София – Берлин Тегел: 1.12.2007 Берлин Тегел-София 8.12.2007 В последствие обаче се оказа София-Франкфурт, оттам с влак до Берлин Хауптбанхоф, навръщане по същия маряшрут -> всичко с България Еър Така,сега малко предистория. Целта на пътуването беше участие в един младежки конгрес в Берлин/ все още съм ученик, немска гимназия/. Та този конгрес освен аз го спечелихме общо 9 ученика. Полетът беше в 8:20 мисля и за целта тръгнахме за София /мда, родната провинция/ в 3 и половина напук на всички забрани на министерството за пътувания през нощта. Е, осигурхме си частен транспорт и доволни се разделихме в 2 бусчета и рано рано тръгнахме на път. Има-няма 20 км… И хоп… Единият бус /първият/ катастрофира… Да кажем просто,че пътят беше заледен, скоростта несъобразена и в крайна сметка се оказа в канавката. За щастие, всичко се размина сравнително леко, без трагичен край, ако не се броят 1 счупен крак, едно счупено бедро и 2 счупени ребра на трима съученици. Давам линк в случай, че някой се интересува: http://www.dnes.bg/article.php?id=44486 .
Както и да е… Полетът мина и замина, докато ние висяхме във врачанската болница. Междувременно се опитах многократно да се свържа с представители на БГ еър, след 20тото позвъняване най-накрая ми отговориха с нормалното за 7 сутринта:” Ало, имам 20 човека пред мен на гишето, които чакат, какво има”. След като разказах на невероятно любезната служителка какво точно се е случило, получих и дългоочаквания отговор “Господине, мене не ме интересува, че сте катастрофирали, ние нищо не можем да направим, единствено мога да ви кажа, че е добре,че се обадихте”. Дотук с прословутата любезност на българите.
с тва тука летяхме

Оставям всичко настрана, в крайна сметка петима от нас с последни мъки успяхме да стигнем на летището, да си презаверим билетите и да минем чек-ин 5 минути преди да затворят гишетата. Полетът обаче не беше за Берлин, а за Франкфурт, в 4 без 10. Гейт 7ми мисля, Боинг 737. Аз до прозореца

Честно да ви кажа, в момента, в който излетяхме, най-накрая успях да се поуспокоя малко. Полетът беше около 2 часа, доста приятен в сравнение с всичко, преживяно до този момент. Обслужването ми се стори малко механично, но иначе храната беше добра. И аз като най-гладен изядох сандвичите на две приятелки

И така, малко ядене, малко снимки, малко музика и кацнахме привечер във Франкфурт.
Дотук добре, ами сега? Нито транспорт, нито нищо натам. Направихме напразен опит да резервираме някакви билети в последния момент за полет на Луфтханза, но нямаха места. И такам, към подземието та направо в офиса на Ди Бан. Тука поне места бол, друг е въпроса, че билетите излязоха стотина евро на глава.
След 4 часово пътуване и близо 20 часа след тръгването, нааай-накрая пристигнахме в предназначеното място! И така, та цяла неделя >: )
Решихме бъдещето на Европата, споделихме опит с членове на ЕУ парламента, срещнахме се с хора от предишната година и дойде време да се прибираме. Този път полет сутринта, не помня час вече. Гейт 17, Тегел. Чек-инът закъсня малко заради полед на Луфтханза към Мюнхен, но в крайна сметка се оправихме. Това добре, ама на ръкава ни посрещат стюардесите с новина за мъгла в София, казват, че полетите от нощта са пренасочвани към Варна.Е, настанихме се, този път място откъм пътеката. Добре, че съм убедителен, та успях да се разбера с един приятел да седна до прозореца и пак се уредих ( Самолетът беше по-свободен този път, с 70-80 процента хора. Едвам изчаках излитането и се преместих на последния ред на А място.
Напитки, храна, обаче като попитах за брошурка за записване за frequent flyer ми казаха, че не си носят на борда. Е, нищо, преживях го. По пътя навсякъде сняг
За сметка на това пък кацнахме в София. Ето клипче и от кацането :
http://www.zazz.bg/play:4f227821
И не стига това, дори и двете бутилки с греяно вино, които носих за подаръци, бяха оцеляли. В крайна сметка, прибрахме се невредими и с мноого впечатления

Еми, това беше от мен засега:) Надявам се скоро да има пак ;0