Този път блога ми ще е послветен на двудневното ми (ни) пътуване (на мен и elbram) до Брюксел.
Както беше предвидено по план аз трябваше да летя на 7.12.2006г. с България Еър
до Брюксел. Седмица по-рано си купих билет от почти затворилата служителка на БГ Еър на летището.
Тя, полу карайки ми се, полу говорейки ми в тон "от мен да мине".
Издаде ми електронен билет и останах учуден. За пръв път летях с такъв билет.
След цяла седмица трепетно надяване,че мъгла няма да има и че всичко ще е наред се озовах на
претъпканото гише за чекиране. Поради отлагане на полети на Луфтханза и Остриан (правилно чухте, не Аустриан, както обичат да казвт голяма част
от РП-тата ни), доста от пътниците бяха пренасочени към нашия полет, който закъсня в 30 минути.
На опашката за бординг пък се сблъсках с простотия, но учудващо този път не българска.
Зад мен беше застанал един доста тлъст немец заедно с негови двама приятели и упорито ме подпираше с шкембето си,
така, че почти бях заел дъговидна форма...
На 3 минута не издържах на бутането и се обърнах и му казах: Excuse me, could you please stop pressing me from behind?
На което той мазно отговори: You are back pressed?
Не можете да си представите гнусната му подигравателна физиономия в този момент, а също и моето огромно желание така да го press-на, че да ме запомни, но реших, че няма смисъл да се занимавам...
Както и да е. След около 10 минутен бординг се озовах на задната стълбичка на LZ-BON, стар познайник, в чийто салон бях помолил за място до
прозореца и заех съответно отреденото ми 20А.
След не продължилото дълго качване на 148-те пътника запуснахме и след рулиране и back track се озовахме на изпълнителния на 09.
Излетяхме в госта гъста мъгла, но на около 10-та секунда след излитане се видя кравивото, почти залязло слънце.
20 минути след излитане сервираха сандвич с шунка и кашкавал. Това ни бе отредила съдбата.
Почти по време на целия полет стояхме със закопчани колани поради доста силна турболенция.
Човека на една седалка през мен (С) доста се поуплаши.
Не съм летял много, но това беше най-вълнуващия заход, който съм правил.
Невероятно тресене, люшкане и пориви на вятъра.
Не зная как пилотите успяха да го направят, но опирането на мократа писта в Брюксел не се усети, за разлика от спирачките след него.
Едно ОГРОМНО благодаря на екипажа!
Много професионално изпълнеие!
Установихме се на ръкава на гейт 227 и от моя прозорец се наблюдаваше следната гледка:
След около 2 часа път до Маастрихт с влака и след като се настаних в хотел Меркюр, който е и Airport Hotel на летището в Маастрихт,
легнах да спя, а на сутринта от терасата ми се откриваше тази гледка:
В далечината можете да видите сградата на Евроконтрол и на Maastricht UAC.
А ето го и самия терминал на летището в Маастрихт.
За сега толкоз по заминаването.
Връщането по-натам!
