FB449 SOF-FCO 19MAY08
AZ520 FCO-SFO 22MAY08
Гледайки страницата с блоговете установих, че аз съм първият блогър в нашия сайт. От последното ми и първо писание минаха повече от три години и явно е време пак да се включа.
Жена ми имаше служебна командировка в Рим и аз реших да се възползвам от тази възможност за да видя столицата на древната империя.
Благодарение на mitkobiker се снабдих с билет за Рим, като отиването беше с България Ер, а връщането с Alitalia и то за да мога да пробвам MD80.
Мисля, че няма нужда да изпадам в подробности за предполетната подготовка и стандартните процедури при заминаване от Т2. Всичко вървеше нормално и скучно с изключение на невероятно красивия визуален скъсен заход на DHL 757 в 0810. Имах място 17А, самолетът беше LZ-BOQ (737-522). Още при качването, човек забелязва вехтия интериор и невъзможно тясната пътка между седалките на “родния флагман” 737. Но това не може да ме изненада, все пак самолетът е служил вярно дълги години във флотата на United.
След като ни избутаха назад и запуснахме, установих, че има нещо нередно с облегалката на моята седалка....бавно, но стабилно тя се отпускаше назад. Реших, че без да искам съм натиснал бутона и той е освободил облегалката...след няколко опита разбрах, че “проблемът не е в моя телевизор”. Реших, че от това не трябва да се прави голяма драма, след като забелязах, че на седалката зад мен не седи никой... Да, ама не беше съвсем така.
Само да спомена за излитането и отново ще се върна на облегалката. От 9-ти гейт, ни избутаха назад, последва запуск и стандартно рулиране M, L, J, H и Holding Point RWY 27.
Излитането беше типично за 737. Можете да го видите на клипчето.
http://www.youtube.com/watch?v=L-pNVpX4weE
Така, пак да се върна на моята седалка. По времете на излитането и първите минути от набора на височина бях концентриран върху фото и видеозаснемане на всякакви интересни и не толкова интересни неща. След 10-ина минути навлязахме в облаците и реших, че е време да се облeгна назад и да разгледам бордното списание... Докато разлиствах безинтересния жuрнал, които от последното ми возене беше набъбнал до около 100 страници, установих, че през целия полет ще ми се налага да използвам коремните си мускули за да стоя в изправена позиция. Отгоре на всичко зад мен се преместиха двама души и трябваше да внимавам да не ги смакам.
Мисля, че отделих прекалено много внимание на седалката. Други черезвичайни ситуации нямаше. Няма да сбъркам, ако обобщя целия полет като – стандартен, скучен, за закуска имаше кроасаносандвич, екипажът беше слуvебно вежлив и леко сънен.
Със следващите няколко реда ще се опитам да бъда полезен на тези, които имат път към Рим.
Летище Фиумичино е хаотично по италиански, “малко” мръсничко когато вали от тавана тече вода
Нашият самолет спря на отдалечена стоянка и ни извозиха с автобус до терминалната сграда. Опашката за паспортен конрол е почти поносима, но ако има по-голямо струпване не полети съм сигурен, че полжението може да излезе извън контрол.
За хората, които разчитат на обществения транспорт, ще препоръчам да използват Leonardo Express – бърза и много удобна влакова връзка с централната гара Termini. Влакът пътува 31 минути и няма междинни спирки. От летището към града тръгва в 06-та и 36-та минута на всеки час. Цената на еднопосочния билет е 11? . Продава се в будки преди влаковия перон или от автомати за билети. Не забравяйте да го валидирате/”продупчите” преди да се качите на влака.
След 4 дена в Рим и наивен опит да обиколя всичко интересно, което имаше в гида и на картата, тръгнахме обратно към летището.
Връщането от града към летището е по обратния път. Leonardo Express тръгва от 24-ти коловоз на гара Termini в 22-ра и 52-ра минута.
Моят билет беше за България Ер, но щях да летя със самолет на Алиталия. Това беше добре планиран ход защото никога не бях летял на Лудото Куче (MD80).
