Голямото летене или Луд умора няма : SOF-CRL-MAD-(SOF)

[Stoyan]

Все пак Латин Латинов е от родно село...

[randi]

Давайте искам още

[mitkobiker]

Трябваше все някой да повлече крак... Спасе, merci
Започвам да наливам тука и моята продукция. Който иска снимки в оригинал нека заповяда с флашка в офиса
**************************
И така... който се интересува, как се стигна до това пътуване, нека да погледне:


Съдбата отреди да си изкараме 07.02.09 във въздуха Еднодневните разходки из небесата обаче искат ранно ставане. Та към 4 сутринта и аз се стягам да тръгване към Летището. Изрично настоявах да се организираме и пътьом да се съберем един друг, за да няма закъснения. На Терминал 1 е навалица. Имам съмнения, че Наско беше спал там, но няма очевидци, за да потвърдят След като се добиваме с бордни карти започваме да се броим ... обаче един от "нашите" пътници го няма Опашките на чек-ин се изнесоха към проверките и салона опустя. Оставяме надеждите, че ще видим съфорумеца SVG в този ден и се нареждаме да ни "джобят"... Има-няма половин час до полета бегом към чек-ина влита Стефан... За моя изненада го регистрират и него (госпожиците на Суиспорт за късмет не си бяха тръгнали още)...поне не му се наложи да се реди на опашка
Настана радостно оживление- събрахме се всички
Опашката за security на Т1 е доста сериозна, но служителите са чевръсти... не е зле при необходимост да се отварят двата коридора.
Като се добираме до изхода там вече е стълпотворение- никой не чака седнал на пейките или в кафето- всичко живо се побутва към вратата... налага се и ние с финтове и заобикаляне на разни препятствия да се доберем до по-предни позиции За жалост виждам, как оставам без ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО място до прозореца, като се падам във втория автобус и когато първия отпрашва пълен до горе, а ние си отвисяваме още цяла вечност в изчакване на последните пътници за нашия полет. Когато пристигаме пред Ербъса вече се съм се смирил, че ще седя на някое изостанало B или Е място На вратата на LZ-WZB ни посрещат елегантни, но не особено искрено сърдечни девойки от кабинния екипаж (може би заради ранното ставане). Провирам се към задната част на салона с надеждата да мерна някое изостанало window-seat, но колегите спотъри не са оставили нещата на случайността- на няколко седалки в опашката са нахвърляни раници- reserve
По моя преценка полета е поне на 80-85% пълен. Още има пътници, които заемат местата си, когато затварят вратите и запускат двигателите. Дразни ме една от стюардесите, която е много заета да прави забележки всеки път като види фотоапарат в ръцете ни.
Излитането е абсолютно по разписание в посока изток, бърз завой, прекрасна гледка към нощна София и насочване на СЗ над тъмната и пуста Стара планина. В тази обстановка решавам, че най-разумно ще е да си доспя малко Събуждам се се някъде над Германия- под нас плътна облачна пелена, а ние се носим из пространство, изпълненто в онзи невероятно красив, дълбок и мек син цвят, който предшества първите лъчи на изгрева.
Самолета започва плавно да снижава. Голяма част от пътниците все още спят. Провираме се между горните краища на сънени кумулуси- не мога да се отлепя от прозореца- красиво е! Скоро се гмурваме в облаците и пак се стъмва. Слизаме, слизаме, но се ориентираме за наближаващото приземяване по сигналите на екипажа, спускането на колесниците и т.н. Земята се появява едва няколко метра преди да я допрем. Летище Шарлероа ни посреща мокро и тъмно.
*********
Разбира се ние не бързаме да слезем. Около самолета вече е почти пусто, когато поемаме пеша към терминала

Забележете стюардесата, как наднича след като успя да изпрати последните натрапници

Една сграда, която ми стана любима миналата пролет, когато за пръв път кацнах на това летище пак с Уиз, но от Банеаса/Букурещ

Тази част на Шарлероа е сравнително нова. Тук има и стар терминал, който мисля , че не се използва- намира се от другата страна на пистата. Новия терминал е функционален, просторен и приятен. Разбира се тук е царство на Ryanair. Освен тях осезаемо присъствие тук имат Wizzair и Jetairfly.
Между двата полета по график имаме 2 часа. След кратки опити за кафе и кроасан се отправяме към проверките и после се отдаваме на шляене между стелажите с шоколади и алкохол в duty-free-то. Все още не е ясен изхода на полета за Мадрид. Използвам времето да се разходя до края на терминала- има много пространство и цялата фасада към перона е от стъкло. На последните гейтове се е оформилно нешо като хостел- по седалките спят младежи Изнасям се тихо към централната част на сградата, където вече отвеждат полета на Раян за Валенсия или Аликанте Пред нас на перона:

