Stuttgart- Paphos c Eurocypria
Публикувано на: 16 Окт 2007 21:19Дойде лятото и дойде време да си хвана самолета за Кипър и да си видя семейството. Реших да пътувам с Юросиприя, защото предлагаха най- евтините билети, пък и задължително условие за мен, беше да се лети до Щутгарт (иначе съществува възможността да дам повече пари за влак до аерогарата, отколкото за самия полет). И така:
15.06.2007
Щутгарт (Германия)- Пафос (Кипър)
Eurocypria UI851
Boeing 737-8Q8 5B-DBX
Пристигам за първи път на летището в Щутгарт, близо час и двадесет минути преди обявеното в 12:35 време за излитане и съм абсолютно сигурен, че съм закъснял. Бързам да се осведомя за гишето, на което трябва да се чекирам, но видите ли, получавам противоречива информация от иначе услужливите и приветливи служителки на швабската аерогара. Едни от тях ми казват, че трябва да се чекирам на гишето на Cyprus Airways, тъй като Eurocypria е, де юре нейна собственост, а пък други ме упътват към гишетата на Луфтханза. В крайна сметка се доверявам повече на нюха си, отколкото на тях и намирам сам гишето, което в 11:20 все още не е отворено, въпреки ок. 100-тината човека, застанали пред него. Летището в Щутгарт е на два етажа, така да се каже и ако човек попадне там не-в-разгара-на-сезона би могло да му се стори приятно. Натовареността на летните чартъри обаче си е казала думата и е толкова пълно с народ, че са се образували десетки фигури с формата на змия, или ако щете, на хоро, играно от пияници, където често групите се пресичат и въртят в невъобразими геометрични форми. За да достигне човек до гишето си например, трябва да пресече лабиринт, чиито стени са образувани от хиляди немски отпускари, да заобикаля глупаво поставени колчета, които разделят пътниците от един полет от този на други (оказа се в последствие, че повечето не знаеха къде са се наредили) и ако багажът му е още в ръцете да отиде и да го предаде. За дизайн също не може да се говори. Интериорът би трябвало да изглежда страшно модернистично, но изглежда само страшно.
Тези “клони” придават чувството, сякаш се намираш по средата на недовършен строеж в Центъра на София, където не си сигурен, дали ако стъпиш малко по- решително, или пък недей да извикаш нещо, Земята няма да се отвори и да те погълне...
Някъде към 11:35 две лелки с жилетки на Ханзата идват и почват сръчно да чекират пътниците за полета. Аз и брат ми (който само ме съпровождаше) предизвикваме голям интерес у околните екскурзианти. Искам да ви кажa, че когато немците тръгнат на почивка са съвсем различни хора- усмихват ти се, заговарят те и т.н. Противно на преценката ми, към 11:45 съм единственият не-чекиран пасажер. Има проблем с билета ми: закупен е по Интернет, но дамата на гишето ми мърмори, че за този полет, e-ticket няма. Прекарвам следващите десетина минути в нервни телефонни разговори и в крайна сметка ме чекират и се отправям към гейт 10. Събувам обувки на оръжейната, а на митницата ми искат изтеклия паспорт (а аз пътувам само с лична карта… ЕС). Всичко това обаче, отнема не повече от 5 минути и вече съм в чакалнията, където неколцина запознати с проблема с чекирането ми, се усмихват и подхвърлят поздравления. Тук трябва да вметна, че персоналът на летището работи на изключително високи обороти и всички процедури отнемат кратко време.
Вървя по ръкава и снимам това:
На входа съм посрещнат от красива стюардеса и стюард- гей. Питам ги: “May I take a photo of the cockpit, please”, след като няклолко пъти си припомнях да не използвам фразата: “May I take a shot of the cockpit, please” , за да не стават недоразумения. Стюардът ходатайства за мен, мислейки си, че не знам какво казва на гръцки ( казва на пилота, че съм "готин") и аз си правя снимката (ако щете вярвайте):
След това се нанасям на мястото си (момичето на чекирането, за да ми се компенсира за проблемите, ми даде един цял ред само за мен, място до прозореца, не че имаше значение и над крилото. Всяко зло за добро).
Странното е, че макар 192 см. ръст, коленете ми не опират в предната седалка. Тамън закопчавам колана и капитанът обявява 30 минути закъснение, поради стачка на Евроконтрол (по принцип не са толкова конкретни). Малко след това стюардесата повтаря, че ще има закъснение от 30 минути, но явно недочула, посочва за причина, цитирам: “due to…………………….erm……….. bad wheather”. Аз, разбира се, се кикотя и се радвам: 30 минути повече за снимане от прозореца, който изчиствам от мазнината от облягани глави, със специално приготвена от мен кърпичка.
