NE3205: LBSF-LOWW в деня на взривовете
Публикувано на: 11 Юли 2008 13:47Публикувам го и тук. Оригинала е на: http://imaximov.com/?p=42
Истината е, че последния път когато летях със самолет като нормален пътник бе доста отдавна (LBSF-LFPG-LBSF с България Ер). Пътуването ни с моята приятелка до Виена бе планирано още от декември месец и още тогава взех билетите. Двата двупосочни билета с таксата за плащане с карта Виза излезнаха общо 155 евро. Самото пътуване ще разкажа с общо две публикации.
NE3205
LBSF-LOWW
03.07.08г. (планиран час 20:00 LT)
(снимки няма по бясними причини)
Сутринта започна както обикновено - станах и отидох да направя кафе, а Ина (приятелката ми) пусна нова телевизия и “Здравей България” (Коритаров и Лора май са най-приемливия вариант за събуждане). Между кафето и разговорите “какво трябва да се свърши днес” дочухме и някакъв репортаж за взривил се склад за боеприпаси край София. На пръв поглед ни прозвуча като “някъде нещо си е станало”. Нямахме много време за мотаене (тепърва трябваше да се приготвя багажа и т.н.) и за това се размърдахме. Инчето отиде до PCто да погледне дали оценките от изпита на брат и са излезнали на страницата на МОН и помеждо другото попадна на едно заглавие в Интернет, което тотално преобърна деня ни.
Естествено в този момент разбрахме, че взривовете не са били просто някакъв пожар и това, че ние сме ги проспали не е попречило на наши познати в цяла София да се постреснат. По-лошото в нашия случай бе, че Летище София бе затворено (според NOTAM по това време до 14:30 LT).
Пуснах LiveATC.net и всичко се потвърди отново - София Подход просто пренасочваше трафика за Пловдив. Малко по-късно на сайта не летището започнаха да излизат и анулираните полети.
Целия ден премина под притеснението “ще се лети или няма да се лети”. Разбира се нямаше никаква информация по въпроса. В 14:30 NOTAM бе удължен до 15:30, а след това и до 17:30.
За да ви стане ясно притеснението, ще спомена само, че във Виена отивахме на сватба. Ако полетът ни не се състоеше и ние и почти всички гости от България нямаше да стигнат на сватбата. На младоженците им беше по-сдухано и от на нас.
Не ожехме да рискуваме, за това в 17:15 (целехме се в ранен чек-ин) излезнахме от вкъщи и си взехме такси (което за малко щеше да катастрофира зверски, правейки обратен завой на бул. Черни Връх).
На летището пристигнахме в 17:40. Естествено, предвид факта, че летяхме със SkyEurope - на терминал 1. Той бе доста по-пренаселен от обичайното, което бе естествено предвид, че никой от планираните НТА полети преж деня не се бе състоял все още (за сметка на това Пристигащи бе абсолютно празен).
Положението бе следното: От летищна информация не знаеха нищо. Часът за отваряне бе променен на 18:30. От SkyEurope пък казаха само, че самолетът е във Виена и чакат потвърждение, че ще може да се каца. Ако не - въобще няма да тръгват. Изобщо изнервена история. Всичките ми познати, които по принцип работят на летището в този ден не бяха на работа или си бяха тръгнали вече. Пълна липса на информация.
Към 18:30 се оказа, че от летищните власти чакат писмено разрешение от военните да отворят летището. Нещата започнаха да изглеждат малко-по добре. В 19:10 настъпи някакво оживление и момичето на информация, което бе развалнувано като че ли бе сватбения и ден, ни информира, че летището работи. Половин час след това дойде и информация от SkyEurope - самолетът е тръгнал от Виена и се очаква да пристигне в 21:30. Ние щяхме да излетим в 22:10.
Вече значително по-спокойни зачакахме. В 20:10 съвсем небрежно застанахме пред чек-ин гишетата и започнахме да наблюдаваме как служителите на летището се подготвяха за чекирането ни.
