Детайлите за полета:
31-ви юли
OS 7234 (operated by Lufthansa)
MUC-VIE
1105-1210
737-530 (D-ABIF "Landau")
15A
&
31-ви юли
OS 797
VIE-SOF
1340-1620
737-6Z9 (OE-LNM - "Tirol - The Austrian way to holidays")
16A
На летището се появих още към 7:30. Не съм от много ранобудните, но майка ми, която също летеше Мюнхен-София с директен полет на Луфтханза, трябваше да се чекира поне час преди 9:20 ч. И двамата се отправихме към едно от многото чек-ина на Луфтханза в Терминал 2: Все пак Оустриан са член на Стар Алианса... Момичето на гишето се пообърка малко, като й казах, че и двамата сме за София, и "ако може и на двамата места до прозореца". След кратко обяснение се разбра, че не пътуваме заедно, въпреки, че сме заедно и кой с кой полет е. И двамата бяхме с електронни билети, ето защо обслужването мина бързо. Жената ме информира, че във Виена има смяна на самолета ("Аре стига, бе!") и че оттам летя с Австрийските Авиолинии. Мислих да я питам, не е ли всъщност Лауда Еър (технически), все пак само те са с 737-600NG, но се отказах, преди напълно да я объркам и да й съсипя деня. На майка ми й се падна място 6А ("Е, два часа има да си гледам една турбина!"), на мен пък 15А. Насочихме се лека-полека към единия край на Т2, където има паспортен контрол и където беше изхода на полета за София. След като майка ми бе погълната от тълпата на паспортния контрол, аз се насочих към моя изход, за Виена, в другия край на терминала. Минах покрай доста красавци: Един-два А340 на Луфтханза, един пъстър Airbus на germanwings, А321 на Austrian, както и най-специалното: BBJ-ът на Privat Air, Обслужващ изцяло в бизнес класа Мюнхен и Ню Йорк (май тука имаше блог по тая тема). Иначе 737, ARJ, CRJ на Луфтханза, ATR-и на Air Dolomiti бол! В далечината някакъв Ембреър 145 на ЛОТ, един МД-80 на SAS мина и замина...
BBJ-ът на PrivatAir
BBJ-ът на PrivatAir: close encounters
Полетът на OS с А321 за Виена, мен не ме огрява...
Един от многото ATR-и на Air Dolomiti
Започна бординга. Благодарение на е-тикета ми и най-вече удобните кодове по бордните карти, имах възможността да мина през изхода, без някой да ми откъсне бордната карта и да ми пожелае nice flight: Кодът се сканира автоматично на две специални пропусквателни станции на изхода и минаваш, без да се редиш на опашки.
Отвеждането не беше на ръкав, а с автобус. Закараха ни до 737-цата с име Ландау и започна качването през двете стълби. Отляво беше паркиран един MD-87 на Spanair (thanks zuki) с окраската на Стар Алианс, а от другата страна беше още един 737 със звучното име Еслинген (град край Щутгарт, там още имат тролеи!). Полетът беше към 80% пълен. През това време пътниците на Spanair се качиха през задната стълба. Започна пушбека и рулирането. Минахме покрай още ARJ, CRJ, движейки се пред други машини на Луфтханза. Насочихме се към 26L и след излитането направихме завой на юг, на изток посока Виена.
Extreme Rear Boarding...
Съсед: MD-87 на Spanair...
... който почва да се пълни.
Пред нас taxi-ра един А319 на Луфтханза.
Кацането на Швехат беше нормално. Изрулирахме на ръкав и се насочихме кой към изхода, кой към трансферите си. Следващият ми полет беше в 13:40 ч на изход А50, който мжеду другото е много дизайнерски изтипосан. Направи ми впечатление, че самата зала беше претъпкана: полети за Лондон, източна Европа, опашки, неяснотии... Дойде време за нашия полет. Тъй като А50 е доста накрая на сградата, ми стана ясно, че качването няма да е на ръкав. Слязохме по някакви стълби в един мрачен и тесен коридор, който по скоро ми напомняше стълбище на някоя панелка в кв. "Хаджи Димитър" и цъфнахме пред някакъв автобус, паркиран край някаква строителна площадка. Много неприятна гледка. Тръгнахме с автобуса и след вечни завои, въртения (имах чувството, че вече бях в Братислава и ще ни товарят на някоя машина на Sky Europe) стигнахме на една самотна стоянка, където ни чакаше нашия 737-600 на, разбира се, Лауда Еър. Боингът беше накипрен с реклама на Тирол, целия в планини. Много секси! Качването пак стана по задната стълба. Самолетът беше поне на 85-90% пълен. След safety демонстрациите по мониторите, "Arm slides and doors cross-check" и рулирането заедно с Dash-Ове на Austrian, се устремихме към София. За разлика от Луфтханза, които предлагаха само Ham or Cheese, тук, на борда сервираха топла храна: лазаня. Направи ми впечтление, че цялата економи класа се обслужваше от един-единствен стюард! А нали уж на 50 места се пада по един/една стюард/еса?
Голям Airbus на Tap Air Portugal рулира край нас след кацането ни.
Ландау след disembarking-а
Gate A50 на Швехат. Айде, бе, нямало места за сядане!
Закриляща близост!
Бординг на 737-600 Ню Дженерейшън Еъркрафт (винаги съм искал да изпиша това на кирилица!)...
... с красива окраска...
... и висока опашка.
Надпревара с един Dash на OS по една от рульожките.
Започна descend-а за кацане в София. Прелетяхме високо над града, видя се стадион "Васил Левски", телевизионната кула, басейн Мария Луиза... Значи си заслужава човек да зяпа в свободното си време Google Earth! Над Вакарел направихме плавен, красив завой и се насочихме за кацане по 27. Лек допир до пистата, реверс, спойлери, спирачки. Някъде падна поднос... Самото кацане беше меко. Изрулирахме пред стария терминал 1, където нямаше нискотарифни самолети (единствено MyAir съм виждал там, заради червения си вид се забелязва и от Цариградското). Насочихме се право към Т2, където спряхме на ръкав. Докато се подготвяше disembarking-а, отляво доста бързо паркира D-ABIC "Krefeld" - 737-500 от Мюхнен. Слизането стана бързо и енергично.
Летище София - терминал 2. Съжалявам за лошото качество, но имаше малко облаци...
Малко летище край София. Кой се сеща?
Градче (Елин Пелин?) край София...
... с центъра си.
След кацането: До нас изрулира 737 на Луфтханза от Мюнхен.
Тиролски облаци на Софийското летище
Немскоговорящия отсек на Т2
Видях най-накрая Т2 отвътре на живо. И хич не е зле. Щракнах 736-цата отвън за спомен и се понесох към паспортен контрол и багажните ленти. Оттам директно към изхода, където гъмжеше от нашенци-посрещачи плюс един чернокож, който се набиваше на очи, защото беше с бял потник. Чак в таксито се сетих, че ставаше дума за Винг Реймс, който за пореден път снима филм в България... Така, че, в този дух: Yo, I had a nice trip, bro! Respect!
Thanks for reading
Емо