Неусетно става 13:00 и правим pushback c two-one startup. След буксира сме с лице към запад, но правим 180 градуса на следващата рульожка и се отправяме към holding point-a на полоса 25.
След това заемаме и правим сравнително ранно отлепяне, като се има предвид, че имаме 11.5 тона гориво на борда.
Изпълняваме SUL2B SID. Наборът е прекъсван няколко пъти, поради трафик, а веднъж се разминахме наистина близо с един АТР на Ханзата (след като видях компанията, значи е било близо).
Кумуломнибус из цяла Европа, никаква турболенция. За обяд ни дават това, а храната беше вкусна и… ГОРЕЩА!
Още няколко снимки от полета:
Общо взето, обслужване: Отличен 6. Готината стюардеса (демек не немкинията) я разнасяха непрекъснато, тя пък не спря да се усмихва. Няколко пъти предлагаха чай или кафе. Като прелетяхме за първи път над море и капитанът ни каза че предстои да прелетим гръцките острови, разбирам, че съм изпуснал да снимам родината от, обявените от капитана 39 000 фута. Правим последен route-turn над Родоския VOR, но не вървим по Евено- Дасни- Дaрос, а излизаме по- вдясно за заход към Пафос. След 3 полета до Ларнака бях свикнал да почваме снижението точно, като прелетим над острова и ми беше малко странно, че когато снижавахме, всичко което виждах, бе море. Добро снижение, без интерцептори, прелитаме южно от аеропорта, насочваме се за къс финален, усещам как хващаме ИЛС-а, все едно невидима сила ни премести с няколко градуса, движение, което по всичко личи беше направено от компютър. Много вятър, много борба с машината (още повече, че Pilot Flying e FFO-а) и срамно лошо опиране, последвано от жесток реверс и backtrack върху полосата (и почти никакви ръкопляскания от поуплашените немци).
EDIT (видео от кацането):
http://www.youtube.com/watch?v=zT9-HORQAPw
На apron-a има един Томсън 762, вероятно с engine maintenance и един Ан-124 Руслан. Самолетът ни, спира буквално на метри от сградата и ХОДОМ си излизаме и влизаме вътре. Летище Пафос прилича много на ЖП гарата в Ръждавица, Кюстендилско,апропо селска железопътна гара. Всъщност и това му е хубавото: от напускането на самолета до излизането ми от летището минават към 5 минути. Предпочитам такъв тип аерогари пред големите, претъпкани летища.
Следва втора част: Пафос- Хановер- Щутгарт.
15.06.2007
Щутгарт (Германия)- Пафос (Кипър)
Eurocypria UI851
Boeing 737-8Q8 5B-DBX
Пристигам за първи път на летището в Щутгарт, близо час и двадесет минути преди обявеното в 12:35 време за излитане и съм абсолютно сигурен, че съм закъснял. Бързам да се осведомя за гишето, на което трябва да се чекирам, но видите ли, получавам противоречива информация от иначе услужливите и приветливи служителки на швабската аерогара. Едни от тях ми казват, че трябва да се чекирам на гишето на Cyprus Airways, тъй като Eurocypria е, де юре нейна собственост, а пък други ме упътват към гишетата на Луфтханза. В крайна сметка се доверявам повече на нюха си, отколкото на тях и намирам сам гишето, което в 11:20 все още не е отворено, въпреки ок. 100-тината човека, застанали пред него. Летището в Щутгарт е на два етажа, така да се каже и ако човек попадне там не-в-разгара-на-сезона би могло да му се стори приятно. Натовареността на летните чартъри обаче си е казала думата и е толкова пълно с народ, че са се образували десетки фигури с формата на змия, или ако щете, на хоро, играно от пияници, където често групите се пресичат и въртят в невъобразими геометрични форми. За да достигне човек до гишето си например, трябва да пресече лабиринт, чиито стени са образувани от хиляди немски отпускари, да заобикаля глупаво поставени колчета, които разделят пътниците от един полет от този на други (оказа се в последствие, че повечето не знаеха къде са се наредили) и ако багажът му е още в ръцете да отиде и да го предаде. За дизайн също не може да се говори. Интериорът би трябвало да изглежда страшно модернистично, но изглежда само страшно.
Тези “клони” придават чувството, сякаш се намираш по средата на недовършен строеж в Центъра на София, където не си сигурен, дали ако стъпиш малко по- решително, или пък недей да извикаш нещо, Земята няма да се отвори и да те погълне...
