Wed 21 Nov 2007 3203 Sofia (SOF) --> Vienna (VIE) 09:35 10:20
Wed 21 Nov 2007 3204 Vienna (VIE) --> Sofia (SOF) 18:45 21:20
Total Including Service Charges: 26.50 EUR/person
За същаление вирус се намеси, оставихме хлапето на бабата и заминахме само двамата с майка му. Изстъргахме скрежта от колата и пресякохме набързо събуждаща се София. Оставих жена ми на терминала и се върнах да паркирам на паркинга обявен като 2 лева на ден срещу 8 лева до вечерта (без бележка). На табелата си пишеше - за по-малко от два дена не звънете. Затова по две и още един път по две. Леко кросче обратно (и без това напоследък все не ми остава време). Терминалът пуст - предстои само полет на Sky Europe.
Чекирахме се на 15-ти ред. Пицарията на втория етаж беше опразнена, а вратата й заключена, затова беше най-добре да минем контролите за да гледаме през прозорците на първия етаж. Както обикновено металдетекторът на нашето летище се задейства и от карфица за разлика от тези по другите летища. Коланът ми, който безпроблемно минава проверки на маса летища тук не може да мине, както и ботушите на жена ми (във Виена минаха). На перона имаше няколко бизнесджета
и един луд дакел:
Пристигането на самолета от Виена закъсня с около 25 минути. Натъпкахме се в автобуса. Слизайки покрай нас премина 757 на DHL
а когато заехме местата до нас спря А320 на My Air. Новият Спартан и той се отчете.
Добавени бяха поне 10 минути към закъснението. Но нашият екипаж действаше доста бързо. Затвориха капаците за багажа, запуснаха, задкрилки и с подаване на тяга на къси пасове поехме на обиколка по летището. Ляв завой, пак ляв, десен, ляв, десен, пак десен, ляв, пак ляв, десен, ляв и пак ляв и ошашавени сме на старта на 27. Новият терминал се обикаля и от негодниците, които тръгват и от стария такъв! Кога ще я пуснат тази скоростна рульожка? На старта постояхме 15 секунди, леко тяга, постепено нарастване и след това мощно напред. Отлепихме и продължихме напред, после плавен завой надясно
за разлика от предишния ми полет със Sky, където завихме остро още над пистата.
Полетът беше гладък и почти без следа от турболенция. Дунав се виеше отдолу. На места от реката на юг започваше гъста облачност, докато северно беше ясно. Преди излизане от Сърбия приехме извиненията на капитана за закъснението и бяхме информирани за полета. 15-ти ред е точно на средата на крилото и надолу се вижда трудно. Затова се преместихме на последните редове, които бяха празни. Там имаше за всеки по прозорец.
Самолетът беше може би 70% пълен. Прелетяхме над Будапеща и след време започнахме спускане. Ниска облачност като море, над което стърчаха планински върхове.
Сянката ни:
Гмурнахме се в мъглата.
Проясни се малко преди кацане, което беше относително меко, май е традиция за Sky Europe. Ръкопляскания.
Рулирахме покрай част от флотата на Austrian и се паркирахме.
Напускайки самолета получихме по едно "давиждиене" от усмихнатите стюардеси. S-BAHN за по 3.40 евро и няколко часа безгрижие в центъра на Виена
после пак S-BAHN до летището. Чекирахме се на гишета, които обслужват всички полети на Sky Europe, този път 18-ти ред, точно зад крилото.
LZ-BOP беше закачен за един ръкав:
Летищен шопинг и въвеждане в самолета, същият с който дойдохме - OM-NGH, доставен в началото на тази година.
Имаше по-малко пътници отколкото на идване, може би 60% от местата бяха запълнени.
Голяма е конкуренцията по линията София- Виена, има толкова много полети дневно. Пуснахме двигатели докато ни бутаха (замириса на изгоряло гориво), задкрилки и с неестествено малко завои се озовахме на старта на 29, без да спираме ускорихме и излетяхме.
Навсякъде под нас имаше перфектна видимост. Имаше много светещи селища. Мислех, че този път капитанът няма да се обади когато в края на пътуването и това се случи. Каза ни, че видимостта в София е под 100 метра без изгледи за подобрение, летище София е затворено и продължаваме за Пловдив, където всичко е ОК (оптимизъм, храна за душите на пътниците
), ще кацнем там след 20 минути. Тогава погледнах през прозореца и видях под нас София и летището. Виждаха се добре светлините на летището с бягащата светлина в началото на 27. Явно мъглата, макар и гъста, беше много тънка. Заобиколихме летище Пловдив от юг и видяхме на лунната светлина върхове на Родопите прелитайки ниско над тях. Насочихме се за кацане по 31(или 30 
), ма-а-алко по-твърдо кацане с издумкване някъде долу, ръкопляскания които малко закъсняха, може би за подсигуряване, че ще можем и да спрем. Последвахме колата с бурканите и спряхме до един захвърлен BAC. В далечината вече се виждаха светлините на друг захождащ самолет, който се оказа LZ-BOP и паркира до нас. Капитанът ни информира, че е говорил с Братислава и от там са потвърдили, че автобусите ни чакат. Обнадеждени се изсипахме навън. Помислих, че в случая с LZ-BOP ще е много по-лесно транспортирането на пътниците - просто ще викнат 2 таксита - едно за екипажа и едно за пътниците 
. Влязохме за паспортна проверка. Две гишета с по един охлюв 
. Попълване на данни от личната карта, недоверчиво взиране, въпрос: кога напуснахте страната. Отговор: днес. Отидохме в чакалнята. Двама бакшиша чакаха звездния си миг предлагайки откарване до София за 150 лева или за one hundred euro в зависимост на какъв език ги попитат . Единият беше с анцуг - горнище и долнище от различни комплекти - подсказка за "перфектно" обслужване с "перфектна" кола. Автобуси - няма 
. Очаквах да чакаме поне два часа, защото мислех, че същите автобуси трябва първо да докарат пътниците от София. Но съвсем скоро от тъмното поле в стегнат ред се появиха два автобуса. След тях още два, а продължаваха да идват и още. Мираж? Не, реалност! 
Всеобща радост, но бързо успокоение, позиция за атака да не би да 'артисаме. На таксиджиите им потънаха гемиите, а само преди минута почти бяха навили един чужденец. Пътувахме почти 2 часа в добра видимост. В София имаше много лека мъгла, но щом пресякохме Дружба по булевард Брюксел се топнахме в такава гъста мъгла, каквато отдавна не бях виждал. Не стига това ами се оказа, че автобусът ще спре само на Терминал 2, защото "така са ми казали", прав си е човекът. Е, да ама моята кола е близо до Терминал 1 от където съм тръгнал. Едва ли ще намеря такси, което да ме закара до там при толкова много добитък, които ще пътува до центъра. Добре, че не бях сам в нещастието, намерих съмишленик с кола на същия паркинг, който вече беше уговорил шофьора да спре на подходящо място. Събудихме чичото, изстъргах дебел скреж и следвайки осевата линия бавно поех в мъглата към Терминал 2, където ме чакаше жена ми.
Върнахме се в къщи 18 часа след като тръгнахме от които прекарахме: 1 час в пътуване с кола, 1 час в пътуване с влак, 2 часа в пътуване с автобус, 4 часа в пътуване със самолет, 6 часа висене по летищата и 4 часа по виенските улици.
