Потеглихме с намерение да дремнем в почти празния автобус. Оказа се обаче, че за наше нещастие, маршрутът минава през Манхайм, където новодошлите заеха всички свободни места. Към 8.00 бяхме вече на летище Франкфурт Хаан. Селска аерогара в общи линии, но приятна и тиха.
Хаан Кула:
Излишно е да споменавам, че разделението на Пристигащи и Заминаващи е чисто условно:
Летището се състои от 2 кафенета и разделителни ленти за опашка. Прилича на битак, а мирише на село.
Ние решихме да използваме времето до бординга в обмяна на валута и приятен разговор в едно от кафетата. След това, под моя команда, се отправихме към гейта, за да мога да снимам. Оръжейната мина без проблем, след това немския митничар зяпа учудено българската ми лична карта под лупа, но в крайна сметка реши да ме пусне. "Гейтът" не е много приятен- мръсничко е, седалките са олющени и неудобни.
Гледката към перона предостави следните кадри:
Летището е напълно окупирано от Райънеър. За около час имаше към 10 самолетодвижения. По някое време грохот разкъса мълчанието на посъбралите се пасажери. Причината беше това (снимката е ужасна, но не се откри по- добър ъгъл):
Бордингът закъсня доста и стояхме прави до към 11:30, след това обаче доста експедитивно се запътихме пешком към чакащия 738. Аз използвах възможността да поснимам:
That`s our baby: EI- DPX
Брат ми (момчето с кафявата раница до стълбата изпълнява задача по заемане на места до прозореца, докато аз си губя времето със снимачна дейност:
Олющенко малко (задължителен кадър но.1):
(задължителен кадър но.2)
Така изглежда салона (жълтото е пластмаса, но седалките са кожени):
Малко преди тази снимка ми отказаха снимка на пилотската кабина с думите: Not right now!
Някакъв хеликоптер кацна:
След това още един:
Push `n` start:
Много трудна снимка:
Карго:
След това в 11:50 заехме полосата и излетяхме много плавно:
Това летище не го знам кое е:
Прелитаме над Бенелюкса и държавите, които впрягат целия научен и технологичен прогрес в името на една единствена борба- да останат над водата:
При по- внимателно вглеждане се забелязва краят на континентална Европа:
Началото на Великобритания:
Снижаваме:
Това е някаква (изоставена?) военна база:
След това, в 11:50, когато и излетяхме, кацнахме в обичайния дъжд (по време на престоя ни беше слънчево).
EDIT: Видео от кацането:
http://www.youtube.com/watch?v=OjWOK2fLnjw
Станстед Кула и карго:
757-цата си ми е слабост:
Ято Райънеър:
Паркирахме до тази красавица (на опашките на самолетите на Райънеър са изобразени жени и мъже ангели, като разликите са очевдидни):
Всичко тръгна да става щом самолета спря, а не изчака изгасването на сигнала за коланите. Точно преди да изляза, стюардесата, която ме резна за снимка в кабината каза:
- Would you still like to take a picture of the cockpit?
- Oh, yes, of course I would. Thank you very much. Чарът си казва думата
Даже капитанът позира за снимката:
Чудесен край на полета и начало на ваканцията. По принцип пиша по- подробно за полета, но в случая той трая едва 1 час. Впечатленията ми от Райънеър са, както на всички- най- доброто съотношение цена: качество. Опитаха се да ни метнат като ни поискаха 28 лири за 24 евро- цената на билетите за автобус от Лондон Станстед до Виктория стейшън, но с малко математика се оправихме. В крайна сметка пътувахме 2 души за 16 лири, като билетите за влак са по 15 лири на калпак. Идеалната развръзка за идеалната ваканция. До скоро!
А колкото до това дали летището е на Top Gear - прилича си, но не е тяхното - ето го тяхното:
