BGSPOTTERS.NET

На 8ми януари Коледната и Новогодишната ми почивка свърши и се наложи да отлетя обратно към немско за да вляза в една тежка сесия. Полетът бе от София през Прага до Мюнхен с CSA. Тъй като преди година и половина ми се случи да летя с чехите бях с високи очаквания от тях, като и след полета пак бях впечатлен от тяхното обслужване.

Чек-ин процедурата продължи много кратко, но бе в последния момент – някъде между час и 50 минути преди полета. Все пак аз и другите двама, с които пътувам получаваме три места един до друг, което си е направо странно, защото в момента в който попитах за тази възможност, “каката” на чек-ина ме изгледа по онзи странен начин, доста типичен за повечето нейни колеги и колежки в България. В терминалът бе толкова претъпкано и тясно (Т1 по обяд), колкото досега не го бях виждал. Най-много това се усети на проверката на ръчния багаж (за толкова години експлоатация не се сетиха веднъж да отворят скенерите и от двете страни на гишетата за чекиране), където опашката беше сериозна, а чувството че се намираш в консерва се допълваше от доста изпращачи. По това време в София имаше сериозен трафик и доста самолети по перона, между които и Ту-154Б-2 на Уралските авиолинии, за които стана въпрос в другите теми.

Самолетът B737-400 (OK-EGP), на който вече бях летял и който имаше накакъв технически проблем две седмици по-рано в София, се намираше на стоянка, западно от изходите за заминаващи. Интериорът бе добре подържан, личи си че компанията държи на тези работи, с което печели симпатията ми. Самолетът бе почти пълен, може би около 85% затоварване. Редно е да отбележим, че предният ден (7ми, неделя) бе доста по-натоварен заради големия брой пътуващи отпускари. Въпреки желанието ми да хвана полет на този ден трябваше да се откажа поради почти двойно по-скъпа тарифа.

Натоварването отне не много време, след което последва запуск и началото на едно дълго рулиране до 27ма. Мисля, че е крайно време да пуснат старата писта като действаща рульожка, защото иначе си е бая път Малко преди стюардесите да заемат своите места, едната от тях любезно ме моли да си изключа фотоапарата, понеже е electronic device. Колко ли пъти вече ми се случва това

Все пак правя няколко снимки по време на излитането и наборът на височина, тъй като се намирам на място 08А и следователно гледам към София. За съжаление прозорецът ми бе доста мръсен и на снимките не се вижда кой-знае-какво.

Самият полет продължи около 2:10-2:20 минути заради холдинг не далеч от Прага. Според командира трябваше да стигнем за 1:50, но явно още при снижението е станало ясно, че ще закъснеем. Докато сме в зоната за изчакване слънцето бавно залязва над Прага. Самият заход е бавен, пускаме задкрилки на 5 по-рано от обичайното, а на финалният заход за полоса 24 вече е тъмно. Опирането стана доста леко, последваха въздушни спирачки, силен и продължителен реверс...малко след като реверсът бе спрян и самолетът уби доста скорост екипажът отново го включва – досега не бях виждал подобна процедура Освобождаваме полосата по последната рульожка, а зад нас на подходя се виждат лампите и на останалите самолети. Следва рулиране до терминал A, от където нашата група се запътва към C за да си хване следващия полет – двама летиме за Мюнхен, един за Кьолн-Бон. Минава се през безмитния магазин и се взимат съответните работи, преди да се присъединим към проверката на ръчния багаж преди влизане в терминал C (всичко са едни ширко коридори, не се разбира почти кога си минал от единия терминал в другия). Тук обаче следва доста дълго чакане – може би около 20 минути. Едно от малкото места, на които чехите са се представили слабо на летище Рузине. Между другото тази част от летището е нова, модерна и доста просторна. Паспортен контрол не се минава, тъй като сме в транзитната зона и понеже между Чехия, Полша, Унгария и страните от ЕС паспортни проверки все още има, макар че скоро трябва да отпаднат.

Следващият полет – от Прага до Мюнхен се изпълнява с ATR-42-500 с изключително добре подържан интериор. Мисля, че Виаджо трябва да взимат пример от чехите в това отношение. Бизнес класата на самолета са двата последни реда, напред е все икономичната. Полетът до Мюнхен не се запомни с друго освен доста дългия заход за кацане, по време на които се наблюдаваха отделни части от Мюнхен и околията, които макар и по тъмно могат да бъдат различени. В същото време към успоредната полоса на заход е друг ATR или Dash (беше тъмно за да се разпознае), които се движи със скорост като нашата до самото опиране.

