Тъй като не можах да спя добре станах около 6 сутринта, взех бърз душ, чек-аутнах се и си зачаках таксито, поръчано за 7, от което се оказа че няма почти никакъв смисъл защото терминалът се намира на около 10 минути пеша. Навън е прекрасна пролетна утрин, слънцето вече е изгряло, мирише на свежо, време само като за летене
Пристигам на летището около 3 часа преди полета с цел да поснимам от терасата. Оказва се, че чек-инът почва точно два часа преди полета, а в залата с гишетата на Germanwings е почти празно. За съжаление не се усетих по-рано, че терасата на летището е достъпна без проверка, иначе щях да се кача дотам заедно с целия си багаж. Просто в сайта на летището пишеше, че има секюрити-чек. Имам време за дълга закуска преди да се озова на чек-ина. Малко преди гишето да отвори отпред вече се блъскат разни “наши хора”, бързащи да “хванат самолета за София”
Нареждам се и аз за да получа така жадуваната бордова карта с номер между 1 и 30. Регистрацията за полета се осъществява на две от най-крайните гишета. На съседните чекират за полети на компанията до къде ли не – вътре в Германия, а и в цяла Европа. В крайна сметка успявам да получа бордова карта с номер 30, както и един лист А4, в който немците си правят труда да обяснят защо полетът се изпълнява от самолет и екипаж на друга компания (Nordic Leisure). Оставам приятно изненадан...изненадан е меко казано. Разбира се се “кефя максимално” от факта, че ще летя на MD, понеже не се знае докога тези машини ще летят над Европа. Веднага изпращам информация за очаквания самолет до агентурата в София, която ми дава задание да заснема задната стълба на самолета (е сори, ама не успях:) Некст тайм ).
Изстрелвам се към терасата на терминал 1, от която човек има не лош поглед към една част от летището. За съжаление всичко е в стъкла и снимането е особено затруднено, като допълнителна трудност идва от факта, че въпросните прозорци са силно изцапани.
MD11F на Lufthansa Cargo започва разбег:
Поглед към част от терасата:
В далечината излита А310 на немските ВВС от тези, които превозват ВИП-лица. Кацат самолети на Germanwings, излитат такива на Air Berlin, TUIFly и други. Трудно ми е да кажа, че летището започва да се събужда, понеже от скромните ми впечатления то изобщо не заспа тази нощ, тъй като грохот на реактивни и витлови двигатели се чуваше цяла нощ. Някъде в далечината MD-11F на Lufthansa Cargo се готви за рулиране. Това ми е един от любимите самолети, но и този път нямам шанс да му направя хубава снимка, понеже е в контражур и по време на рулирането се открива само за миг между няколко сгради.
На терасата прекарвам малко повече от час, след което се запътвам към изхода, който днес не е на ръкав. Докато се мотая из терминала хващам рулирането на друг мой любим самолет – А310 на Иранските Авиолинии, което за мен лично си е попадение.
Точно преди чакалнята за нашия полет преминавам и паспортен контрол. В чакалнята е фул от всякъде. “Нашите хора” само да усетят раздвижване на наземните служители, отговарящи за нашия полет веднага скачат за да се наредят пред гишето, за да не би някой да вземе да ги изпревари и да пристигне в София преди тях 
Служителите на няколко пъти обявяват, че бордингът ще започне след минимум 20 минути, но това не трогва никого. Което означава, че над половината от пасажерите или незнаят английски или немски или наистина вярват, че който е първи на опашката ще кацне първи в София
Излишно е да споменавам, че народът не се трогна и от съобщението на служителите, според което при качването първо са майките с деца и трудноподвижните хора, след това пасажерите с бордови карти от 1 до 30. Това съобщение минава 3 (три) пъти без НИКАКЪВ ефект. Щеше да ми е много смешно, ако не държах толкова на място до прозореца. В крайна сметка изобщо не се редя на опашката, а си пробивам път напред, където двамата души, отговарящи за бординга постоянно връщат хора, които трябва да изчакат понеже са с бордова карта >30. Качвам се в МД-то, което се намира съвсем близо до терминала, без автобус, просто с обозначен с малка подвижна ограда път:) Заемам мястото на левия борд (23A ако не се лъжа) точно на втория авариен изход с средната част на фюзелажа. Докато вървя през дългия салон хората отварят и задната стълба. Настанявам се удобно, до мен сяда някакъв “балканец”, който през почти цялото време спа, а инспириран от Австрийските Алпи дори започна и да хърка
Докато красивата хендлинг-агентка е още на борда за да уговори последни детайли с екипажа, един от стюардите се обръща към пасажерите с молба ако сред тях има някой с медицинско образование да се свърже с кабинния състав. Започва едно “Въй”, “Ауууу”, “Леле какво стана сега?!” (сега разбирате чужди езици, а бе?!)