Прескачам чек ин, сандвич в кафене на Terminal B, skytrain към Terminal C....
Заставайки на изход C31 установих, че нашата машина (I-DATF) не е на ръкав и е със спусната зада стълба...реализацията на моята мечта да му “влезе изотзад на МД-то беше много близо
Качиха ни на автобус, паркиран на 15 м пред самолета, след това го заобикоихме покрай десния му борд и спряхме от лявата му страна. Много ефективно упражнение, но италианците си знаят работата...
Пуснах всички мераклии да се качат по стълбата, а аз в това време се заех да отснема задначата част на МД-то. Моето място беше на 28-ми ред и не бързах да се бутам вътре. За моя изненада местата на Super 80 (както го наричат италинаците, от DC-9-80) са обозначени с A,C-J,K,L.
Седнах си на мястото си до кухнята, което за мен беше още по-интересно. Както mitkobiker-a каза, бях като дете в магазин за играчки....реших по време на излитането да седна до пътеката. Така наблюдавах внимателно всички действия на стюардесата по затварянето на задната стълба, оглеждах салона, даже успявах да видя какво става в кабината докато рулирахме защото врата на кокпита беше отворена. Затвориха я преди да излезем на изпълнтелния старт.
Super 80 e Super!!!
Този самолет излита като ракета. Усещането е като в Ту5.
За да не ставам прекалено обстоятелствен, ще изброя набързо впечатленията си от Super80.
Влизането през задната врата е много практично и с двете си вградени стълби MD-то е напълно автономно. Забелязах, че има доста хора, които се стерснаха от шума на APU-то, докато чакаха да се качат стълба.
Пътеката между седалките е по-широка от тази на 737. Разстоянието между седалките в икономи беше по-голамо от това на “балканския” 735. Винаги много съм харесвал конфигурацията 2-3 и за пореден път се убедих колко е практична и удобна. Освен това имаше нещо, което много изненада. Средната седалка на тройката е по-широка от другите две – може би нещо като компенсация за “гадното” място.
По време на полета успях да се разходя и да изпробвам последните няколко реда. Единствено последният е без прозорец, а двата пред него имат прозорец, но от тях се виждат двигателите и небето. Въпреки, че нямат особено добра гледка, последните три реда са удобни, даже бих качал, че в тази част на салона, се чувствах много уютно. Непосредствената близост до два аварийни изхода – задната врата, водеща към стълбата, и врата в кухнята, дават и известно усещане за сигурност. При други самолети като 320/737 задните врати не се виждат, а аварийните изходи над крилата са далече и човек се замисля, че ако има нужда, стигането до тях ще е доста трудна работа.....да не му се налага на човек да ги ползва.
Лудото куче вози много приятно и имам чувството, че минава по-стабилно през турболентни зони отколкото 737. (неизбежно правя сравнение 737 vs. MD80)
Като пътник с опит на самолети със задни двигатели, се бях приготвил за силен шум, но бях много изненадан от приличното/поносимо ниво на шума в задната част на кабината. Летял съм на задните редове на Ту-134А, Ту-154Б, Ту-154М, Fokker 70 и Fokker 100 и мога да кажа, че Super 80 е значително по-тих от съветските машини и не е по-шумен от Fokker-ите.
По-голямата част от полета беше над гъста облачност, която пробихме на финалния завой по стандартната схема за кацане за 27. Долепянето беше твърдо, но без каквито и да било колебания. “Ударът” в пистата предизвика викове в група пубертетки, возещи се 4 реда по-напред
http://www.youtube.com/watch?v=kBzhg1mxDqk
И така, полетът ми от Рим със Super 80 завърши с “Vacate via Taxiway Charly”.
Надявам се, че не съм ви досадил с многото приказки. Отдавна не бях писал блог и явно съм насъбрал творчески ентусиазъм.
искам пак да летя 
Последната снимка на крилото е много хубава.А когато видях че средната седалка на тройката е по - широка ми направи голямо впечатление.Дали на всички MD - та е така?Тук намерих някаква снимка ма не съм сигурен дали недовиждам 
