Хайде още едно блогче от мен, то в тоя раздел май само аз си пиша
На 15ти април ставам малко преди 5. Време имам, но въпреки това тръгвам към летището в Нюрнберг, което се намира на около 10 минути с метро. Стигам гишето за чек ин, чекирам си багажа, изключително доволен, че електронният билет “работи”. Този път билетът си го купих през интернет, без да съм поисквал хартиено копие – всичко беше един Buchungskode от осем символа. В такива случай компанията принтира един документ с големината на бордова карта, които може да се използва за отчитане или за обратния полет, ако хората на чек-ина се заядат за нещо. Та това го издават заедно с бордовата карта. Поисквам си място до прозореца и при двата полета (летя до София през Виена с Austrian). Оказва се, че местата са ясни още в момента на закупуването на билета. По-добри не можех и да очаквам – последен ред на първия полет и предпоследен на втория.
Тъй като е доста рано и имам около час до бординга се разхождам из летището като муха без глава, то по това време на денонощието какво да прави човек
Минавам проверката за разни забранени “аксесоари” безпроблемно. На изход А17 е спокойно, време има. Полетът е за 0700, бордингът е в 0645. Слънцето още не е изгряло, а от Нюрнберг вече излитат първите полети – KLM за Амстердам с Фокер 70. Малко по-късно започва да се съмва, над полосата се е образувала мъгла, която на 3 метра височина вече липсва. Запуска и излита полет на Air France за Париж с ERJ145. Кацат няколко машини на Air Berlin, а едната от тях се готви за полет към Испания на съседен ръкав. Следва бординг, самолетът е далеч от “запълнен”, около 13 души сме. Качваме се, единствената стюардеса на борда ни запознава с правилата за безопасност, следва запуск, рулиране до полоса 28 и леко излитане. Машината DHC8-300 (OE-LTN) се отлепя без проблем и остава на същия курс поне за около минута-две, следва десен завой (както си е по схемата, градът се пада в ляво). По време на завоя прелитаме канала Майн-Дунав, след това и съседното градче Ерланген, където всъщност са 80% от факултетите и седалището на моя университет. Градът е известен с университета и с многото дейност, развивана от Сименс, специално в областта на Medical Solutions.
Според думите на стюардесата (хубава австрийка, изглежда благонадеждна:) ) полетът ще продължи около час и пет минути, както и стана. Малко по-късно към пасажерите се обръща капитана с нежен женски глас. Може някои от вас вече да са си направили грешни изводи за сексуалната ориентация на нашия командир. Та тя е жена:) В последствие се оказа, че е много красива жена:) Полетът не се запомни с нещо особено. Скоро ще кача снимките от него на сайта, като имам време да ги пообработя.
При захода към Виена минаваме успоредно на полосата, по която кацнахме, като преди това прелетяхме над самия град. Заходът беше визуален. След излизане на правата – задкрилки, колесник, още задкрилки и докато се усети човек – меко кацане, реверс, спирачки. Реверсът при тези витлови машини направо те сваля от седалката, много готино усещане:)
Изрулирахме покрай повечето стоянки на летище Швехат, докато достигнеме нашето място. Автобусът дойде веднага, закара ни до хале Б и за мен последваха два приятни часа в транзитната зона на летището.
Полетът към София бе предвиден да отпътува в 1025, като това стана почти по разписание. Самолетът бе Фокер 70 (OE-LTJ, същият с който летях есента, само че от София за Виена). Даже мястото ми в самолета беше същото, но на задния ред. Самолетът бе 80% пълен, най-интересни сред пасажерите беше чешки женски отбор по тенис, по квалитетната част от който бе настанена на реда зад мен.... Между мен и човекът до пътеката имаше свободно място, което винаги си е удобно. Той беше американец и му беше много интересно защо така с такъв мерак си щракам през прозореца:) Полетът по план трябваше да кацне в 1315 и въпреки лекото забавяне кацнахме малко преди 13 българско време. Самият полет продължи час и десет минути. Бордните домакини бяха любезни. На европейските полети на Austrian храната се заплаща, но има разни безплатни питиета. Когато усещам, че започваме да снижаваме (мож ли го сбърка този момент:) ) започвам да се озъртам навън.
“Decending FL (не помня колко), Austrian 795C”.
Заходът бе през Вакарел, като бяхме векторирани като за ИЛС, само дето ИЛСа в София не работи:) Мисълта ми е, че си стигнахме почти до Вакарел (виждаше се не далеч). При последния завой “слязохме” малко по-стръмно, като последваха почти безтурболентни 5 минути до опиране на леко променената полоса 27. От въздуха успях да позаснема това-онова от подхода, скоро ще го кача.
“Sofia Tower, roger that, cleared to land runway 27, Austrian 795C” – това изобщо незнам как съм го чул
Последва тежко опиране, интерцептори и реверс.
“Will vacate via E, Austrian 795C” – и това незнам как го чух.
Слизайки от самолета първата ми работа е да си включа апарата, защото срещу мен макар и далечко стоеше LZ-HBE. Таман си махам капачката, стоейки на най-горното стъпало на вградената стълба на Фокера. Към мен се задава една кака от летищните служители и ми маха с пръст.
“Не може ли да се снима?”
“Ами не може!”
Сигурен съм, че ако бях чужденец нямаше да успее и две думи на кръст да върже, за да ми обясни какво точно не може и защо. След тази груба, смея да я нарека “селска”, проява аз все пак поснимах това онова, но беше ту лейт за баето на Хемус.
После въпросната кака стоеше отстрани в залата на паспортния контрол, сягаш дебнеше някой да не избяга на някъде. Сигурно това работи.
И така за второ поред прибиране в София успях да избягам от пиковите часове и да не се бавя почти половин час на паспортен контрол. Минах за не повече от 5 минути. След нас кацна полет на България Еър от Берлин.
Багажът се позабави, при две работещи ленти те пуснаха 2, а в последствие и трети полет на едната. Без коментар:) Сигурно като построиме новия терминал ще използваме само половината изходи, да не се захабяват останалите.
Скоро и втора част.