В един момент мониторите над тях грейнаха и ние се запътихме право към тях. Не само, че се вредихме за ранен чек-ин, а и бяхме първите. Това разбира се ни уреди сравнително добри места - 6А и 6B.
Преминахме митница и ГКПП и зачакахме. За съжаление вече се бе стъмнило и точно това е причината да няма снимки от този полет.
Докато чакахме перона се раздвижи - излетя една Lufthansa и кацнаха разни бизнесджетове. Появиха се и поне десет екипажа на България Ер. Представям си в този момент на Т2 какъв хаос е царял. При нас поне всичко бе спокойно.
Boeing-a na SkyEurope заходи по ПИК 09 и кацна грациозно в 21:15. За нула време свалиха пътниците, а нас вече изкараха на изхода. Похвалното бе, че в този момент раздахода на всички вода, сникерс и сандвич с шунка. Ние се възползвахме само от водата.
За още по-малко време натовариха нас и багажите ни и в 21:45 самолетът вече запускаше. Местата ни бяха добри, макар че в тази нощ нямаше много какво да се гледа навън.
Рулирахме по N и B до изпълнителен 09. Последва излитане и GODEK 2A departure.
Полетът бе сравнително спокоен. На няколко пъти по време на полета променихме ешалона си и след час летене започнахме снижение. Хубавото на SkyEurope е, че стюардесите не ти се пречкат. Като нямат работа просто си отиват в задната част на самолета и не се мяркат повече, освен ако не ги извикаш.
Снижението бе красиво - над Унгария и Австрия бе изпълнено с трафик и се виждаха светлините на други самолети, които бавно пъплеха към Швехат. В един момент през прозореца видяхме и самото летище. Явно ни векторираха за кацане по полоса 16. При това на подхода успях да видя още два самолета и след като втория премина с ляв завой захванахме ILS-а.
Във Виена духаше силен вятър и захода бе “интересен” поне на мен. След опиране за нула време стигнахме до стоянката, слезнахме и ни прибраха в терминала. Там бе сравнително спокойно, а багажът ни пристигна за около 5 минути.
По това време бяхме много скапани и искахме единствено да си стигнем до хотола. Отправихме се към S-Bahn-a и….
…. го изпуснахме. Е нищо ще дойде следващия. Купих билетите (общо 6.8 евро) и зачакахме. 10, 15 минути. Какво става бе къде е тоя влак. Чак тогава реших да проверя разписанието и “О, изненада!”. Това е бил последния S-Bahn. 6.80 на вятъра. Бързо се преместихме на перона на CAT (City Airport Train) и в 00:05 хванахме последния влак. Много удобен влак между другото. Препоръчвам го на всеки, въпреки че цената на един билет е 9 евро.
От Wien Mitte се опитахме да хванем U3 и после U6 до хотела, но уви и те вяче бяха приключили. Наложи се да кихнем още 15 евро за такси (тогава ми се стори доста, но сега като знам, че на следващата вечер дадохме 50 евро, за да се приберем от сватбата ми се струва направо без пари).
Когато стигнахме в хотела бяхме твърде разбити, за да коментираме каквото и да е и просто заспахме!
Следва
Истината е, че последния път когато летях със самолет като нормален пътник бе доста отдавна (LBSF-LFPG-LBSF с България Ер). Пътуването ни с моята приятелка до Виена бе планирано още от декември месец и още тогава взех билетите. Двата двупосочни билета с таксата за плащане с карта Виза излезнаха общо 155 евро. Самото пътуване ще разкажа с общо две публикации.
NE3205
LBSF-LOWW
03.07.08г. (планиран час 20:00 LT)
(снимки няма по бясними причини)
Сутринта започна както обикновено - станах и отидох да направя кафе, а Ина (приятелката ми) пусна нова телевизия и “Здравей България” (Коритаров и Лора май са най-приемливия вариант за събуждане). Между кафето и разговорите “какво трябва да се свърши днес” дочухме и някакъв репортаж за взривил се склад за боеприпаси край София. На пръв поглед ни прозвуча като “някъде нещо си е станало”. Нямахме много време за мотаене (тепърва трябваше да се приготвя багажа и т.н.) и за това се размърдахме. Инчето отиде до PCто да погледне дали оценките от изпита на брат и са излезнали на страницата на МОН и помеждо другото попадна на едно заглавие в Интернет, което тотално преобърна деня ни.
