Skyeurope 06.03.2006 13:10 - 13:40 Sofia-Bratislava 38 EUR
Ryanair 06.03.2006 21:50 - 23:30 Brstislava-Frankfurt Hahn 19.98 EUR !!!
Ryanair 09.03.2006 06:10 - 07:55 Frankfurt Hahn-Rome Ciampino 38.46 EUR
Wizzair 09.03.2006 20:25 - 23:00 Rome Ciampino-Sofia 55.96 EUR
Тотал - 152.40 EUR + 21 ЕUR транзакции - 173.40, средна цена за полет 21.68 EUR
За сравнение най-ниската цена при директен полет беше тази на Луфтханза - 444 EUR. След това беше цената на България Ер - нещо като 1500 лева (сигурно полетът е бил анулиран), и нещо подобно на Ал Италия с прекачвания. Тук е интересно да се отбележи, че всички 4 полета бяха на цена 1 цент без таксите с изключение полета Франкфурт - Рим на Ryanair, който беше по 5 евро. Въпреки това цената на Wizzair е значително по-висока! Интересни са и уловките или казано по друг начин допълнителните услуги, които се предлагат на сайтовете на компаниите при закупуване на билет. При Skyeurope се предлага резервиране на място по интернет, като в началото примамват с по-ниска цена, а когато отидеш да резервираш се оказва, че местата до прозорците са на още по-висока цена. При Ryanair както е известно има такса за чекирания багаж. В случай, че кажеш, че нямаш такъв остава опцията priority boarding, която си има цена и също може да бъде изключена чрез кликане на един невзрачен дребен текст. И за двете екстри има интереси продължения по-долу.
Като дойде време за хотел се оказа, че изгодните опции вече са заети. Тогава възникна идея да вземем хотел около Франкфурт Хан. Така вместо 2 пътувания с автобус щяхме да имаме 4, но да ползваме билети отиване-връщане с намаление, а цената на хотела се оказа няколко пъти по-ниска и времената на пристигане и тръгване се напаснаха добре със спането на летището. В последствие съжалявахме, че не наехме кола, което беше съизмеримо като цена с пътуването с автобуса, но би било много по-бързо и удобно.
И така в набелязания ден пристигнахме на летището. Оставихме колата на един паркинг наблизо за 4 лева на денонощие, което беше обявено с голяма табела като 2 лева на ден
. Тъкмо когато очаквахме да заработи гишето за нашия полет дойде новината, че полетът има закъснение от два часа и половина. В последствие гишето си заработи и като дойде моя ред - ето ти две изненади: първата беше ваучър за храна за 6 евро заради закъснението, а втората въпрос, който мога да сравня с въпроса, който ми зададе ком.бат-а в казармата седмица преди уволнението - "Искаш ли да те уволня?" Еквивалентът тук беше "Искате ли място да прозореца?" И какво излиза: ако някой си е дал вече парите за резервация на място сега може да си яде ушите а и не само тях! Отговорих утвърдително за мястото до прозореца, така направих и в казармата, ама там не се получи, някаква отговорна секретарка вече си била тръгнала. Срещу ваучъра си получихме пакет с по 2 сандвича, сок, вода, сладкиш и марков бонбон. Самолетът беше обявен като 737-500 но при появата на закъснение равно на около средната продължителност отиване и връщане до някое си летище заподозрях, че може да бъде сменен с друг. Така и се оказа - пристигна 737-700 OM-NGA. Междувременно плъзна слухът, че ще летим да Виена, някой си бил получил писмо... Всъщност това е било анонс за това, че Skyeurope започва да лети вече до Виена вместо до Братислава. Всяко едно закъснение изнервя хората и се раждат какви ли не басни. Дакато чакахме правителственият дойде от някъде след което пък излетя, направи едно кръгче и се върна:
Качихме се в самолета:
минахме покрай 757 на DHL:
покрай А320 на Виа:
зачетохме и новия терминал и без да спираме в началото на пистата ускорихме. Първият завой направихме още над пистата.