Вече е ясен гейта за Мадрид и там спокойно започват да се събират хора. Ние също се навъртаме наблизо- този път не трябва да има инфарктни ситуации с местата Идва служител, който ни моли да се разделим на 2 опашки. Има доста пътници с priority boarding и те правят едната опашка. Ние ги чакаме да се изнижат и ни пускат след тях- пак пеша до самолета. Понеже има опашка на предната стълба се качвам отзад. Чак на снимките сега видях, че предната стълба е вградена в самолета- какъв пропуск, че не се качих от там

Редичка от спотърски главички



Докато съм зает да зяпам деайсинга салона се напълва и стюардите се втурват да ни броят.
При Раянер всичко се върши на бегом и доста припряно.
До някъде като резултат от това след поне 10 преброявания на пътниците се разбира, че нещо не излизат сметките Двигателите изгасват и на борда се качват служители от чек-ина.
Билети и карти за проверка един по един, почти пълен полет....
А ние започваме да си борим минутите трансфер на следващото летище
Накъде във втората третина на салона се изяснява, че на борда има двама пътници с еднакви имена или нещо такова- никой не е свален и никой не е бит Аз междувременно си изваждам кутията със сандвичи, които не успях да докосна предния ден в офиса и се заемам да осигуря оцеляването си


Тръгваме с почти час закъснение.
Как точно питлота успя да съкрати обявеното по разписание полетно време с почти 30%, не ми е съвсем ясно
Забележете остъклената фасада от към перона




Полетът е скучен- много малко трафик около нас и никаква видимост към земята. Върволицата от самолети, които потъваха в облаците не много далеч от нас ми издава, къде е Париж




Естуара на река Гарона (La Garonne) и Атлантическия океан.

Вливането на река La Dordonne и Гарона:

Град Бордо/ Bordeaux

Летище Бордо:



Колкото повече се доближаваме до Пиринеите, толкова по-гъсти стават пак облаците... голям късмет А се готвех за голямо зрелище...
След малко пак се вижда земята- вече не е зелено като във Франция, но и доста необичайно за Испания- има сняг и то от няколко дена



Е те такова чудо си немаме! Не съм сигурен, как точно се получават тези долини, но от въздуха те изглеждат зашеметяващо! Още по-сюрреалистични са в бяло и черно





Две села, които ми изглеждат много самотни в тази долина


^Горната и Долната Земя.
v Окото

[Делян]

Хубава разходка сте си направили......

[harrier]

Жестоки снимки!!!!

Я кажете сега, Балъкчиев успя ли да заспи в автобуса от Т1 до самолета

[mitkobiker]

Както съм го подкарал, май ще си дописвам тоя блог до каря на идната седмица
Още не съм качил снимките от Мадрид и от прибирането (а те са доста )

[LZB123]

Невероятни снимки! Чакам с нетърпение и останалите. А кое е това летище,което си снимал от летището?

[randi]

Много хубави и интересни снимки.

[Емо]

Митко, браво за писаното и за снимките! Пример за това как се прави блог! Супер преживяване!

[Buch]

Ехаа, яко!
А дали ще бъде много нагло, ако е възможно, да помоля и за малко разяснения за снимките: коя е реката, летищата, които се виждат. За облаците може и без
Мерси

[Stoyan]

Мите, натрапниците бяха малко (аз и кой още влезна в кокпит-а?!?), а имаше възможност всички да погледнете, ма вий избягахте да снимате самолет...

Тук идва момента да споменем, че кацнахме на autoland, като използвахме чисто новия ILS CAT IIb на Шарлероа. Видимостта беше 800м.

Снимките са много хубави, може да наминем някой ден да ги придобием и ний.

Със здраве(ц)!

[Dreamliner]

Супер сте хора... Какво друго да кажа? На всички са много хубави снимките!

[mitkobiker]

Снимките са яко фотошопнати с маркетингови цели но нали знаете: магаре застанало- магаре излязло ... та исках да кажа, че гледките над Испания наистина бяха вдъхновяващи... както и канонадата от самолети на Барахас и т.н.
имам огромното желание да донакача останалите снимки + още коментар ..........но е неделя 22,30 и аз съм в офиса и идната седмица е "само" от 6 работни дена

[LZ-EZY]

Ами хората са чакали толкова време, ще почакат още малко...
Моите не са пипани, щото нямам време, а и не съм ги учил тези техники с фотошопа, те затуй и не са толкоз добри колкото твоите...

[HORNISE]