В ранната утрин на 17 февруари след като едвам съм успял да се събудя малко преди 5 часа, стигам до летището и се чекирам. За щастие летищата на държавите на Запад в общия случай одавна са възприели идеята че ако една авиокомпания чекира няколко полета едновременно то няма значение на кое точно гише се регистрираш. Така е и тук, разбира се, макар че Нюрнберг не се води хъб на Луфтханза (това не пречи Луфтханза да изпълнява от тук повече полети от колкото всички български авиокомпании взети заедно от София). Усмихнатата служителка любезно приема моя 6,6кг сак и ми дава място до прозореца до Мюнхен и след това до София. Хвала на такива хора, защото местно време е малко преди 6 сутринта, как имат сили да се усмихват незнам.
След кратка закуска породена от наличието на време за убиване се запътвам към проверката на скенера. Там както винаги предизвиквам особен интерес, поради наличието на какво ли не в ръчния ми багаж. След обстойната проверка на всеки джоб и всяко нещо по отделно охраната намира български монети у мен. Гледа ги и ме пита какви са, "български" викам им аз..."Български?!" (с очудване), "Да, български" (с усмивка). След проверката се паркирам покрай прозорците около ръкавите. Навън е още пълна тъмница, затова пък трафик не липсва. За около 10-15 минути кацат около 7 самолета на Еър Берлин, излитат редовни полети на Lufthansa Regional за Франкфурт и Берлин, каца и един Dash 8, идващ по някой вътрешен полет. Опитах се да снимам, възползвайки се от една от плоскостите до прозорците, но снимките не са много успешни, друго си е със статив, плюс това зад гърба ми е много светло, което също е лошо условие за снимане. Милата служителка на нашия изход (А13) обявява че качването в самолета ще се забави с 15 минути. След 15-те минути ни извеждат до самолета с автобус. Машината за първия участък от моето пътуване е Dash 8-300 D-BPAD, принадлежащ на Augsburg Airways, част от концерна Lufthansa и в частност част от Lufthansa Regional. Този самолет ми е особено симпатичен поради многото място между седалките, което си е голямо удобство поне за мен. Веднага след като последния пасажер се качи в самолета (моя милост) едната стюардеса ни приветства на борда и обяснява, че употребата на всякакви електрони устройства е забранена по време на полет. Малко преди запуска на двигателите (наблюдаван с интерес от моето място 5A, намиращо се точно до двигател номер 1), командир Rosberg ни казва добре дошли от негово и от името на първи офицер Georgi и се извинява за забавянето. То било предизвикано от грешна индикация на количеството гориво, което накарало него и неговия колега да инспектират самолета лично.
На борда на 50-местният самолет сме около 15 човека, повечето от които определено са от бизнес-пасажерите, явно отиващи за един ден до Мюнхен да свършат някоя работа.
Следва запуск на двигателите и рулиране до предварителен старт на полоса 28. След нас рулира за излитане Б737 на Еър Берлин. Последва излитане и запазване на курса в следващите 4-5 минути. Самолетът отлепи доста леко около средата на пистата. Не след дълго заемаме своя ешалон (пропуснах да чуя колко точно беше), като малко преди да запчнем снижението прелитаме над Аугсбург, град, близо до Мюнхен, намиращ се в северозападна посока. Летището на Аугсбург дори по някои документи (да се чете интернет-сайтове) го водят като второ летище на Мюнхен, макар че е отдалечено на 40-50км. Самото снижение протече нормално, заходът за кацане също, като след като пробихме облаците пред нас се разкриха околностите на Мюнхен, потънали в сняг (в Нюрнберг такъв липсваше въпреки че в последните дни валеше от време на време). Кацането бе изпълнено прекрасно въпреки вятъра, който се усещаше. При опирането на основните стойки на колесника една от страничните лампи в салона, която бе отвита от едната страна, започна да трака доста шумно, като направо заглуши двигателя.
Последва рулиране до терминал 2 на Мюнхенското летище, предвиден да обслужва (и обслужващ) Lufthansa и нейните партньори в и извън Star Alliance. Установихме се на стоянката за регионалните самолети, а около нас бе пълно с ATR, BAe/Avro RJ, CRJ, ERJ и Dash. Возенето до терминала си отне не малко време, тъй като всички МПС-та се движат така, че по никакъв начин да не затрудняват движенията на самолетите (тоест налага им се доста да заобикалят). След влизането в терминала се насочвам към хале G, от където трябва да ни изведат до самолета за София. Минавам паспортен контрол и за щастие не се налага да минавам отново през скенера, защото това доста би ме забавило.
Десетина минути преди обявения boarding time заставам пред изхода, като наоколо все още няма много хора (освен двама души, явно дошли по бизнес, но определено с балкански изражения). Разхождам се и разглеждам десетките безмитни магазини. Мюнхенското летище не прави изключение от повечето неща в Германия и то е “обхванато” от треската преди световното първенство по футбол, до което остават няколко месеца.
Не след дълго обявяват започващото качване на пасажери в автобус, намиращ се две нива под изхода. Успявам да направя малко снимки през прозорците, като наблюдавам последователно кацането на А330-300, което според мен е доста красиво, на Lufthansa и A318 на Air France. Аз съм сред първите 20-тина души, които се качват, след нас обаче следва още един автобус. Достигаме до същата стоянка, на която преди по-малко от час слязох, където ни чака CRJ 100 D-ACLZ. Гледам го и си мисля че Lufthansa едва ли могат да намерят по-подходящ самолет за полет до България.
Заемам своето място 4А, намиращо се точно зад последния ред на бизнес класата в този симпатичен самолет (конфигурация 2-2 и в икономична и в бизнес класата, както беше и в Dash 8-300). След качването на последните пасажери следва бърза организирана работа на екипажа и запуска на двигателите не закъснява. Самолетът не е напълно затоварен, може би на борда има 35-40 души от възможни 50. Макар лекото закъснение в графика, което дори не съм усетил, командирът обявява, че полетът ще продължи около час и 25 минути, по-малко от предвиденото, така че закъснението ще бъде наваксано. Следва рулиране и без много да чакаме на предварителен старт излитаме по полоса 26R. Следва серия от десни завои, при един от които успявам да направя добра снимка от въздуха на летище Мюнхен. Полетът наистина минава неусетно, Lufthansa все още спестяват от закуски (буквално) и сервират само сандвичи и напитки. Над Европа като цяло е доста облачно, докато в Мюнхен при излитането слънцето беше пробило (при самото кацане беше облачно). При снижението към България пробиваме облачността малко преди Вакарел. Около Лесново и Вакарел слънцето обаче вече се бе показало. Успявам да направя снимка на Лесново от въздуха, която заради мръсното стъкло и малкото обаци по-надолу не става толкова добра, но все пак е нещо. Завоят за излизане на правата за кацане по 27 беше плавен и малко след това бяха спуснати задкрилките. Веднага след като излизаме на правата ни хваща wake turbulence, която не ни оставя до кацането. Допирането до полосата отново е много меко, макар да сме пропуснали точката на опиране заради вятъра, който ни носеше. Следват интерцептори, реверс...установяваме се на една от централните стоянки. След нас каца Ил-86 на Аерофлот и правителствения Фалкон 2000. Слизаме от самолета малко преди 12 часа, при положение че според разписанието този полет пристига в София в 12:10. Още не е започнал пиковият час на летището, следователно на паспортния контрол и при получаването на багажа е спокойно. Всъщност Ил-а кацна 10-тина минути след нас, като може би затова бе толкова спокойно, друго щеше да е с още 300 души вътре (е, може и по-малко да са били).