http://pic.bgspotters.net/?id=10422
http://pic.bgspotters.net/?id=10424
Издигахме се над Балкана:
а по едно време под нас премина крилата ракета, на не ни улучи
мисля, че после прелетяхме над Железни врата:
До сега не бях летял със 737, парадоксално, но съм пробвал всичко съвременно на Боинг без 737 и 767. Струва ми се, че този самолет (737) прави завоите с по-малко ротация около надлъжната ос и с повече ротация около вертикалната. На връщане като сравних с А320 го потвърдих за себе си. Има ли истина в това? Харесаха ми и по-правите във вертикала вътрешни стени, правите плоскости на дъното на обемите за ръчния багаж. Хареса ми и осветлението. В А320 като че ли свети повече в очите. Отчетох, че при форсирани двигатели вътре е относително тихо. Полетът мина приятно, кацането беше добро
акустирахме пред терминала и пеш влязохме вътре:
Въпреки че си носех задграничния паспорт правих тест с личната си карта. Словашкия полицай се пули, гъна я, чуди и се и накрая ми я върна със кръстосан поглед. След съкратена разходка из Братислава се чекирахме за полета на Ryanair. На самия гейт ни бе писано най-после и ние да видим що е то priority boarding. Тези, който не бяха успяли да отцъкнат услугата бяха вкарани в отделно помещение досами изхода от терминала, а ние в помещението след тях. Гадовете бяха немалко дори се уплаших, че може и да са 1/3 от всички пътници и така да заемат всички места до прозорците. Дойде айроплана и спря съвсем близо до изхода на гейта. Пристигащите ги разкараха с автобуси и отвориха вратата на priority boarding докато останалите със свити души наблюдавахме събитията. След малко пуснаха и нашето стадо. В момента в който излязохме от терминала долетя някакъв медицински хеликоптер и взе да каца до сами самолета, та се получи усещане напомящо за десант. Оказа се, че priority boarding се е ориентирал само към предната врата на самолета, докато задната само наш чака. Разбира се, ние като едни по-разтропани хора (способни на отказ от priority boarding) бяхме много по-бързи и в резултат подозирам, че е имало лауреат на priority boarding, който не е могъл да седне на заветното място. След като седнах усетих, че в самолета на Ryanair има повече място за колената ми отколкото в този на Skyeurope.
Изненада беше за мен и това, че самолетът е с уинглети.
Бях гледал по снимки, че малко самолети на Ryanair са с уинглети. В последствие не видях нито един самолет на Ryanair без уинглети. Информирах се, че досега закупените самолети ги дооборудват, а новите купуват вече само с уинглети с което правят 2% икономии на гориво.
Излетяхме. Минахме над Виена, която се видя светеща под нас. На захода на Франкфурт Хан имаше поривист вятър и дъжд, имаше вълнуващи моменти преди кацането - по-резки корекции и после подскоци по пистата. На Франкфурт Хан няма автобуси на перона, така, че се поизмокрихме. Хванахме едно от трите нещастни таксита, които чакаха с надежда някой да ги наеме и да плати повече от колкото му струва полета. Изпълних се с учудване като видях каква промяна е настъпила около терминала за година и половина - бяха се появили нови постройки. Впоследствие видяхме че и пътят покрай летището се преобразува в магистрала. Може би Ryanair с техните полети развиват района. На следващия и по-следващия ден пътувахме до Франкфурт с автобусите на BOHR, където билетът отиване-връщане беше на цена 16 EUR, а еднопосочният - 12 евро.
Ранната сутрин на 9-ти март - време за връщане.
Тук-таме по летището в спални чували похъркваха младежи. 2 часа преди полета вече имаше опашка на гишето за Рим. Гишета не бяха променени - нямаха монитори над тях, а табла в които се впъхват табелки. Priority boarding не се забелязваха с изключение на родители с деца и хора с увреждания. Този полет го "пролетях" нарочно в симулатора и бях наясно, че трябва да заема място в дясно за добра гледка. Послещнахме изгрева във въздуха. Първите лъчи огряха самолета след което ги видяхме по върховете на Алпите. Гледката беше прекрасна.
Впоследствие видяхме някои от красотите на Италия.
На захода по 15 отдясно се пада центъра на Рим и Ватикана.
Когато вече бяхме над пистата имаше една значителна корекция на курса. Не беше добро кацане, но ръкопласкания не липсваха - все пак сме в Италия.
И двата полета на Ryanair не блестяха с добро пилотиране преценено от гледна точка на пътника. Skyeurope се справиха къде-къде по-добре. Минахме покрай правителствения А319.
Още щом заехме място на стоянката дойде камион и зареждането започна още преди да отворят вратите за слизането.
http://pic.bgspotters.net/?id=10440
Тогава си спомних, че някъде четох, че има капитани, които не позволяват зареждане когато на самолета има хора. Това бързо обслужване има аналог и продължение по нататък при връщането към България с Wizz. Пресякохме пеш да терминала.
