SOF - FRA (17APR07)
Type of equipment: B737-522 (reg. LZ-BOP)
Макар и от доста време да съм свързан с българската авиация, последния ми полет по редовен рейс на българска авиокомпания е от Франкфурт за София, ако не греша през 2001 година, като машината беше тогавашната бяло-синя "звезда" на Балкан LZ-LTV. В общи линии 4 от последните ми 5 впечатления от "покойния" национален "кериър", бяха от Ту-154М, ако трябва да конкретизирам, това бяха ТАНГО ХОТЕЛ, ТАНГО ЗУЛУ и ТАНГО ВИКТОРИ. Макар никога да не съм уважавал БАЛКАН, като компания, макар и никога да не е имало база за сравнение между нея и останалите й соц.-лагерски събратя, на 17ти Април 2007г., бях готов да пролея една сълзичка за него. Зачитайки факти, като тези че съм летял из Африка, Русия и Украйна, и оценявайки момента, че бях предварително подготвен за всичко, като запознат с БГ авиационна действителност, изпаднах в един немалък шок....
За полета:
Денят беше Вторник, натоварих си багажчето в един Инголщадски автомобил, седнах и с нетърпение очаквах полета си с Фокстрот Браво. Още пристигайки на летище София, попитах мои познати и роднини, имащи достъп до инфото, какъв ще бъде самолета, защото 50% казваха, че ще е БАе, другите 50% тендираха към седем-тройка. Така и се разбра, че апаратът ще бъде Б735 с регистрация LZ-BOP. Tъй като се чекирах бързо, бързо (място 4F) отидох в чакалнята, където имах шанса, говорейки си с познати да наблюдавам самолетодвиженията по перона, рульожките и полосата. На терминал 2 се бяха установили самолети 736 на МАЛЕВ, Фоккер 70/100 на Аустриан, едно БАе 200 на ХЕМУС и един 733 на Фокстрот Браво. В далечината се виждаше и "мойто" самолетче, което беше и единственото на перона, носещо старата окраска на България Еър. Часът плануван за излитане (17:10) наближаваше и така, 10тина минути преди 17тия час два "Кобус"-а спряха пред изход Б1 на терминал 2, за да ни отведат към машината. Преброих около 82 пътника, но техния брои варира с +/-5, защото може да съм се объркал, тъй като не можах да ги строя в редица при броенето.
Обикаляйки "фингър"-а на терминал 2, минавайки покрай бившите технически стоянки на БАЛКАН, стигнахме до самолета ни. Оскар Папа на външен вид беше нормално-мръсен, за български самолет. Качих се през предната стълба и си седнах на мястото. След около 13-14мин. чух, как една стюардеса с лекичак български акценто-диалект каза boarding completed. Две минути след това започнаха да се развъртат и двигателите. След дълъг запуск самолета започна да рулира. В този момент на перона в София нямаше много движение, Авролайнерът 85 на Луфтханза от Мюнхен вече беше излетял и единственото място, което беше малко по-оживено беше 17та стоянка, която получаваше нова маркировка. При рулиране от място 4F, което (не е трудно да се сети човек) се намира на десен борд се видяха самолети Б757 на DHL; A320-232 на VIA; ATR42-320 на Хемус/Виаджо, купчината "паметници" (с безкрайното ми уважение към тези машини, разбира се) Як-40, Ту-134, Ан-12 и т.н. Насочихме се към RWY 27 на летище София времето беше хубаво, според мен имаше слаб вятър от посока 130-140, но сигурно се лъжа.... Така стигнахме "клавишите на пианото" и командира Иванов започна да придвижва РУД-овете бавно (на около 4ри раза) напред. За пръв път от години виждам такъв начина на даване на 'Фул Пауър'. Така без характерното рязко-ускорително движение самолетът започна да набира скорост. Малко след като подминахме фингъра на Т2 последваха V1, V2 (VR)... 735-цата бе изтеглена плавно, след като набра малко височина, т.е. още преди да стигнем оградата на летище София, започна десен завой, който ни изведе на курс, който може да се обобщи като мислена линия, свързваща летище София и авиобаза (бившата авиобаза) Доброславци. Така навлезли вече в Сърбия стигнахме cruising altitude-a за полета. След около час и петдесет минути полет на тази височина, леко започнаха да се дочуват намаляващите обороти на CFM56. Самолетът започна снишаването си минавайки през няколко Нимбус-а, което беше доста красива гледка, най-накрая се видя и приятната горичка, където е разположено летището Франфурт Райн/Майн, както и модернизираният Валдщадион (дом на отбора Айнтрахт Франкфурт). За няколко мига през лекия смог се видя и Франкфуртското Сити с неговите впечатляващи небостъргачи. За съжаление от 4ти ред нямах поглед върху задкрилките, но съдейки по поведението на самолета (ъгъл на атака, колко му беше "вирнат" носа и субективното усещане за подемна сила, и съпротивление), смятам че не бяха свалени на максимум. Така захождайки покрай Т2 на Райн/Майн се стигна до нормален за 735 тъч даун, като двата основни колесника по едно и също време срещнаха земята. След това интерцептори и учудващо реверс - понятие, което бях забравил вече. След рулиране, продължило 15мин. се установихме на ръкав, на по-големия термнал на Франкфурт. До нас беше спрял самолет Б737-700 на румънската ТАРОМ. Така напуснах самолета след малко над двучасов предстои. Благодарение на мобилния си телефон имах и възможността минути след това да звънна на Емил Дюлгеров - harrier, за да го питам, дали е доволен от приключилия му броени часове преди това полет с Germanwings.