Някъде към 11:35 две лелки с жилетки на Ханзата идват и почват сръчно да чекират пътниците за полета. Аз и брат ми (който само ме съпровождаше) предизвикваме голям интерес у околните екскурзианти. Искам да ви кажa, че когато немците тръгнат на почивка са съвсем различни хора- усмихват ти се, заговарят те и т.н. Противно на преценката ми, към 11:45 съм единственият не-чекиран пасажер. Има проблем с билета ми: закупен е по Интернет, но дамата на гишето ми мърмори, че за този полет, e-ticket няма. Прекарвам следващите десетина минути в нервни телефонни разговори и в крайна сметка ме чекират и се отправям към гейт 10. Събувам обувки на оръжейната, а на митницата ми искат изтеклия паспорт (а аз пътувам само с лична карта… ЕС). Всичко това обаче, отнема не повече от 5 минути и вече съм в чакалнията, където неколцина запознати с проблема с чекирането ми, се усмихват и подхвърлят поздравления. Тук трябва да вметна, че персоналът на летището работи на изключително високи обороти и всички процедури отнемат кратко време.
Вървя по ръкава и снимам това:
На входа съм посрещнат от красива стюардеса и стюард- гей. Питам ги: “May I take a photo of the cockpit, please”, след като няклолко пъти си припомнях да не използвам фразата: “May I take a shot of the cockpit, please” , за да не стават недоразумения. Стюардът ходатайства за мен, мислейки си, че не знам какво казва на гръцки ( казва на пилота, че съм "готин") и аз си правя снимката (ако щете вярвайте):
След това се нанасям на мястото си (момичето на чекирането, за да ми се компенсира за проблемите, ми даде един цял ред само за мен, място до прозореца, не че имаше значение и над крилото. Всяко зло за добро).
Странното е, че макар 192 см. ръст, коленете ми не опират в предната седалка. Тамън закопчавам колана и капитанът обявява 30 минути закъснение, поради стачка на Евроконтрол (по принцип не са толкова конкретни). Малко след това стюардесата повтаря, че ще има закъснение от 30 минути, но явно недочула, посочва за причина, цитирам: “due to…………………….erm……….. bad wheather”. Аз, разбира се, се кикотя и се радвам: 30 минути повече за снимане от прозореца, който изчиствам от мазнината от облягани глави, със специално приготвена от мен кърпичка.
Неусетно става 13:00 и правим pushback c two-one startup. След буксира сме с лице към запад, но правим 180 градуса на следващата рульожка и се отправяме към holding point-a на полоса 25.
След това заемаме и правим сравнително ранно отлепяне, като се има предвид, че имаме 11.5 тона гориво на борда.
Изпълняваме SUL2B SID. Наборът е прекъсван няколко пъти, поради трафик, а веднъж се разминахме наистина близо с един АТР на Ханзата (след като видях компанията, значи е било близо).
Кумуломнибус из цяла Европа, никаква турболенция. За обяд ни дават това, а храната беше вкусна и… ГОРЕЩА!
Още няколко снимки от полета:
Общо взето, обслужване: Отличен 6. Готината стюардеса (демек не немкинията) я разнасяха непрекъснато, тя пък не спря да се усмихва. Няколко пъти предлагаха чай или кафе. Като прелетяхме за първи път над море и капитанът ни каза че предстои да прелетим гръцките острови, разбирам, че съм изпуснал да снимам родината от, обявените от капитана 39 000 фута. Правим последен route-turn над Родоския VOR, но не вървим по Евено- Дасни- Дaрос, а излизаме по- вдясно за заход към Пафос. След 3 полета до Ларнака бях свикнал да почваме снижението точно, като прелетим над острова и ми беше малко странно, че когато снижавахме, всичко което виждах, бе море. Добро снижение, без интерцептори, прелитаме южно от аеропорта, насочваме се за къс финален, усещам как хващаме ИЛС-а, все едно невидима сила ни премести с няколко градуса, движение, което по всичко личи беше направено от компютър. Много вятър, много борба с машината (още повече, че Pilot Flying e FFO-а) и срамно лошо опиране, последвано от жесток реверс и backtrack върху полосата (и почти никакви ръкопляскания от поуплашените немци).
EDIT (видео от кацането):
http://www.youtube.com/watch?v=zT9-HORQAPw
На apron-a има един Томсън 762, вероятно с engine maintenance и един Ан-124 Руслан. Самолетът ни, спира буквално на метри от сградата и ХОДОМ си излизаме и влизаме вътре. Летище Пафос прилича много на ЖП гарата в Ръждавица, Кюстендилско,апропо селска железопътна гара. Всъщност и това му е хубавото: от напускането на самолета до излизането ми от летището минават към 5 минути. Предпочитам такъв тип аерогари пред големите, претъпкани летища.
Следва втора част: Пафос- Хановер- Щутгарт.