Пътуването до центъра на Рим (гара Термини) става с автобусите на Terravision, които са се погрижили да не изпуснат нито един пътник. Още на чекина в Хан едно момиче обикаляше пътниците, а след това в самолета стюардът предлагаше билети. Взех билети andare-ritorno за 14 EUR. На излизане от терминала отново има служителка, която се стреми да облъчи всеки пътник. На Рим Чампино няма къде човек да си остави багажа за през деня. Питах служителката, която заверяваше билетите дали няма да има такава възможност на гара Термини, а тя ми отговори със следната езикова смесица: "It's possible, ma non sono sicura". Сетих се за един приятел, който разправя, че го питали дали говори английски и когато отговарял утвърдително казвали: "Allora" и започвали бавно да му горят на италиански. Но на гара Термини наистина имаше гардероб за багажа като за 2 куфара струваше 10 EUR. Денят мина много приятно в разглеждане на Рим. Вечерта бяхме отново на аерогарата. Изненадващо гишето за полета беше отворило по-рано и нямаше чакащи, за разлика от огромните опашки на другите гишета. Като си взех бордната карта видях, че boarding time е обявен за 19:05, а аз знаех, че самолетът е в 20:25. Първоначално се зарадвахме, че сме дошли навреме и няма да си изпуснем полета. Влязохме в стерилната зона. Видяхме, че полетът е обявен за 19:35. Заподозрях, че не е възможно да излетим в този час. Знам, че самолетът на Wizz идва от България и има 30 минути престой. Би трябвало да кацне в 19:55. Около 19 часа вече се беше събрала цялата агитка за България, като ми се струва, че повече от половината бяхме българи. След няколко минути нивото на нервност рязко нарастна. Водеха се телефонни разговори от които долиташе нещо такова: "Онази ми е объркала часа на полета, дабре, че дойдох по-рано, иначе какво щях да правя" Междувременно тихомълком домакините промениха актуалния час за полета на 20:10. Добра стратегия - това беше близо до истинския час. В 19:45 вече всичко беше на крака и добре пресирано в посока изхода. Самолетът на Wizz (LZ-WZA) кацна като по часовник в 19:55 за всеобщо щастие. Премина по пистата след което около 10 минути го нямаше никакъв докато накрая премина по перона. Предполагам, че някъде беше задържан за да пропусне наземен трафик пред себе си. Минаха 20-30 минути в нарастващо, но вече донякъде позитивно напрежение. Две служителки се приготвиха да ни пропуснат, но сега пък нямаше автобуси. Интересно къде изчезнаха, само допреди 10 минути изобилстваха. Един нещастен автобус се мяркаше някъде по перона. Едната служителка се завтече към него и явно го уговоряше да ни метне до айроплана. Шофьорът се отзова и поехме към самолета. По едно време - спирачки и рязко назад. След няколко минути пред нас премина друг bus, от ония - airbus! Качихме се в самолета. След 3 полета със 737 почувствах по-просторния салон на А320. Имаше и поне 30 свободни места. Почна ново чакане след като вече всички се бяхме качили - нямаше кой да ни избута. Самолетът беше с български екипаж - капитан Куцаров, който сподели, че закъсняваме и причината е в изклучително бавното обслужване от страна на летището. Това всички го видяхме! Рулирахме. Още докато завивахме в края на пистата увеличиха тягата в двигателите. Излетяхме. Е, тук ще си призная - малко се стресирах. След като набрахме малко височина започнахме десен завой като заедно със завоя променихме и вертикалната скорост - изглеждаше все едно, че сме спряли издигането и дори се спускаме, а бяхме доста близо до земята. Знам, че може да настъпи точно такова объркване при нощен полет. Не само това ами отнеха тягата на двигателите почти напълно (за моите уши). Последва още един малко несигурен десен завой - накланяме се, после се връщаме малко и после още малко се докланяме. Викам си - правим отчаян опит да се върнем на летището. Междувременно отдолу се вижда нощен Рим - пак за дясностоящите. После пак започнахме да набираме височина и всичко си дойде на мястото. Спомних си, че подобно нещо ми се е случвало и при излитане от Хийтроу - набиране на малко височина и хоризонтален полет докато се отдалечим. Около нас се рееха и други полети. Явно е нормално за натоварени въздушни пространства. Над София имаше облаци. Като излязохме от тях видях че се насочваме за 09. Красива нощна София, няколко възгласа "Bello, bello" и ръкопляскания при едно добро от гледна точка на пасажера кацане и спиране без използване на реверс.
Отидох да взема колата от паркинга, събудих чичото, който спеше в караваната. Той вика: "добре, вземай колата" и тръгва да се връща в
леглото. Казвам, че има опънат синджир на изхода и други боклучави препятствия, а той отвръща сърдито: "Карай през тях тогава!"
Няма и съмнение - вече бях в България!
