С Austrian до София

С Austrian до София

Мнениеот harrier » 23 Апр 2006 01:11

Хайде още едно блогче от мен, то в тоя раздел май само аз си пиша :D
На 15ти април ставам малко преди 5. Време имам, но въпреки това тръгвам към летището в Нюрнберг, което се намира на около 10 минути с метро. Стигам гишето за чек ин, чекирам си багажа, изключително доволен, че електронният билет “работи”. Този път билетът си го купих през интернет, без да съм поисквал хартиено копие – всичко беше един Buchungskode от осем символа. В такива случай компанията принтира един документ с големината на бордова карта, които може да се използва за отчитане или за обратния полет, ако хората на чек-ина се заядат за нещо. Та това го издават заедно с бордовата карта. Поисквам си място до прозореца и при двата полета (летя до София през Виена с Austrian). Оказва се, че местата са ясни още в момента на закупуването на билета. По-добри не можех и да очаквам – последен ред на първия полет и предпоследен на втория.
Тъй като е доста рано и имам около час до бординга се разхождам из летището като муха без глава, то по това време на денонощието какво да прави човек :D
Минавам проверката за разни забранени “аксесоари” безпроблемно. На изход А17 е спокойно, време има. Полетът е за 0700, бордингът е в 0645. Слънцето още не е изгряло, а от Нюрнберг вече излитат първите полети – KLM за Амстердам с Фокер 70. Малко по-късно започва да се съмва, над полосата се е образувала мъгла, която на 3 метра височина вече липсва. Запуска и излита полет на Air France за Париж с ERJ145. Кацат няколко машини на Air Berlin, а едната от тях се готви за полет към Испания на съседен ръкав. Следва бординг, самолетът е далеч от “запълнен”, около 13 души сме. Качваме се, единствената стюардеса на борда ни запознава с правилата за безопасност, следва запуск, рулиране до полоса 28 и леко излитане. Машината DHC8-300 (OE-LTN) се отлепя без проблем и остава на същия курс поне за около минута-две, следва десен завой (както си е по схемата, градът се пада в ляво). По време на завоя прелитаме канала Майн-Дунав, след това и съседното градче Ерланген, където всъщност са 80% от факултетите и седалището на моя университет. Градът е известен с университета и с многото дейност, развивана от Сименс, специално в областта на Medical Solutions.

Според думите на стюардесата (хубава австрийка, изглежда благонадеждна:) ) полетът ще продължи около час и пет минути, както и стана. Малко по-късно към пасажерите се обръща капитана с нежен женски глас. Може някои от вас вече да са си направили грешни изводи за сексуалната ориентация на нашия командир. Та тя е жена:) В последствие се оказа, че е много красива жена:) Полетът не се запомни с нещо особено. Скоро ще кача снимките от него на сайта, като имам време да ги пообработя.
При захода към Виена минаваме успоредно на полосата, по която кацнахме, като преди това прелетяхме над самия град. Заходът беше визуален. След излизане на правата – задкрилки, колесник, още задкрилки и докато се усети човек – меко кацане, реверс, спирачки. Реверсът при тези витлови машини направо те сваля от седалката, много готино усещане:)
Изрулирахме покрай повечето стоянки на летище Швехат, докато достигнеме нашето място. Автобусът дойде веднага, закара ни до хале Б и за мен последваха два приятни часа в транзитната зона на летището.
Полетът към София бе предвиден да отпътува в 1025, като това стана почти по разписание. Самолетът бе Фокер 70 (OE-LTJ, същият с който летях есента, само че от София за Виена). Даже мястото ми в самолета беше същото, но на задния ред. Самолетът бе 80% пълен, най-интересни сред пасажерите беше чешки женски отбор по тенис, по квалитетната част от който бе настанена на реда зад мен.:)...:) Между мен и човекът до пътеката имаше свободно място, което винаги си е удобно. Той беше американец и му беше много интересно защо така с такъв мерак си щракам през прозореца:) Полетът по план трябваше да кацне в 1315 и въпреки лекото забавяне кацнахме малко преди 13 българско време. Самият полет продължи час и десет минути. Бордните домакини бяха любезни. На европейските полети на Austrian храната се заплаща, но има разни безплатни питиета. Когато усещам, че започваме да снижаваме (мож ли го сбърка този момент:) ) започвам да се озъртам навън.
“Decending FL (не помня колко), Austrian 795C”.
Заходът бе през Вакарел, като бяхме векторирани като за ИЛС, само дето ИЛСа в София не работи:) Мисълта ми е, че си стигнахме почти до Вакарел (виждаше се не далеч). При последния завой “слязохме” малко по-стръмно, като последваха почти безтурболентни 5 минути до опиране на леко променената полоса 27. От въздуха успях да позаснема това-онова от подхода, скоро ще го кача.