След малко съобщението е повторено и на английски, но след като никой не се отзовава на призива на екипажа, вратите биват затворени.
“Cabin crew, all slides armed, check and report” гласеше добре познатото съобщение в този случай. След кацане също използваха “slides” при командата за disarm-ване, липсваше и cross-check, но нека по-разбиращите от мен ще кажат защо, как, кога и тн.
A319 на Germanwings:
Терминал 1:
Част от Терминал 1 и Терминал 2:
Самолетът запуска и никой не казва за какво е било медицинското лице в случая.
Рулирането до изпълнителен старт отнема около 2 минути, тъй като излитането бе по полоса 14 лява, която е в непосредствена близост до пътническите терминали. МД-то започва да набира скорост, за мое най-голямо очудване без да шуми много. Шумът вътре е сравним със 737-300/400/500. Отвън обаче за всички е ясно, че е голям грохот. Екипажът бавно изтегля машината нагоре с не прекалена вертикална скорост започва набор на височина, малко след това прибира задкрилките и прави серия от завои на дясно. Няколко десетки километри по-нататък по трасето отдолу започват да се появяват облаци. И така до Австрия единствената пролука бе над летището в Мюнхен, което не успявам да заснема, понеже съм точно над крилото, а ние прелитаме почти точно над него.
Малко след излитане:
Инструкциите за отваряне на аварийния изход:
Над Австрия пролуката между облаците също е малка, а над Сърбия облаци има и над нас. При снижението към София пробиваме облачността на няколко пъти и въпреки че подрусва, “бясното куче” е се държи доста стабилно. В нещо като пещера в облаците пускаме предкрилките до първоначалното им положение. Интересното е, че бяхме доста високо, но явно екипажът си е решил така. Когато излизаме под облаците следват още задкрилки, както и докарване на предкрилките до най-спуснатото им положение (при МД-то явно са 3 степени общо – прибрани и спуснати на две степени). Следват няколко хубави завоя между облаците, които не са толкова гъсти, колкото изглежда от горе. Малко след това прелитаме южно от Божурище, явно вече на правата за кацане. Вятърът е на пориви, екипажът се бори с него и все пак успява да задържи самолета на правата.
Между облаците:
Божурище:
Поздрав за всички привърженици на Левски:
Прелитаме над София и в крайна сметка на финалния заход за полоса 09 ни подхваща силен страничен вятър. Екипажът стоварва самолета върху пистата изключително силно, като следват интерцептори, мощен реверс и спирачки.
Северния район:
Скрап-ярда се разраства
Излизаме по рульожката до моста, забелязвам Насо, който е заел позиция на добре известното място (и го заснемам
) и се установяваме на една от стоянките точно срещу Т1, като до нас е спряло друго МД – на BAC.
Слизането от самолета протича бързо, за мен през задната стълба, която така и не заснех, понеже ме домързя да си извадя резервната батерия за апрата. Нищо, ето една причина да летя с МД отново скоро.
Паспортният контрол е устроен типично по български – две гишета със средно 2,5 служители и около 150 души чакащи на опашка
По едно време идва още един граничен служител, влиза си в кабинката и се обръща към нас с “Аеее!”, което в превод може да се разбира като “От мен да мине, хайде идвайте да ви “обслужа”!”. Багажът се бави доста, но все пак сме пристигнали навреме (според мониторите на Т1 с една минута по-рано).
