Всъщност това беше и първият ми полет
From Sofia(SOF) to Milan,Malpensa(MXP)
Saturday, 09 February,Flight number: AZ523
Depart SOF at 06:30
Arrive in MXP 07:45
From Milan,Malpensa(MXP) to Sofia(SOF)
Thursday, 14 February,Flight number: AZ522
Depart MXP at 9:35
Arrive in SOF 12:45
Всичко се случи доста на шега,ако мога така да се изразя.Една приятлека разбра,че ще има концерт на една група в Милано и ми подхвърли:”ае да ходиме в Милано”На мен май и толкова ми трябваше.Викам няма проблем,но ще пътуваме със самолет иначе не тръгвам никъде!Та целта на моето пътуване беше самия полет
,е естествено нямах нищо напротив и да разгледам града,дори имах голямо желание понеже обичам да пътувам и да попадам на нови места.Нещата започнаха да се развиват още ноември месец.Имах достатъчно време да реша с кой ще летиме и колко време ще останем там.Доста време се чудех м/у Myair или Alitalia.Голямо чудене беше.Цената с Myair излизаше над 100 euro.А с Alitalia цената беше 169.05 euro,понеже летяхме в събота и хващахме weekend-a.Обаче виждах как непрекъснато Myair анулират полети и все пак разликата в цената не беше кой знае колко голяма и се спрях на Alitalia.Очакванията ми за компанията не бяха големи,тъй като във форума не веднъж съм чел колко е зле и други подобни......но и Myair не отстъпваха по оплюване 
Запазихме си и хотел,и остана само да чакам да настъпи момента.
И така мина януари месец със своите изпити и подобни неща,които се случват на един студент.Якото беше че си купихме билетите преди да разбера кога започва и кога свършва сесията
Добре че взех всички изпити от първия път 
И ето времето мина доста бързо и неусетно.
Събудих се,може би беше някъде към 11 сутринта на 8-ми февруари,един доста дълъг ден.Цял ден прекаран на компа в чатене с приятели....и както обикновено напълно в мой стил всичко се прави в последния момент.Събирането на багажа и въобще всичко започнах да правя към 8 вечерта.Естествено време за сън не остана много.Легнах си в 2 през ноща и станах в 4(а колко съм спал от тези 2 часа и аз не знам).Пооправих се набързо и в 4.30 бяхме в колата и тръгнахме от Люлин към летището,терминал 2.От тук на там усет за времето нямах.....Стигнахме там и влезнахме,досега не се бях доближавал до летището,а до самолет да не говорим.Имаше доста голяма опашка на гишето на Lufthansa за Франкфурт,а на нашето,което също беше отворено все още никой,но то си беше и рано.След малко разговори с приятели отидох на гишето чекираха ни багажа и за малко да забравя да кажа че искам място до прозореца,добре че беше прителката ми да каже,”абе ти нали искаше до прозорец да седиш!”.Качихме се горе,преминахме през проверката и влезнахме за съвсем малко в безмитния,където нямаше абсолютно нищо освен двете заспали момичета на касата.Излезнах от там и веднага се залепих на стъклата,видях нашия самолет и не беше толкова малък колкото си мислех.Опашката беше адски голяма....Не бях виждал самолет от толкова близо.Освен MD-то там бяха и Lufthansa с 737,Austrian с Фокер,Bulgaria air,Malev и други.Терминала ми хареса доста като архитектура.Започна бординга.Забелязах,че с нас ще пътува и Йордан Йовчев световния шампион на халки.В последствие разбрах къде отива и по какъв случай.Хората започнаха да се бутат за да минат по ръкава и да влезнат в самолета,аз поизчаках малко и тръгнахме обаче ни спряха и ни помолиха да пуснем една възрастна жена за да не я бутаме в ръкава.Преминах по ръкава,който беше доста студен и влезнах в самолета където ме посрещна една стюардеса.Самолета ми се стори доста тесен и въздуха миришеше на застояло и прах....Мястото ми беше 18К.Бяхме от тази страна с 3-те седалки.Мястото беше там където започваше крилото.Полета беше доста пълен,според мен 80-90%.Pushback-наха ни,двигателите увеличиха оборотите и тръгнахме към пистата.Пилота ни предупреди,че ще има турболенция по време на полета.Излезнахме на пистата,капитана подаде мощност на двигателите и интересното,което забелязах в този момент е,че налягането в кабината се увеличи.Предполагам че го усетих понеже не съм свикнал.Сторими се,че излетяхме доста бързо а чувството от издигането беше доста приятно,но не по-приятно от турболенцията,коята предстоеше
