Привет на всички!
Ето, че най-накрая намерих време да напиша първата част на моя трип рипорт до Дубай.
На 24-ти декември 2006 (неделя) цъфнахме към обяд на терминал 1 на мюнхенското летище Франц-Йозеф-Щраус. В зона C се обслужваха полетите на Емирейтс, на метри от паспортния контрол на зоната. След като предадохме багажа си на чек-ина и получихме вече от мен с моя Skyward Membership резервирани места до прозореца 27 А и B, се разходихме до т. нар. Коледен маркет между двата терминала, който се организира всяка Коледа на летището. Лавки, зимни ледени пързалки, греяно вино, народ с ушанки и зимни палта... Поогледахме и се завърнахме навреме за паспортния контрол, защото полета беше в 14.45 часа. Тъй като бях взел огледално-рефлексния апарат, трябваше да щракна една поза пред служителката, за да се убеди, че всичко е наред. На изход C03, където беше полет EK 050, беше паркиран А330-200 на Емирейтс на ръкав, с когото след около 6 часа щяхме да сме в Дубай.


Приемането на пътници започна на време, поотделно за бизнес и економи. За моя изненада дамите от екипажа не бяха с традиционните си шапчици с шалчета, а с коледни шапéта, както и техните колеги. Настанихме се на 27 А и В, до нас беше полета до Рига с един 737 на Еър Балтик, който вече го pushback-ваха. PTV-тата още не работеха, единствено информационния канал работеше, както и двете камери на самолета: forward и downward камера. Предната показваше сградата на летището пред нас с обслужващия pushback vehicle, а downward камерата даваше една дебела жълта линия с доста мазни черни петна по нея


След като всички пътници бяха на борда, пуснаха safety видеото на всички екрани. Първо на арабски, после на английски. Последва проверка за затегнати колани, door crosscheck, и се насочихме към 26L за излитане.
PTV. Разполага с дистанционно управление, което е и джойстик. Възможни са и multiplayer игри между два пътника:

Taxiing към 26L:

Над Австрия:

Над източна Европа:

Черната тръба на гондолата е за fuel dump.

Менюто на Емирейтс в Economy класа - пилешките гърди вече ги няма


Самото излитане беше перфектно. За няколко минути бяхме вече над ниските облаци и поехме курс към Емиратите на 30 000 фута височина. Постепенно почна да се стъмва, но въпреки това определени градове можеха да се разпознаят, най-вече тези, които бяха на Средиземноморското крайбрежие. Минахме над Турция, Сирия, Йордания, както и Саудитска Арабия. Турските курорти, както и Дамаск в Сирия можеха най-лесно да се разпознаят: изобилие от светлина... Но над Саудитска Арабия човек единствено можеше да разпознае някое друго селце, петролен кладенец или пък палат. Всичко останало: пустинен мрак! Ето защо се посветих на страхотното меню на Emirates, както и на огромното изобилие от филми, серии, видеоигри и аудиопрограми на техните PTV-та. Менюто беше пилешки гърди с броколи, заедно с картофено пюре и моркови. Към него салати от рибни деликатеси и зеленчуци, един великолепен сладкиш, кейкове, бисквити, и доста за пиене, в моя случай кола, портокалов и доматен сок, води, както и Бейлис. На борда се предлага безплатно алкохол с изключение на шампанско, което е платено. Свинско месо не се сервира. Сладкишът беше толкоз зашеметяващ, че аз пожелах от симпатичната сръбкиня, която обслужваше нашия aisle още два! И ги получих! И всичко това „пред телевизора“, гледайки Adrift (Open Water 2), Finding Nemo, както и играейки куп игри (Бесилка, Packman, тетрис...). Малко след 23.00 ч почнахме да се снижаваме над Персийския залив за кацане в DXB. Над Залива беше изключително тъмно, само се виждаха тук-таме рафинерии и кораби. Нашия Airbus трябваше да направи 2 шлайфи преди кацане заради high traffic over Middle East Airspace както каза пилота. На екраните forward камерата вече показваше светещия Дубай, а долната камера ...тъмница, пронизана от време на време я от кораб или някаква платформа: Все още бяхме над Залива. Стюардесите отново провериха ситуацията на борда, докато на мониторите вървеше рекламен филм за Дубай и спот за фондацията на Емирейтс за подпомагане на деца.
Кацането беше по 12L, меко и плавно. За разлика от полетите до България през зимата, тук никой не пляскаше

Слязохме от А330-200 и се насочихме покрай най-големия Dute Free в света към паспортния контрол, който е едно ниво по-надолу. Наредихме се на една от многото километрични опашки за проверка на паспортите към 00.00 часа. След минути ни провери един митнически служител, облечен в традиционната арабска роба. Служителките пък носят абая, така че само лицата им се виждат. След финално сканиране на багажа ни, вече можехме да напуснем летището през изхода, където имаше определено място за жените посрещачи! Качихме са на таксито и директно към Al Rigga Road, където беше хотела ни. Чудесният ден с удобен самолет, готин екипаж и върховен полет завърши в една далечна красива страна...
Очаквайте втората част!
Поздрави
Емо