София – Атина – Цюрих – Нюарк (част 1 от малко по-дълго път
Публикувано на: 08 Ное 2006 05:01София – Атина – Цюрих – Нюарк (част 1 от малко по-дълго пътуване)
Пълния маршрут е по долу , но ще го разделя на части за да не стане много дълго.
С A3 и NW бяха полети икономична класа , LX – бизнес.
A3 951 01NOV SOF-ATH
LX1831 01NOV ATH-ZRH
LX 018 01NOV ZRH-EWR
NW1255 02NOV EWR-MEM
NW1514 02NOV MEM-BTR
NW1513 11NOV BTR-MEM
NW 282 11NOV MEM-DTW
NW 895 11NOV DTW-JFK
LX 023 11NOV JFK-GVA
LX1822 12NOV GVA-ATH
A3 952 12NOV ATH-SOF
Чекирах се за полета на Aegean час и половина предварително. Имаше места до прозореца и бях доволен
– това беше единственият полет за който не си бях избрал местата предварително . Самолета кацна с 10 минути закъснение , но тъй като нямаше много багаж и хора , боардинга беше навреме. Като се качвахме ми връчиха и бордните карти за следващите два полета – явно някой супервайзор беше проверил работата на хората от чек-ина.
ОА летят почти по същото време със АТР.
А ето какво мина докато чакахме
01 Ноември 2006
А3951
SOF-ATH
Avro RJ100
SX-DVE
Беше Авро 100 , и при Aegean на 7-ия ред прозорец няма – така че внимавайте!
Излетяхме по 09 – времето беше идеално. Направихме завой и поехме право на юг. Едно от най живописните ми излитания , покрай Черни връх ,
над язовир Искър и Мусала .
Това е още в БГ :
А това е Атон :
Aegean поднесоха почти истинска храна – със десерт, шунка, кашкавал и хлебче в истински поднос. За полет около час – са едни от малкото които го правят.
Кацнахме на пистата от другата страна на магистралата в Атина и пресякохме по моста до (как се нарича това място дето паркират самолетите и те взимат с автобус?) . Е там.
На летището в Атина поразгледах магазините и после реших да проверя бизнес салона. Swissair имат собствен бизнес салон. И четири компютъра с интернет , но няма WiFi.
20 минути преди боардинга тръгнах към гейта – и добре че го направих. Гърците не са далеч от балканските нрави , така че бяха затворили прекия път към нашия гейт , и трябваше да се върна чак до основният корпус , където естествено имаше дълга предълга опашка. Слава богу , за бизнес клас имаше отделен пост , и минах за 5 минути. На гейта – 10 минути закъснение.
01 Ноември 2006
LX1831
ATH-ZRH
Airbus 320-214
HB-IJM
Капитана ни посрешна с новината - още 20 минути закъснение заради слота за кацане в Цюрих. С 45 минути време за трансфер беше вече ясно че няма да успея да си хвана следващия полет
.
Поне имаше какво да се види през прозореца:
Полета беше много добър. Летяхме по адриатическото крайбрежие .
Първо Гърция , Йоанина , после Албания , Тирана , оттам облачността се сгъсти доста , но според картата на екраните прелетяхме близо до Дубровник и оттам над Алпите и спускане към Цюрих откъм немската страна. Храната беше страхотна , някакъв вълшебен мус със круши и желе на дъното за десерт. Аз започнах книжката която си бях взел за пътуването „Златото на Кивира” – доста интересен приключенски роман. 20 минути преди кацане в Цюрих показаха на екраните гейта на който ще кацнем и „сигурните” връзки. За съжаление за моя полет беше „Contact Ground staff” и вече мислех как да ре-буквам хотела за вечерта в Ню Йорк , колата под наем и т.н. Рулирайки видях Боинга на ПриватЕър още на гейта. Естествено това нищо не значи – последният път CSA без всякакъв свян затвориха гейта едва ли не пред очите ми. Паркирахме на ръкав , събрах си нещицата , наредих се да излизам – когато стюарда извика моето име – лъч на надежда! Минах най отпред – отвориха вратата и ме чакаше служител на ПриватЕър със автомобил ! Най бързия трансфер който съм правил - от врата до врата ! Обясни ми че багажа едва ли ще успее – но това беше второстепенно!
01 Ноември 2006
LX0018
ZRH-EWR
Boeing 737-86Q
HB-IIR
Хакнах се на 11F щастливо усмихнат! Дори смотанатa лелка в 11D не можеше да помрачи настроението ми.
Конфигурацията е само бизнес :
Междувременно навън беше почти тъмно ,
така че не остана друго за правене - освен похапване и добро четиво.
Маршрута беше почти директно през океана :
Опитах се да гледам някаква боза на DVD плейърите които раздадоха – но не успях – заспах. Седалките стават напълно равни , но под наклон и слизат доста близо до пода , така че като се събудих се бях посмъкнал.
Над USA беше облачно , а и беше вече тъмно. Кацнахме мнооого меко и след дълго рулиране спряхме на ръкав. Оттам бяха 10 минути на опашката за паспортен контрол. Още пет за да се уверя че багажа ми го няма и хайде на гишето изгубени багажи. Попълниха ми формата , казаха че идва с утрешния полет , дадоха ми „overnight kit” и аз потеглих към хотела.
