4U791
SOF-CGN
A319-112 D-AKNH
Germanwings
Първият ми нискотарифен полет (най-сетне) и така да се каже един от първите на Germanwings до София (погледно след години ще е така:) ). Честно казано очаквах с нетърпение навлизането на немски НТА в България още от преди да следвам в Германия, когато често пътувах натам обикновено с Балкан/България Ер, Луфтханза и веднъж с ЛОТ.
Пристигнах в терминал 1 в София час и половина преди полета. Терминалът – празен, чекират само нашия и полетът на MyAir до Бергамо, който по план трябва да излети половин час след нас. Имаше отворени 5 (пет!) гишета за нашия полет до Кьолн/Бон (ако ви е удобно го приемете за Кологне
),. На чек-ин имаше проблем с някаква бебешка количка – хората искаха да я чекират на името на бебето им, но според условията на Germanwings (добре познатото AGB) бебетата нямат право на багаж, предполагам заради значително намалената тарифа, по която летят. Идва и моят ред и се оказва, че съм прекалил с багажа. “Прекаляването” възлиза на 1,4 кг (т.е. обща маса 21,4кг) и се налага да платя 7 евро за свръхбагаж (е не бих го нарекъл свръх, ама не съм го измислил аз), което става на касата до офисите на авиокомпаниите (повечето от които вече са пусти). Там пред мен продължава разправията за багажа на бебето, но успявам да платя без да чакам дълго и завръщайки се на гишето получавам паспорта и бордовата си карта (без място, фирмена политика).
Интересна проверка за сигурност както обикновено – разклонителят ми за USB-устройства предизвика силен стрес у служителите, защото явно на скенера излиза като нещо опасно. В крайна сметка проблемът е решен и се запътвам към паспортен контрол, а от там и към чакалнята. Очакваме изход 7. На перона се забелязва бизнес-джет с регистрация 4X-CDG (G200 или IAI-еди-колко-си), няколко наши малки машини, LZ-CBB, LZ-MDT, B757 на DHL, Ан-12 с регистрация UN-11015, който излетя непосредствено след нас, явно за да бъде доставен на новия си собственик. Малко по-късно каца австрийски бизнес-джет, излита LZ-HVA, кацат Бритиш, ЛОТ и Луфтханза от Франкфурт, днес с B737-300.
Няколко снимки:
http://pic.bgspotters.net/?id=10911
http://pic.bgspotters.net/?id=10910
А ето и няколко снимки, които поради една или друга причина не стават за ъплоуд:
При качването в автобуса за отвеждане към самолета с предмиство са пътниците с увреждания, майките с малки деца, както и пасажерите с бордови карти от 1 до 30. Моята бордова карта е с номер 96 и у него момент вече не се и надявам да получа място до прозореца, тъй като принципът на настаняване в самолета е – кой където си хареса. Еми повечето хора явно си харесват до прозореца.
Полетът си е пълен почти догоре, свободните места не са повече от 5-10. Самият полет може да бъде оприличен на въздушен “94” или “280”, защото студентите преобладаваме. С повече късмет срещаш дори някой познат
При качването става леко задръстване на задната врата, сядам 23B. За малко да хвана място А, което беше свободно, но жената на B като ме видя, че влизам на въпросния ред се премести на А, явно за да ме улесни:)
Самолетът, пристигнал с 5 минути закъснение бе обърнат доста бързо и въпреки, че се забавихме със запуска (доста време стояхме борднати без да тръгваме), успя да обърне за 38 минути (броя от on blocks до започването на рулирането). Самото рулиране до 27 отне точно десет минути, като пред нас излетя въпросният израелски биз-джет, а зад нас се бе наредил Ан-12.
Направи ми впечатление елегантното лайн-ъпване на изпълнителен 27, екипажът съвсем бавно и спокойно “разположи” самолета посредата на полосата и спря за да изчака израелският самолет да освободи трасето.
Излитането стана съвсем плавно със задкрилки на 5, и отлепяне около моста, без излишно форсиране, предполагам на Flex Take-Off Thrust за да бъдат пощадени двата CFM56. Усети се как след определената скорост, от която кормилата започват да оказват влияние, екипажът почна да си служи с тях за да усмири Еърбъса по време на разбега.
Веднага след излитането започна една голяма борба с вятъра, идващ на пориви, доколкото мога да преценя странично. Леки пропадания, силни отнасяния настрани, големи корекции с елерони (тримовете не ги пипаха, а и нямаше да помогне сигурно). Май някой в кабината здраво държеше сайд-стика за да не “избяга самолета”. Цялото “вълнение” продължи около 3-4 минути, голямо шоу за мен, не дотам приятно за повечето пасажери.