“Sofia Tower, roger that, cleared to land runway 27, Austrian 795C” – това изобщо незнам как съм го чул :D
Последва тежко опиране, интерцептори и реверс.
“Will vacate via E, Austrian 795C” – и това незнам как го чух.
Слизайки от самолета първата ми работа е да си включа апарата, защото срещу мен макар и далечко стоеше LZ-HBE. Таман си махам капачката, стоейки на най-горното стъпало на вградената стълба на Фокера. Към мен се задава една кака от летищните служители и ми маха с пръст.
“Не може ли да се снима?”
“Ами не може!”
Сигурен съм, че ако бях чужденец нямаше да успее и две думи на кръст да върже, за да ми обясни какво точно не може и защо. След тази груба, смея да я нарека “селска”, проява аз все пак поснимах това онова, но беше ту лейт за баето на Хемус.
После въпросната кака стоеше отстрани в залата на паспортния контрол, сягаш дебнеше някой да не избяга на някъде. Сигурно това работи.
И така за второ поред прибиране в София успях да избягам от пиковите часове и да не се бавя почти половин час на паспортен контрол. Минах за не повече от 5 минути. След нас кацна полет на България Еър от Берлин.
Багажът се позабави, при две работещи ленти те пуснаха 2, а в последствие и трети полет на едната. Без коментар:) Сигурно като построиме новия терминал ще използваме само половината изходи, да не се захабяват останалите.

Скоро и втора част.
Аватар
harrier
член на екипажа
 
Мнения: 5258
Регистриран на: 16 Дек 2003 17:16

Мнениеот Toni » 23 Апр 2006 04:46

Малка корекция, ФБ от Берлин кацна преди вас, а вие бяхте почти 25 мин по-рано:)
Аватар
Toni
член на екипажа
 
Мнения: 6457
Регистриран на: 16 Дек 2003 14:32
Местоположение: София (SOF/LBSF)

