя да понащракам снимки из тихото (навсякъде килим) и почти пусто летище...
Нашето Авро вече беше паркирано пред сградата, след минути екипажът (2 пилота, стюардеса и стюард) дойде и се качи. Капитанът огледа машината и почна да говори по мобилния си телефон, след което и той влезе в самолета по спуснатата стълба.
Минах по другите гейтове, на повечето бяха паркирани самолети на Еър Франс, имаше и един Еърбъс на Aizure Eagle (абе оная дето беше дала Боинга на Хемус Еър
). В далечината пристигна един 737 на hlx.com, до него спря линейка със светлини и тогава гледката беше блокирана от един А321, който го пушбекваха... 
Междувременно като се върнах на изхода, вече бяха пуснали ръкава до Аврото и след 2 минути почнаха да приемат пътниците (който вече бяха доста). Затовареността беше поне над 70%.
Към ред 15 фюзелажът на Аврото почва да се стеснява, затова последните редове са вече в конфигурация 2-3, а най-последния е 2-2. Масичките на седалките не се ползват (няма и как, застопорени са), понеже са shift-вани навътре и биха пречили. За тая цел има вргадени масички в облегалките за ръце:
Полетът мина и тук чудесно, обичам характерното изреваване на Аврото, когато прибира и пуска задкрилките! Предупредих приятелчето да не се стряска (е, то трепна, де)... Понеже и двамата не бяхме закусвали като хората, си пожелахме по два сандвича, които стюарда бързо донесе
Малко преди Мюнхен почнахме да се снишаваме, готови за кацане по 26L. Приятелчето дори успя да познае квартала си (много горд!), като прелетяхме над него Последва остър завой на север, после на запад и изравняване към 26L. Пак виене, тътен от колесниците и пак едно аааадски меко опиране. Евала на пилота!
Изрулираме към средата на пистата и спираме сред CRJ9-ки, CRJ7-ци и Dash-ове на Луфтханза. Автобусът ни отвежда в сградата, където прибираме куфара и се качваме на колата, която ни чака!
Thanks for reading!
Емо