За самолета:
Самолет LZ-BOP е типичен пример за старичка седем-тройка, попаднала в ръцете на бедна авиокомпания. Интериора на машината е запазен в типичен Юнайтед-ски стил, тъмни седалки с лилавкави линийки по тях. Типично за наш самолет не всички лампи работеха, тоалетните не бяха безкрайно чисти и някои панели над главите на пасажерите висяха по особен начин. Седалките се клатеха леко - ако се "залюшкаш" с тази седалка, можеш наистина да се "люшкаш".
Но за да не започна да приличам на вечно-недоволен немски турист спирам с лошото за машината. Всъщност интериорът беше наистина прилично чист (като изключим някои критични моменти). Седалките не бяха натъпкани една в друга, макар и аз да не съм много нисък (184см). Кухните бяха запазени, стюардесите имаха кожени кресла, които въобще не приличаха много на jump seat-овете, които са ни познати. На борда имаше нелош избор от безмитни стоки, макар и това, което аз исках да си купя 
да го нямаше. В две от креслата пред мен имаше по едно списание, чието име не помня, което беше нещо като документално за България. Само че темата за България Ер, Хемус и т.н. беше подхваната само на последната страниця, информацията не беше пълна, нямаше стил. Самото списания беше доста тъпо, защото показваше някакви цигански села из България, с което според мен няма да напълним 767 с туристи. Но в общи линии идеята е "сладка" и се брои, като опит. Последния интересен факт около самолета е, че на средната седалка има все още "дупки" от т.нар бордтелефони, които в САЩ се приемат, като нещо нормално. Ако сте гледали филма "Юнайтед 93", ще се сетите.
Обслужване на борда, храна, напитки, кабинен екипаж:
Тази част от коментара ми вече наистина ми е най-неприятната. Никога не съм се качвал в самолет с по-нелюбезни стюардеси. Явно това са момчета и момичета от новото поколение "излязохме от панелката и сега се возим на самолет" (извинявам се за грубите думи, дори и хора от най-долните панелки да го прочетат това, смятам че разбират, какво имам наум). Арогантни груби, грешен български, отвратителни немски и английски. Демонстрацията за сигурността беше, не толкова демонстрационна, колкото демонстративна, за това колко ги мързи да гледат. Аварийните изходи бяха показвани с леки неадекватни движения на ръцете. Пасажерите бяха посрещнати със силен императив, "заповядващ" им да си изключат мобилните апарати, на български, с чалгарско Ч и Ш (Ако сте чували, как Глория ("примата" на български поп-фолк казва Ч (ЧШШ)), ще ме разберете). Милите думи на внимание, малките неща, които правят полета приятен липсваха, както и "благодаря" и "моля" бяха дефицитни. По време на полета изпитах нуждата да посетя тоалетните и тъй като не погледнах, дали са заети или не стигнах до задната кухня на "седем три пет", където чудесната стюардеса ми каза: "тука е забранено, ходи (с ударение на 'О'-то) навътре да изчакаш.".
Храната на борда беше сандвич, по-скоро кроасанче с шунка и кашкавал. Ядеше се, не бих казал, че е по-зле от сандвичите в Луфтханза по късите рейсове, икономическа класа, например. Питието бе сервирано в пластмасова чашка, от тези които пълнят градинките и дето си ги слагахме на задните гуми на велосипедите, за да тракат като мотор, ако някои си спомня
. Но в общи линии скромно, нормално, приемливо, но с малко усилие, може да се постигне много повече.
Заключение:
Нормална, бедна авиокомпания. Лоша организация, много български елементи при обслужването, липса на добра школа и нюх към тънкостите на качеството, на обслужването и на вниманието. Приятен полет, не смятам, че не бих пътувал повече с България Еър. Още веднъж ще кажа, че с малки усилия може да се постигне много, много повече. Но който плаща за Фокстрот Браво, не може да очаква Emirates....... но интересното е, как може в HappagFly или Germanwings, да се плаща двойно, тройно по-малко, а обслужването да е на далеч по-високо ниво. Желая успех на ХЕМУС/БЪЛГАРИЯ ЕЪР, макар че светлината в края на тунела не може да се види и с бинокъл.