Направихме ляв завой докато се издигаме.Излезнахме над облаците и за момент ни огряха първите,съвсем слаби лъчи на слънцето за този ден.Побиха ме тръпки,гледката беше красива...Самолета пое курс северозапад и слънцето остана зад нас.След малко стана по-тъмно и нямаше много светлина на вън.Не след дълго започна и турболенцията за която бяхме предупредени на развален английски още на земята.Предупреждението за коланите светна,аз погледнах към крилото,което се виждаше,макар че не беше станало светло,но все пак имаше светлина,която ми позволи да видя как крилото се огъва и трепти като листо поклащано от вятъра.Усещането от турболенцията беше доста добро и ми е искаше да продължи повече време 
Е и така се случи,почти през целия полет ни подрусваше,даже мисля че по едно време се снижихме малко за да не ни друса толкова.Не знам колко време след излитането ни поднесаха напитките и храната,която за мой ужас се оказа някакво сладко....Според мен доста неподходящо рано сутринта,много по-добре щеше да ми дойде един сандвич,но нямаше.Сока беше от червен портокал.Имаше една стюардеса и двама стюарда.Тя беше висока и руса.Определено не искаше да говори на английски и не поглеждаше хората в очите,но пък на мен ми хареса,беше красива.Единия стюард беше доста любезен дори проговори на английски.Прелетяхме над няколко по-големи града и излезнахме над Адриатическо море.Тогава и турболенцията престана.Пилота каза,че ще кацнем по-рано и че след малко ще прелетим над Венеция.Градът беше много красив,целия пронизван от тъмните му канали,а около тях светлини,като град пронизван от злото,опитващо се да го обгърне изцяло.След малко гледката стана още по-приятна като се откри гледка към Алпите,които започваха бавно от изток да се обагрят в златисто-червеникава светлина,отразяваща се от зъберите на върховете.Започна спускането,прелетяхме над няколко езера и южно от Милано.Направихме няколко маневри по време на които доста рязко скоростта намляваше.Направихме последен десен завой и видях как земята се приближава и се движи все по-бързо.Всеки момент ще опрем.Аз предполагах,че ще раздруса доста,опряхме....Не чух reverse,но за сметка на т’ва спирачките се чуха доста силно и спряхме набързо.Мисля че кацнахме по 35L.Опирането определено беше доста по-слабо от това,което очаквах,не по-силно от попадането в дупка по любимите софийски улици.Самолета спря,отвън ни чакаха 2 рейса.Естествено аз последен слезнах и се качих в рейса след като си направих няколко снимки на самолета с екипажа ,който ми помаха.И то кво взе че се случи,фотоапрата блокира заради мемори картата.След като извадих батерията и я сложих,с недоволство установих,че снимките са се изтрили 
Преминахме покрай няколко самолета на Alitalia и ни стовариха на терминала.Кацнахме 10-20 мин.по-рано.Извадих си апарата с лента и шракнах този 777 на Thai,който мисля,че бе кацнал малко преди нас от Shanghai.Беше огромен!
Влезнах в терминала,имаше ужасна опашка а на мене вече ми ставаше лошо
Почна реденето.Имаше доста хора,които си правеха връзка с други полети.Минахме паспортния контрол и отидохме да си търсиме лентата за багажа.Бързо се ориентирахме.Взех си сака отидох на една седалка седнах и си опънах краката в/у сака и така прекарах някаде около 30 мин.,през които наблюдавах китайците,които с невероятни мъки се опитваха да свалят багажа си(по-голям от тях)от лентата.След като отпочинахме излезнахме на вънка,беше студено,но слънчево и спокойно.Хванахме си един рейс и в Милано......
Града ми хареса много,беше чисто и нямаше задръствания.А времето-невероятно,пролетта определено беше настъпила.По време на престоя ни имаше и карнавал,който беше инетересен.Ето и една снимка на Duomo-то,което е 3-тата по големина църква в света!
След 5 дена разхождане,обикаляне по магазините и разглеждане на забележителности настъпи момента за връщане към родината.Предната вечер бяхме на концерта и естествено пак не остана време за спане
Ставане в 5.30 и хайде на рейса за летището,стигнахме бързо.Там се посуетихме малко докато намерим къде да отидем.Чекираха ни багжа на едно от многото гишета на Alitalia и ни казаха в 9 да бъдем на гейта.Този път мястото ми беше 16C,много се зарадвах тъй като тва беше от страната с 2 седалки.И след това малко разходка из терминала и снимане.Ето и какво видях.