Някъде над Сърбия достигнахме полетното ниво, като още преди излтиането ни бе обяснено, че полетът ще продължи около 2:15, вместо 2:35 както е по разписание. По този начин ще наваксаме и лекото закъснение. Кабинният състав се състоеше от 3ма души – двама стюарди и една стюардеса, която беше идеален пример за немска красота
Любезен и отзивчив екипаж, спор няма. Според бордовото списание на компанията слагат по 3ма души кабинен състав на А319 и по 4ма на А320. Между другото по-важните съобщения на кабинния състав, касаещи сигурността на полета са преведени и на български (предполагам международни изисквания, понеже и в другите компании, летящи до София има инструкции на български). Записът е малко странен, защото създава впечатление, че го четат в момента
По време на полета се предлага кетеринг, който е платен, но по мое мнение е на съвсем нормални цени, по-ниски от средностатистическа немска кръчма или международно летище, малко по-високи от немски ресторат за бързо хранене.
След “прегледа на печата” преглеждам и бордовото издание на 4U и оставам приятно изненадан от съдържанието му. Някак си е по-ориентирано към авиацията от подобните списания на другите компании. Има разни tips за пътуващи по дестинациите на компанията. За София например бяха препоръчали “Дивака” като място за хапване с приятна атмосфера. Ха така!:) Имаше и за Варна и Бургас разни полезни съвети за транспорт, хотел и заведения. Прави ми впечатление, че предварително подготвят западнияка за евентуалните опити да бъде “прецакан” по нашенски, на които може да попадне. Според транспортната информация за София, такси от летището до центъра може да достигне цена от 2,50 до 5 евро
Деликатно
Половин час преди кацане започваме снижение, като малко след това командирът се обажда за да поздрави пътуващите. Звучи бодро и жизнерадостно и дава кратка информация за полета
По време на снижението пробиваме облачността, настанила се по по-високите ешалони и по-късно излизаме на заход за летище Кьолн/Бон. Пускаме интерцептори за да убием малко скоростта (тук пасажерите от предните редова изпадат в недоумение как така половината крило се “отваря”), после задкрилки до 5 и колесник. Кацането си протече на същите задкрилки, което ми се случва доста рядко и май за първи път на Еърбъс. На финалния заход бориме крос-уинд, но все пак опирането е меко, първо от ляво, веднага след това от дясно и най-накрая носовата стойка. Няма реверс, само интерцептори и спирачки. Освобождаваме полосата, биваме помолени да не скачаме веднага
и в крайна сметка се установяваме на терминал 2C, като около нас се забелязва едното МД на Germanwings, взето на оперативен мокър лизинг, един А300 на MNG Cargo, няколко А319/320 отново на 4U и няколко други самолета. Все пак секунди преди самолетът да се установи на стоянка половината пътници вече напират да стават. Е, после им се налага да чакат докато ни докарат стълбите. С два автобуса ни откарват към най-близкия вход на съседната сграда, чакаме 10 минути на паспортен контрол, а багажът вече се върти по каросела.
Летището в Кьолн е доста добре подържано и просторно. От определени ъгли прилича малко на Берлин-Тегел, заради формата на централната му сграда.
Ако мога да обобщя впечатленията си от Germanwings, то те са МНОГО ДОБРИ!
Компанията вярно е нискотарифна, но А319 дори конфигуриран със 144 кресла, осигурява напълно достатъчно място. А нашите авиокомпании с големите претенции разполагат със самолети, натъпкани с максималния брой кресла. Закъснения няма, обслужването е на много високо ниво, което не се отличава от това на Луфтханза в икономичната класа. Интериорът на самолета е много чист и подреден. Компанията има двадесет и няколко самолета (малко повече от Балкан Хемус Груп), но това не пречи да има собствена програма за тренировка и проверка на пилоти и кабинен състав, не пречи да си боядисва самолетите, не пречи служителите й да са се държат любезно и да са винаги усмихнати, да имат много полети, печеливша стратегия, стабилна реклама и в крайна сметка ниски цени. Не ме разбирайте погрешно – аз знам, че в нашите компании има хора с висока подготовка и с любезно отношение към клиентите (аз лично познавам такива и им правя евала), но останалите – онези нереализирани соц-кадри са повече и правят наистина неприятно впечатление с арогантното си, на моменти, поведение.
Абе добрата компания не е само въпрос на пари, а и на желание, know-how и много работа!
