Миналата година реших да си направя почивката пълна и да пътувам до Варна със самолет. И така на 22 юни се озовах на родната аерогара на билета пишеше FLT 0971. Минава се през международния терминал, няма вече вътрешни линии. На времето си спомних как мой познат ми разказваше, че редовно ходел със самолет до Горна Оряховица или пък други познати ми казваха, че така са пътували до морето на времето било евтино, ех с каква носталгия си спомняха тези времена чак на мен ми стана мъчно. Лошо е, че пазарната икономика чисто и просто не съжителства с вътрешни линии в България. Имало полети до няколко български града, сега ситуацията е следната има ежедневни полети до Варна целогодишно и летни до Бургас (при което има един много странен полет с който се лети до Варна цели 2 часа като има първо кацане в Бургас, с удоволствие бих го пробвал обаче не беше в деня в който започваше моита почивка)! Това беше миналата година сега май няма и до Бургас само Варна! Огледах останалите пасажери не знам защо ми се стори странно, че имаше толкова много представители на родния шоу–бизнес(Малин Кръстев и Каризма), доста чужденци и малко българи. Наличието на борда на малко българи не е за учудване по простата причина, че тези полети както и самата авиокомпания не се рекламират и по мое скромно мнение май не са чували за такова нещо като маркетингова стратегия. Та от Gate 06 ни натовариха за автобуса който ни закара до ATR 42 точно пред автобуса спря някакъв малък микробус с жълто бурканче от горе на което пишеше VIP и се изтъркулиха някакви дето естествено се качват с предимство. Седнах на място 12А и естествено понечих да видя бордовото списание на Хемус еър, какво беше моито учудване като намерих някакъв брой на списание Тема. Тези нямат и бордово списание (даже и Wizzair имат).
Да се върна към пътуването едва самолета успя да излети и да набере височина табелките за закопчани колани изгаснаха и климатика на 2 места протече здраво, ако полета беше по дълъг можеше да има и море в краката ни. Естествено бутоните за викане на стюардесата не работеха, стюардесите се дотътриха след 3-4 мин. като на едното място до края на полета проблема остана и си капеше здраво.
ПРОМЕНЯМ ВСИЧКО ЗА ХРАНАТА: идеална само защо ли никой не я яде? Нямаше облаци през целия полет, самолета летеше ниско и гледката едно от най-красивите неща които съм виждал и мога да заявя, че няма по красиво нещо от България от птичи поглед. Спомних си онази руска песен “Земля в илюминаторе видна...........
След 40мин. полет самолет кацна във Варна.
Иху аху и изтекоха 10тината дни почивни дни на морето след това една хубава неделя трябваше да се прибирам в София. Летището във Варна за съжаление не е още реновирано както това в София, но за сметка на това има страхотен балкон с изглед към пистата където спокойно можеш да си пиеш кафето и да гледаш излитащите и кацащи самолети. Полета закъсня половин час. Огледах се около мен имаше и чужденци и българи и никой от тях не му пукаше, че полет който трае 40мин закъснява с толкова. Пълна апатия сякаш това е най-нормалното нещо, никои не дойде да обясни защо полета закъснява. Честно казано това нямаше и за мене никакво значение, ако не се брои човека дето беше станал толкова рано да ме посрещне и се изнерви от допълнителното чакане. Този път самолета беше BAE 146 за първи път видях как седалките към средата на салона стават от 3 на 3 на 2 на три.
Самолета излетя и аз пак седнах до прозореца за да се насладя на гледката но имаше облаци и не видях нищо.