След мекото кацане на мократа полоса следва рулиране до спокойния и ненатоварен терминал 1. Полетът продължи около час-час и няколко минути. Обслужването на летище Мюнхен протече бързо във всичките му аспекти – разтоварване, откарване до терминала, паспортен контрол и получаване на багаж. Нареждаме се на паспортен контрол на опашката “EU-Citizens”. Друго си е

Във втората част за обратния полет ще има и снимки

Емо, браво за блога! Искам да те питам как ти се стори Т1 в Мюнхен. Аз влизах чисто информативно и ми се стори голяма бъркотия - едни ескалатори, едни битпазари, едни изходи от метрото, едни араби... Абе кочина
Още веднъж - хубав блог!

Ето и част 2 с извинение, че стана толкова дълга

1 APR 07
MUC-PRG
OK555 09D
ATR-42-300

След една безсънна нощ заставам на чек-ин в терминал 1C на летище Мюнхен. Терминалът е празен, в секторите А и B преобладават полети на Air Berlin, DBA и LTU, а на таблата в C са изписани всички полети за деня. Терминал 1 в Мюнхен за мен е нещо парадоксално – тук човек може да види всякакви компании – от EasyJet до Emirates. И двете споменати авиокомпании присъстват на таблата в 1C.

Часът е 7 сутринта...

Милата симпатична госпожица на чек-ина ми дава желаните места до прозореца и в по-задната част на самолета и по двата полета. Тя изглежда също толкова сънена колкото и аз, но намира сили да се усмихва.

Получавам място 09D в ATR-а и 19А в Боинга. Понеже имам време решавам да се отбия до едно хубаво място в страни от терминала за да поснимам. Ходенето до там си отнема 10 минути, терминалите в Мюнхен са просто огромни и много дълги. Гледам запуска и рулирането на А320 на LTU, F100 на KLM Cityhopper, установяването на стоянка на F100 и B737-800 на Air Berlin. В далечината стои нашия ATR заедно с Ту-154М на Пулково/Россия, както и един B757-330 на Condor (D-ABOC). Рулира 757 на British, но го изпускам да го заснема.






Навън времето си е сутрешно като за април – студено, но някак си много свежо. Прибирам се в терминала и минавам проверката на паспорта. Служителят се чуди дали не съм си завършил следването, защото визата ми е изтекла (ех, де да бях). Давам му допълнителен документ, който сега издават на студентите, който играе ролята на виза, но се издава значително по-лесно. Човекът ме пуска след кратък разговор с неговия колега, какво пък, нали напускам страната

Проверката на ръчния багаж е почти залепена за кабинките на гранична полиция. По стара традиция в Мюнхен ми правят тест на фото-техниката за експлозиви Този път не е по-различно, но поне има по-малко хора и не се налага да става задръстване. Колежката с кърпичката идва след минута и ми дава зелена светлина да продължа Между другото ми прави впечатление, че на летището си има стабилно полицейско присъствие, но някак си хората в зелени униформи (който един мой приятел нарича лесничеи) остават скрити, усеща се че са наоколо само ако се загледаш.

Заставайки до прозореца на терминала откривам, че на ръкав е застанал един А330-200 на Etihad, който явно прави голям престой, защото екипаж в кокпита липсва, а освен това около самолета нямаа никакво движение. Отсреща един Ембраер на италианците се готви да отпътува. Летището бавно започва да се събужда, слънцето вече се вдига.




Бордингът протича на време, около 17 души сме. Спираме до самолета, като заради малка неуредица между рамп агента, старшата стюардеса и отговорният за багажите самото качване се бави с 2-3 минути.

Заемам си мястото, до мен седи една жена, макар че има достатъчно място всеки да седи на двойка кресла. Прозорецът ми е мръсен, снимки няма смисъл да се правят. Няма голямо значение в случая, тъй като се чувствам размазан и съвсем малко след излитане започвам да се унасям. Дрямката ми завършва малко след започване на снижението докато любезните бордови домакини ни наливат по питие. Кацането в Прага протича съвсем нормално и без нещо забележително. В Прага ни посреща слънчево и меко време, в пълен контраст със заснежените области, които видях от въздуха по средата на полета. Откарват ни с автобус до новия терминал на летището, като в автобуса пускат запис с информация за транзитни зони и тн.

Новият терминал е доста просторен. Докато автобуса спира наблюдавам още един Ту-154 на Пулково/Россия и забързвам ход към горния етаж (транзитната зона) за да го заснема. Успявам да проследя почти целия пуш-бек и след това запуска, който събира погледите на минаващите, понеже кара прозорците да вибрират. Невероятно! Правя бая снимки след което се разхождам из разните безмитни магазини и тн. Откривам си и разни други места, удобни за снимане.








