С една седмица закъснение, да се отчета и аз с последното си засега пътуване.
Целта беше посещение на ръгби мач в Брадфорд (на около час път с кола от Манчестър). И така:
Поради невъзможността да комбинираме полети от Гибралтар до Лондон и после до Манчестър, решихме с двамата колеги да се бук-нем за полета на Monarch от Малага директно до МAN.
Цяла седмица чаках да дойде петък защото това пътуване включваше за мен доста нови моменти - първи полети с Monarch, първо посещение на Манчестър (не че видях много от него), първи път полети от/до Малага (като не броим предното ми извънредно кацане там, ама то тогава беше от самолета в рейса и газ към Гибралтар).
И така пътуването започна с едночасово шофиране от Гибралтар до летището в Малага. Стигнахме там малко повече от час преди полета и на чек-ин гишетата нямаше никакви опашки (тук трябва да отбележа че неможахме да се чекираме онлайн, понеже според Монарх, държава България не съществува
, тоест в онлайн формата не ти дава да продължиш. След разговор с представител на Монарх по телефона ме увериха че няма проблем и просто трябва да се чекирам на летището). На двамата ми колеги, поданници на Кралицата, веднага им връчиха бордните карти, а мен ме помолиха да отида до офиса на компанията за да ми проверят паспорта 
Както и да е, бърз спринт до офиса и обратно и вече се сдобих с заветната хартийка 
Секюритито мина за секунда време и влязохме навътре в терминала. Тук ще отбележа че летището в Малага е доста зле за фотография - огромни прозорци към стоянките и пистата, но стъклата са затъмнени и леко огледални и просто снимките стават адски зле, затова се извинявам за качеството:
За мен обаче беше доста приятна изненада фактът че Малага е едно от малкото останали летища в Европа където има зала за пушачи и то точно до гейта
Та след 1 бърза цигарка се натоварихме в 321-цата и след доста дълго рулиране се спряхме малко преди полосата да изчакаме 2 кацащи ДАШ-а на Air Nostrum. Последва доста дълъг разбег и плавно ама мнооооооооого плавно набиране на височина.
За разлика от ужасното време в Малага, на 36,000 фута както се очакваше си беше слънчево:
Някъде над Испания:
Атлантическото крайбрежие на Франция:
Тук ще вметна впечатленията от Monarch. Както се и очакваше, при тях безплатен обяд няма....то не че и закуската и вечерята не се плащат, но при цени равни с тези на Бритиш, поне на мен ми се стори малко странно. Относно обслужването, приветливостта на кабинния състав и безупречната чистота на самолета мога да сипя похвали поне 2 часа. Невероятно любезни и усмихнати стюардеси, комадир, който имам чуството че му беше скучно в кабината и през 15 минути правеше най-разнообразни съобщения - с една дума - евала
След 2 часа и 40 минути се снижихме в оловно-сивите английски облаци (къде без тях?) и след доста подскачане се стоварихме на Пистата в Манчестър, където макар и отдалеч, за пръв път видях наживо Конкорд:
Преобладаващата авиокомпания тук е Монарх, което ме учуди (може би е техен хъб
)
Бързо измъкване и се наредихме на опашката за паспортен контрол, където милите ми колеги почнаха да се бъзикат как сега нямало да ме пуснат в UK и ще си вися да ги чакам там. След кратка обмяна на любезности
и много тактично спъване на единия тарикат 
дойде и нашия ред, като аз минах проверката за около 10 секунди, а единия от двамата младежи го държаха почти 15 минути 
Посещение на гишето на Europcar и се сдобихме с чисто-новичка Воксхол Астра.
След час и половина шофиране и 3 изгубвания накрая с помощтана АА намерихме стадиона:
Не че играчите се движат много бързо, просто аз треперя от студ:
Мача приключи със загуба на "нашите" и след задължителните снимки с отбора, сдобиване с топката с която се е играл мача, подписана от всички играчи се замъкнахме в хотела. 5 часа по-късно последва обратната процедура: в колата за 45-минутното пътуване до Манчестър (бързото стигане беше благодарение на липсата на трафик в 5 сутринта, факта че не се загубихме нито веднъж и доста високата скорост на предвижване).
Чекин гишетата на Монарх бяха претъпкани но затова пък всички игнорираха self-service машините (може би хората се кефят да се редят на опашка, знам ли). Имаше адски много народ със ски, така че със сигурност е имало някой полет към БГ, ама не се сетих да погледна. Единственото за което мислех в този момент беше КАФЕЕЕЕЕ!
Бързо прелитане през Costa и направо към гейта, а оттам в търбуха на 321-цата. За съжаление съм заспал веднага след излитането и снимки по време на полета няма.
Събудих се като кацнахме в Малага, където се намърдахме на гейт-а токущо освободен от този хубавец:
.
Измъкнахме се набързо от летището и тъй като сутринта бяха прецакали мен да карам на път към Ман, докато другите си доспиваха, аз реших да им го върна и директно се намърдах на задната седалка на колата
Надявам се че не съм ви отегчил и очаквам коментари и критики