Това е , засега !
Скооро и останалите части!
Очаквам вашите забележки , въпроси и коментари!
Пълния маршрут е по долу , но ще го разделя на части за да не стане много дълго.
С A3 и NW бяха полети икономична класа , LX – бизнес.
A3 951 01NOV SOF-ATH
LX1831 01NOV ATH-ZRH
LX 018 01NOV ZRH-EWR
NW1255 02NOV EWR-MEM
NW1514 02NOV MEM-BTR
NW1513 11NOV BTR-MEM
NW 282 11NOV MEM-DTW
NW 895 11NOV DTW-JFK
LX 023 11NOV JFK-GVA
LX1822 12NOV GVA-ATH
A3 952 12NOV ATH-SOF
Чекирах се за полета на Aegean час и половина предварително. Имаше места до прозореца и бях доволен
– това беше единственият полет за който не си бях избрал местата предварително . Самолета кацна с 10 минути закъснение , но тъй като нямаше много багаж и хора , боардинга беше навреме. Като се качвахме ми връчиха и бордните карти за следващите два полета – явно някой супервайзор беше проверил работата на хората от чек-ина.
ОА летят почти по същото време със АТР.
А ето какво мина докато чакахме
01 Ноември 2006
А3951
SOF-ATH
Avro RJ100
SX-DVE
Беше Авро 100 , и при Aegean на 7-ия ред прозорец няма – така че внимавайте!
Излетяхме по 09 – времето беше идеално. Направихме завой и поехме право на юг. Едно от най живописните ми излитания , покрай Черни връх ,
над язовир Искър и Мусала .
Това е още в БГ :
А това е Атон :
Aegean поднесоха почти истинска храна – със десерт, шунка, кашкавал и хлебче в истински поднос. За полет около час – са едни от малкото които го правят.
Кацнахме на пистата от другата страна на магистралата в Атина и пресякохме по моста до (как се нарича това място дето паркират самолетите и те взимат с автобус?) . Е там.
На летището в Атина поразгледах магазините и после реших да проверя бизнес салона. Swissair имат собствен бизнес салон. И четири компютъра с интернет , но няма WiFi.
20 минути преди боардинга тръгнах към гейта – и добре че го направих. Гърците не са далеч от балканските нрави , така че бяха затворили прекия път към нашия гейт , и трябваше да се върна чак до основният корпус , където естествено имаше дълга предълга опашка. Слава богу , за бизнес клас имаше отделен пост , и минах за 5 минути. На гейта – 10 минути закъснение.
01 Ноември 2006
LX1831
ATH-ZRH
Airbus 320-214
HB-IJM
Капитана ни посрешна с новината - още 20 минути закъснение заради слота за кацане в Цюрих. С 45 минути време за трансфер беше вече ясно че няма да успея да си хвана следващия полет
.
Поне имаше какво да се види през прозореца:
Полета беше много добър. Летяхме по адриатическото крайбрежие .
Първо Гърция , Йоанина , после Албания , Тирана , оттам облачността се сгъсти доста , но според картата на екраните прелетяхме близо до Дубровник и оттам над Алпите и спускане към Цюрих откъм немската страна. Храната беше страхотна , някакъв вълшебен мус със круши и желе на дъното за десерт. Аз започнах книжката която си бях взел за пътуването „Златото на Кивира” – доста интересен приключенски роман. 20 минути преди кацане в Цюрих показаха на екраните гейта на който ще кацнем и „сигурните” връзки. За съжаление за моя полет беше „Contact Ground staff” и вече мислех как да ре-буквам хотела за вечерта в Ню Йорк , колата под наем и т.н. Рулирайки видях Боинга на ПриватЕър още на гейта. Естествено това нищо не значи – последният път CSA без всякакъв свян затвориха гейта едва ли не пред очите ми. Паркирахме на ръкав , събрах си нещицата , наредих се да излизам – когато стюарда извика моето име – лъч на надежда! Минах най отпред – отвориха вратата и ме чакаше служител на ПриватЕър със автомобил ! Най бързия трансфер който съм правил - от врата до врата ! Обясни ми че багажа едва ли ще успее – но това беше второстепенно!
01 Ноември 2006
LX0018
ZRH-EWR
Boeing 737-86Q
HB-IIR
Хакнах се на 11F щастливо усмихнат! Дори смотанатa лелка в 11D не можеше да помрачи настроението ми.
Конфигурацията е само бизнес :
Междувременно навън беше почти тъмно ,
така че не остана друго за правене - освен похапване и добро четиво.
Маршрута беше почти директно през океана :
Опитах се да гледам някаква боза на DVD плейърите които раздадоха – но не успях – заспах. Седалките стават напълно равни , но под наклон и слизат доста близо до пода , така че като се събудих се бях посмъкнал.
Над USA беше облачно , а и беше вече тъмно. Кацнахме мнооого меко и след дълго рулиране спряхме на ръкав. Оттам бяха 10 минути на опашката за паспортен контрол. Още пет за да се уверя че багажа ми го няма и хайде на гишето изгубени багажи. Попълниха ми формата , казаха че идва с утрешния полет , дадоха ми „overnight kit” и аз потеглих към хотела.
Това е , засега !
Скооро и останалите части!
Очаквам вашите забележки , въпроси и коментари!