PRG-SOF
B737-500
OK-XGE 23A

Изходът се намира в края на единия от трите пиъра. Точно до нас е изходът за полета на чехите до С.Петербург, изпълняван от А320. Това място е страхотно, защото има изглед към цялата полоса и човек може да заснема излитащи, кацащи и рулиращи (става въпрос за чакалнята на тези два гейта, която е достъпна само след проверка на багажите).




След още една серия от снимки ни повикват за бординг. Ииии каква изненада – сите булгари се нареждат на една огромна опашка, все едно че ще само първите ще ги качат, а който не се бута няма да пристигне в София Аз продължавам да си правя снимки. Влизам в самолета с последната група хора и се настанявам на предполследния ред. До мен няма никой, на C има един човек. Следва поздрав от кабинния състав на чешки и английски, а след това на запис на немски, български и френски (5 езика общо). Малко след това ни избутват, запускаме двигателите и се насочваме за излитане, като пред нас са се наредили 2 737ци на CSA, а на захода – една Cessna 550. Когато нашият ред идва излизаме на полосата, изчакваме минута самолетът пред нас да вземе преднина, и на 2-3 стъпки екипажът изкарва двигателите на максимал (вероятно 90 и няколко процента тяга) при задкрилки от 5 градуса.





Малко след излитане прелитаме летище Kbely – активна авиобаза (транспортна, ама май има и базирани хеликоптери там, както и самолети от чешкия правителствен авиоотряд в състава на техните ВВС). Летището е интересно и заради богатия си технически музей, в който бъка от интересни летателни апарати, май предимно руско производство.



Следва стабилен набор на височина при спокойно време. Не се усещам как отново се унасям, този път за по-кратко. По време на полета, който продължи малко под 2 часа, сервираха сандвичи и напитки. Прозорецът до моето кресло е чист и успявам да се възползвам от добри възможности за фотографиране на крилото на фона на наситеното синьо небе.

Времето над държавите, които прелетяхме е слънчево, без облаци. Първите облаци се забелязват чак над Сърбия при започването на снижението, но те не пречат на доброто време там долу. Прелитаме над някакво неидентифицирано за мен летище (мислех си, че може да е близо до Сливница, там има някакъв малък аеродрум с бетон, доколкото знам).


Прелитаме близо и до Доброславци, после над самото летище, двигателите са в режим на малък газ, пилотите пускат задкрилки на 5 и малко преди да започнем завоя виждам 737-ца на България Ер някъде там – на заход за 27. Правя снимка, но самолетът е много далеч и снимката хич не става. После се оказва, че това е бил LZ-BOV, на който летях тази зима.

По време на последния завой преди излизане на правата се открива не лоша гледка към София. Ето го и летището, полосата се откроява ясно заедно със своите големи бели линии, две от които обозначават точката на опиране. Веднага след излизане от завоя пускаме още задкрилки, което предизвиква чувството, че самолетът “спира”. Това между другото при А320 не е чак толкова осезаемо или поне на мен не ми се е случвало. Почва лека борба с вятъра и подаване на газ. Прелитаме Кривина, околовръстното, оградата. В далечината забелязвам колегата Антон Василев Питайте го защо няма видео от кацането

Влизаме на перона по C след това се установяваме на ръкав от източната страна на Т2.





Слизането става горе-долу бързо, но на паспортен контрол нещата бързо “си идват на мястото” и се оказва, че работят половината гишета, като пред всяко има между 30 и 40 души Няколко гранични полицайки седят отстрани и наблюдават сеира и когато някой ги попита “Що тъй се чакаме като идиоти тука, бе?!” те отговарят “Миии...просто много полети са се събрали тука нещо...”. Мисля, че дори летище Франкфурт да ни построят пак няма да знаеме какво да правиме и пак ще си го натурализираме, така както само ние си знаеме – с опашките, с намръщените лелки и чичковци, които мразят света понеже се е оказало, че парите трябва да се изкарват точно с труд (не можеше ли с ядене и пиене бе, мамка му?!). След 15тина минути на опашката идва моят ред, минавам и влизам в помещението с кароселите. Там е още по-голяма гъчканица, но поне багажът ми идва скоро и изчезвам. Многоетажният паркинг на Т2 е много интересно нещо. В задръстване при излизане от там чакаме около 20 минути, защото някой хитър човек е внедрил модерната технология за разплащане посредством “чичко с кочан”. Смех!

Интересно, интересно. Харесва ми последния абзац от разказа