Ще започна така - до този ден не бях летял със самолет (а това беше най-голямата ми мечта) и от много време
врънках наште да развържат кесиите и да ме спонсорират. Наскоро един приятел замина да учи в Германия и
в това видях идеалния повод. След сериозни уговорки, получих накрая необходимото финансиране да отида на гости на този приятел и връщане назад нямаше.
Така се стигна до 8-ми април - дългоочаквания ден на първия ми полет. След няколко безсънни от вълнение нощи
дойде заветният ден. Летях с полет 3437 на Луфтханза за Мюнхен, който по разписание излиташе в 13:05. В 10:45 вече бях на летището, тръпнещ от вълнение за това изключително в живота ми събитие. В 11 гишето за чекиране отвори и веднага се запътих натам. Пред мен имаше някакъв чужденец, на който, до колкото успях да видя, куфарът тежеше 25 килограма и той очевидно отказваше да плати за допълнителните. Така минаха около 10 минути в спорове със служителката на Луфтханза като в крайна сметка тя склони (клиентът винаги има право). Дойде и моят ред и още преди да съм си отворил устата да поискам място до прозореца, бях учтиво попитан къде бих желал да седя. Получих място 6А, след което се качихме в кафенето, откъдето наблюдавах подготовката за излитане на Ту5 на Аерофлот. Бординг тайма беше 12:35 и в 12 вече минавах гранична и митническа проверка, където не ми направиха дори и минимален проблем. Като излязох в стерилната зона първото, което направих беше да купя цигари от безмитния, както ми беше поръчано седмица по-рано. След това отидох на изход 1 и нетърпеливо започнах да чакам пристигането на самолета. По някое време се приземи машината, с която щях да пътувам, а именно Canadair Regional Jet CRJ600 CL700, регистрация D-AVRR. Самолетът паркира точно пред нашия изход и в уречения час се появи същата жена, която по-рано беше на гишето за чекиране, за да ни покани да се качим в автобуса. Качих се в самолета и се настаних - мястото ми беше на първата редица зад бизнес класата и в последствие по време на полета, всичко което виждах напред беше завесата над главите на "костюмарите". Самолета беше само наполовина пълен и за голямо мое удоволствие бях сам на реда.
С немска точност стюардесите затвориха вратите и започнахме рулиране. През това време бяхме запознати с инструкциите за безопасност, които аз разбира се пропуснах, защото бях зает да оглеждам новия терминал, както и А320-ката на ВН еър. Алфа беше затворена и трябваше да рулираме по самата писта. Като направихме обратен на края на полосата, без спиране пилота даде газ и към средата на пистата отлепихме. София остана под нас като ясно различих кръговото на Цариградско, стадион Васил Левски и централна гара. Малко след това видях и писта на летище като предполагам, че е било Божурище. Тогава и навлезнахме в облаците, а след няколко секунди вече лицето ми беше огряно от пролетното слънце, под мен остана плътната бяла облачна пелена пелена, а над мен - кристално синьото небе. Тогава една тръпка мина по цялото ми тяло, която не може да бъде описана, а трябва да се усети. Полета мина спокойно, а единственото нещо за което бях недоволен, е че за нечовешката цено, която платих, получих някакъв си студен сандвич и две чаши безалкохолно.
Някъде над Югославия облачността изчезна и за известно време, успях да различа, летяхме над Дунав. След това се появиха и Алпите, а след като прелетяхме над тях се видя езерото Констанц с остров Майнау сред водите му. Тогава и започнахме снижението. Направихме straight in, което скъси доста полета и преди да се усетя бяхме кацнали. Да си призная, пилота беше майстор и не усетих опирането. След дълго рулиране ни стовариха на м**ната си. Но всяко зло за добро - автобуса мина като на парад през цялото летище докато стигне до Терминал 2.
В един от дните на престоя ми, с моя приятел се разходихме отново до летището. Целта ни беше спотърската бабуна, изградена до една от пистите на аеропорта, но поради лошото време, беше затворена. Затова отидохме до терминал 2 и се качихме на Besucherterasse-то, за което трябваше да платиме по 2 евро. Изживяването беше великолепно - за три часа видяхме толкова самолети, колкото на софийското за една година
)) Снимки има на сайта.
Надявам се да ви е бил интересен трип рипорта ми! Ако сте го харесали, ще напиша и за обратния полет!
(harrier-e, имаш специални поздрави от Димитър Колев)
Сигурен ли си, че самолетът беше CRJ, защото D-AVRR е Avro RJ85 
