След едно не много успешно интервю в Евроконтрол, трябваше да стигна от Маастрихт до Брюксел. За целта използвах изключително добре уредените жп връзки на западноевропейските страни.
След около 3 часа път се озовах на летище Брюксел Завентем.
Предната вечер, приятеля и колега Асен, който беше в Маастрихт по същия повод, като моя, ми се обади да ми каже, че полета е отложен, но аз тотално съм забравил.
Сетих се едва, когато бях във влака за Брюксел и той ми се обади да ме пита дали съм стигнал. Аз го попитах как е бил полета, а той ми отвърна: "Какъв полет бе пич! Аз нали ти пуснах съобщение, че го отложиха!".
Е светна ми но мално късно.
Имах намерение да разгледам града Брюксел, което не се случи, защото Асен ми каза, че на Check In-a за нашия полет има опашка излизаща от сградата на летището.
Та в 10:45 бях вече на опашката за нашия полет, която беше неимоверно дълга!
Пред мен имаше над 80 човека. Смесица от нашия и вчерашния полет.
В краткост ще резюмирам, че в един омент се появи station-a на БГ Еър и заяви, че има места само за още 30 човека. Другите щели да спят тук!
Рече и отсече. Това не било зависело от него а от шефа му.
На горната реплика вече нервичките ми не издържаха и си позволих да кресна, казвайки му, че една нормална авиокомпания, нямайки места за пътниците си ги пренасочва към други компании и че тези (вече двучасови) късания на нервите на пътниците просто означава, че БГ Еър току що загуби 60 човека клиенти!
На което отговора беше хънкане и мънкане. Няма да коментирам.
В 12:40 бях на борда на една прилично изглеждаща 737-ца, на която забравих регистрацията.
Преди това обаче, на самия изход отново на тези 30 човека, включително мен, ни бе казано, че не е сигурно дали има места на самолета и дали ще пътуваме. Както и да е. От двата полета останаха само двама човека да нощуват в Брюксел.
Ето поглед към самолета:
В самолета всички 149 места бяха заети. Пътниците, които се бяха качили преди нас вече 30 минути чакаха на борда.
След като се настаних на място 14Е направих една снимка дясно на борд.
След бърза буксировка и рулирае по В1 стигнахме до предварителния на полоса 25L. Там почакахме около 3 минути да кацне трафик, след което излетяхме.
По време на разбега в хангарите в северния раьон на летището се наблюбаваше следната гледка:
Поглед към оперението и "клавишите на пианото"
След излитане.
По време на целия полет под нас имаше гъста облачност, без особена турболенция на ешалона и приказно красиво небе!
Използвах, че пътника до мен (който между впрочем се беше изпънал краката, защото пред него беше аварийния изход) се наведе, та снимах пак.
Дойде ред и на обилния обяд.
Мислех и за вкъщи да си взема... То черното етикетче подсказва- храна за черни дни!
Последва редовната полетна информация от капитана, който за мое очудване спомена и името на втория пилот.
Капитан Николай Петров и втори пилот Анатоли Иванов ни приветстваха на борда и се извиниха за закъснението.
Летяхме на 10 000м с 800 км/ч и температурата беше -53 градуса. Ще прелетим над Франкфурт, Мюнхен, северно от Алпите.
В София видимостта е 1000м (а по мои изчисления щеше да падне значително), температурата е 0 градуса.
Направи ми впечатлние, че самолета нямаше 13 ред. И друг път съм го виждал това...
А иначе самолета беше толкова претъпкан, че якето ми беше някъде назад в салона а раницата най-отпред. Аз бях само с тефтерче и фотоапарат.
По едно време всеки говореше с някой и пътеката се отрупа с народ. Като в маршрутка... С извинение за нефокусираната снимка...
На снижение към София (16:15ч). Меду временно капитана съобщи, че видимостта е 800 метра и "ще направим опит да кацнем". На тази реплика, съседа ми от дясно се разбуча: Ха, те сега опити си правят... Играят си само...
Е, аз бях така добър да му обясня всичко що се отнася до метеорология, заходи, минимуми, кацания и като резюме му казах, че предпочитам да "направим опит" и ако не стане да продължим към запасното летище (Варна), от колкото това да е последния ми заход в живота...
Той се оказа що-годе разбран човек и замлъкна, че даже задаваше въпроси, барабар с жената от моята лява страна, какво правим, защо и т.н. Не е нужно да обяснявам, че моя милост с кеф им обясни...
Е, след процедура за долитане SOF-WAK и ляв за ИЛС-а на 27 опитахме да кацнем, но уви, долу бозата беше пълна!
Изпълнихме десен завой към ВОР-а на Пловдив, набрахме ешалон 130 и капитана съобщи, че вместо към Варна летим към Пловдив, където видимостта е значително по-добра (мисля, че към 1400 метра беше), температурата е 2 градуса.
Кацнахме и паркирахме до Ту-154 на Аерофлот. Перона беше претъпкан. Имаше самолети на CSA, Al Italia, Bulgaria Air, Vega и правителствения 154.
По стара българска традиция, само, че спряхме и всички се трупнаха на пътеката, зазвъняха телефони, багажници се отваряха.
Аз се бях разбрал с Асен да изчакаме всички да слязад, за да може той да снима салона. Така и стана.
На излизане от самолета, на вратата на кокпит-а се показа капитана и аз го поздравих за професионализма и изпълнението на захода, а той лаконично ми отговори с онзи хубав жест с рака имайки предвит " абе да му е** ма***та..."
А това е изглед към самолета...
Ако се питате какво е това на снимкта, отговарям- МЪГЛА!
След като изминахме пеше разстоянието от последната стоянка (в източна посока) на летишето до сградата се наредихме на опашките за паспортен контрол.
Честно да си кажа, бих се замислил дали бих отново летял до Пловдив, като имам предвит отвратителната зала за пристигаши, ужастните гишета паспортен контрол и невероятната теснотия пред лентата за багаж...
Учудващо или може би не, навсякъде, до всички табели за забранено пушене всички пушеха! А полицията или служителите и дума не казаха!
След като си взехме багажа никой от митничарите не ни провери! Те просто си пиеха клафето!
После с Асен се майтапехме: ами ние както идваме от Холандия, не можеше ли да внесеме трева, лека дрога... Хем парите за път щяхме да избиеме...
Българска работа!
Отвън ни чакаха автобусите за София.
След пропътувани около 4000 км, 14 часа път с 4 вида превозни средства си бях в нас!
А на всичкото от горе, таксито от летището ме "напомпа" яко със сметката, която естествено баща ми, като таксиметрол шофьор отказа да плати и му даде само толкова, колкото струваше пътя ми!
Коментара за вас....
А иначе- ДОБРЕ ДОШЛИ У ДОМА!
Доколкото за случките в Пловдив,много често там митничарите и граничния контрол демонстрират умения за завиждане според други минали през летището,което е много неприятно оствайки крайното негативно впечатление в пътника.Чудя се при курсовете на обучение за въпросните служби дали не трябва да се наблегне на повечко етика+дисциплина.Снимките въздух-въздух много ми допаднаха 
Тръгнах пак да потърся зарядни и т.н. за тая кирлива нокиа, но пак нищо.
със преходници и зарядни 