Контролната кула.
Lufthansa с мисля А320
Alitalia
Това мисля,че е карго терминала
Вече поглед на другата страна
Thai 777-200
Ето какво имаше в терминала,който обиколих 2 пъти и не ми се стори много голям,нито пък че има много хора.....но се оказа че съм се заблудил доста.
Няколко витрини с макети
Едно Ferrari
.
Ето пак поглед на вън.Един 777 на Alitalia
Thai се раздвижи...
Вече беше време да минем през проверката и да обиколим безмитните магазини,бяха доста големи и имаше наистина доста неща.И там малко се забавихме и установихме как вече минава 9 и тръгнахме към гейта.Минахме през един „ръкав”(стеснение),в който имаше един готин ескалатор,по който се возиш за да не вървиш.Ето какво се виждаше и от там
.
Провериха ни личните карти и излезнахме на вън,където ни чакаше един рейс.Аз започнах да си гледам и да си снимам и да се поотдалечавам,при което ми свирнаха и ми посочиха рейса,качих се и тръгнахме.
Т’ва снимах преди да се кача:
.
Този 767 имаше огромен търбух!
Няколко снимки и по време на движението към самолета
.
Спряхме пред самолета слезнахме и хортата започнаха да се качват по предната стълба,щракнах една снимка и видях,че задната стълба е пусната и без много мислене се отправих натам с ясната цел да мина под крилото и да видя колесника
Ето го и колесника
Бях сигурен,че крилото е прекалено ниско за да мина под него,но се оказа,че е достатъчно високо!
Минах под крилото огледах го,после обърнах внимание и на двигателите.Работеха и бяха доста шумни.Забелязах,че вентилатора на двигателя не се върти а двигателя работеше.Та тук искам да попитам по-разбиращите дали т’ва е възможно или ми се е сторило и ако не е защо не се е въртял?Качих се по стълбата,шума беше силен.Мястото отоново беше преди крилото.Седнах и почнах да снимам.
Т'ва се движеше и го изпуснах малко
.
Един А300B4
Докато седяхме и чаках да тръгнем,видях как каца един 747 на MASkargo,след малко мина покрай нас,беше доста внушителен.Имах чувството,че ще ни докосне с крило.Тръгнахме,пресяскохме 35L и се наредихме на опашката.Пред нас имаше 2-3 самолета не чакахме много.Пистата по която щяхме да излетим беше 35R.Този път излитането беше по-дълго отколкото в София.Излетяхме на юг.Издигнахме се и се откри гледка към Алпите.
...много красиво...
Тук имаше мъгла и някакъв завод,който сякаш бълваше всичката мъгла около него.
Ето и една снимка на крилото
Вече се откри гледка към морето.Този път прелетяхме по на юг и не се видя Венеция а Sottomarina
След малко вече летяхме над Хърватска и по-точно над островите разположени по Адриатическото крайбрежие.
Част от о-в Cres
Това е о-в Plavnik
И на края о-в Grgur
Това беше последния о-в,който успях да снимам.След тва навлезнахме в континенталната част на Хърватска а не след дълго бяхме над Босна и Херцеговина.Тук гледката стана доста скучна нямаше ги вече високите планини или морето.....Почти заспах,едвам си държах очите отворени.Прелетели сме над Сърбия и вече се спускахме към София.Започнах да виждам познати язовирчета,по чиято повърхност доста неприятно се гонеха вълнички.....Прелетяхме на север от града,направихме няколко маневри и завой над селата преди Елин Пелин и кацнахме по 27.Този път имаше малко reverse.Ето няколко снимки от самолета
.
След нас кацна Lufthansa,който беше закъснял малко.
Слезнах от самолета влезнах в терминала и видях как няма жив човек и точно тук разбрах колко много съм се заблуждавал,че на Malpensa има малко хора!Беше като гробница....в същия момент Aeroflot излетя,аз щракнах тези снимки и се отправих да си взема багажа.
737-цата на Lufthansa
757 на DHL
Нашето MD и 737 на Hemus
.
Е това беше от мен.Очаквам критики,въпроси....ако на някой са му издържали нервите да го прочете цялото де
Поздрави.