Мнениеот harrier » 30 Апр 2006 22:47

И обратно...
При обратния полет на 23-ти, по разписание излитащ в 1805, се чекирах малко преди 17 часа, като на този празничен ден халето беше доста празно. Пасажери малко, отменени полети...
Получавам място 16A до Виена и 12F до Нюрнберг. Самолетът, както бе обявено в сайта на австрийците бе B737-600 на Лауда. Регистрацията бе OE-LNM, същият заснет от Хорниз няколко седмици по-рано в София - с планинския пейзаж. Самолетът е доста хубав отблизо, а вътре си е направо супер, кожени кресла, изглежда просторно, има монитори на всеки 4 реда, на които освен картата с местоположението на самолета и информация за полета, преди излитане се пуска информацията за безопасност, под формата на компютърна анимация с лека нотка на майтап.
Силно впечатление ми направи разговорът ми със единствения стюард (освен 3те стюардеси, за които след малко ще стане върос) докато се качвах. Попитах го може ли да летя в кабината, той каза, че няма проблем, но в момента има друг човек, които ще лети там. Или е някой проверяващ или е бил някой служител на компанията. Ако е бил някой като мен ще се стрелям :lol:
Преди нас излетяха полетът на Aegan за Атина с цифром и словом 10 (десет) пасажери и БАе 146-300, както и Скай Юръп за Братислава както обикновено със 737-300. След като се настанихме и закопчахме колани, изключихме всички електронни уреди (без един фотоапарат с бая електроника, кротко стоящ в моите ръце) командирът ни каза, че запускът ще се забави с 15 минути заради изпуснат слот. След 15 минути последва запуск и рулиране до изпълнителен старт на 09. Цял ден 09 беше активна, въпросният Скай Юръп обаче излетя по 27. При излитането направих доста снимки на новата полоса, които ще бъдат пуснати със закъснение поради големи проблеми с компютъра.
В така наречения "тъжен завой" поснимах и цялото летище, но снимките, които може би сте видели, не са кой знае какво заради маранята налегнала софийското поле.
Самият полет продължи около час и 10 минути. Самолетът беше пълен поне до 80%. Пилотите правеха доста резки завои - не толкова бързи, но с голям ъгъл на атака, което предизвиква малко кофти усещания. Самолетът е доста безшумен на айдъл и при рулиране, иначе си вдиа шум като нормалните самолети.
Стюардесите на Лауда бяха облечени необичайно за тази професия с черни дънки и типичните за Аустриан Груп червени сака с бели ризи. Между другото летището във Виена е пълно с облечени в червено служители на компанията. Много са странни - единственото различно от червено по тях са мъжките обувки, които за щастие са черни, иначе щях да се смея с глас.
Снижението към Виена започна точно над Будапеща. Летището ясно се открояваше между малкото облаци, но снимките от въздуха не са добри. Жалко, защото бая се извивах по креслото за да ги направя.
Самият заход продължи дълго, като прелетяхме над много живописни места - вятърни мелници, ниви, река Дунав.
Кацането беше гладко, реверсът бе пълен, явно за да напуснем по-бързо полосата, защото по това време летище Виена-Швехат си е бая натоварено. Застанахме на ръкав на хале А, на същия или съседния, на който бе Фокера бе застанал преди седмица.
След едночасов престой се отправихме с автобус към стоянките до хале C, от където ни чакаше DHC 8-300 на Austrian Arrows. И този полет беше пълен, почти без празни места. Регистрацията на самолета бе OE-LTH. До нас се готвеше за излитане F70 OE-LFQ, добър познайник на Софийските спотъри. Възможно е точно към София да се е отправял. Освен това и един А320 на Air France.
Полетът до Нюрнберг отне около час и двадесет минути. Успях да направя някоя снимка на нощна Виена, което си беше трудоемко дори при ISO1600.
Полетът протече нормално, почти без турболенция. Заходът за кацане бе от права, по полоса 28. След кацането набързо ни разтовариха, закараха ни до терминала, взехме си багажа без каквито и да било проверки. Закъснение имаше, но беше от порядъка на двадесетина минути заради забавяне с бординга във Виена.
Препоръчвам да се лети с австрийците. И на отиване и на връщане летях много приятно, обслужването на много високо ниво, цената си заслужаваше, защото беше промоционална. Всъщност цената на самия билет беше горе-долу колкото летищните такси. Ако някой ден някой в Бълария успее да докара такова обслужване, че дори и промоции на тарифите да прави, цена няма да има.
Аватар
harrier
член на екипажа
 
Мнения: 5258
Регистриран на: 16 Дек 2003 17:16

Мнениеот lilkata » 01 Май 2006 14:14

Браво, Емо, за пореден път интересен блог. Винаги ги чета с удоволствие!
lilkata
спотър
 
Мнения: 40
Регистриран на: 21 Яну 2006 22:20
Местоположение: Sofia

Мнениеот harrier » 01 Май 2006 18:50

Мерси, Лили, радвам се, че ти харесват :wink:
Аватар
harrier
член на екипажа
 
Мнения: 5258
Регистриран на: 16 Дек 2003 17:16

Мнениеот Емо » 09 Юни 2006 19:18

Браво!

А откога е забранено да се снима на софийското летище? Трябваше да отговориш на един чуден fränkischer акцент: Wås willsdh? :-D 8)

Поздрави
Емо
Аватар
Емо
супер спотър
 
Мнения: 1221
Регистриран на: 14 Яну 2006 01:06
Местоположение: MUC


Назад към Авиационни блогове и Trip Reports

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 16 госта