Естествено в този момент разбрахме, че взривовете не са били просто някакъв пожар и това, че ние сме ги проспали не е попречило на наши познати в цяла София да се постреснат. По-лошото в нашия случай бе, че Летище София бе затворено (според NOTAM по това време до 14:30 LT).
Пуснах LiveATC.net и всичко се потвърди отново - София Подход просто пренасочваше трафика за Пловдив. Малко по-късно на сайта не летището започнаха да излизат и анулираните полети.
Целия ден премина под притеснението “ще се лети или няма да се лети”. Разбира се нямаше никаква информация по въпроса. В 14:30 NOTAM бе удължен до 15:30, а след това и до 17:30.
За да ви стане ясно притеснението, ще спомена само, че във Виена отивахме на сватба. Ако полетът ни не се състоеше и ние и почти всички гости от България нямаше да стигнат на сватбата. На младоженците им беше по-сдухано и от на нас.
Не ожехме да рискуваме, за това в 17:15 (целехме се в ранен чек-ин) излезнахме от вкъщи и си взехме такси (което за малко щеше да катастрофира зверски, правейки обратен завой на бул. Черни Връх).
На летището пристигнахме в 17:40. Естествено, предвид факта, че летяхме със SkyEurope - на терминал 1. Той бе доста по-пренаселен от обичайното, което бе естествено предвид, че никой от планираните НТА полети преж деня не се бе състоял все още (за сметка на това Пристигащи бе абсолютно празен).
Положението бе следното: От летищна информация не знаеха нищо. Часът за отваряне бе променен на 18:30. От SkyEurope пък казаха само, че самолетът е във Виена и чакат потвърждение, че ще може да се каца. Ако не - въобще няма да тръгват. Изобщо изнервена история. Всичките ми познати, които по принцип работят на летището в този ден не бяха на работа или си бяха тръгнали вече. Пълна липса на информация.
Към 18:30 се оказа, че от летищните власти чакат писмено разрешение от военните да отворят летището. Нещата започнаха да изглеждат малко-по добре. В 19:10 настъпи някакво оживление и момичето на информация, което бе развалнувано като че ли бе сватбения и ден, ни информира, че летището работи. Половин час след това дойде и информация от SkyEurope - самолетът е тръгнал от Виена и се очаква да пристигне в 21:30. Ние щяхме да излетим в 22:10.
Вече значително по-спокойни зачакахме. В 20:10 съвсем небрежно застанахме пред чек-ин гишетата и започнахме да наблюдаваме как служителите на летището се подготвяха за чекирането ни.
В един момент мониторите над тях грейнаха и ние се запътихме право към тях. Не само, че се вредихме за ранен чек-ин, а и бяхме първите. Това разбира се ни уреди сравнително добри места - 6А и 6B.
Преминахме митница и ГКПП и зачакахме. За съжаление вече се бе стъмнило и точно това е причината да няма снимки от този полет.
Докато чакахме перона се раздвижи - излетя една Lufthansa и кацнаха разни бизнесджетове. Появиха се и поне десет екипажа на България Ер. Представям си в този момент на Т2 какъв хаос е царял. При нас поне всичко бе спокойно.
Boeing-a na SkyEurope заходи по ПИК 09 и кацна грациозно в 21:15. За нула време свалиха пътниците, а нас вече изкараха на изхода. Похвалното бе, че в този момент раздахода на всички вода, сникерс и сандвич с шунка. Ние се възползвахме само от водата.
За още по-малко време натовариха нас и багажите ни и в 21:45 самолетът вече запускаше. Местата ни бяха добри, макар че в тази нощ нямаше много какво да се гледа навън.
Рулирахме по N и B до изпълнителен 09. Последва излитане и GODEK 2A departure.
Полетът бе сравнително спокоен. На няколко пъти по време на полета променихме ешалона си и след час летене започнахме снижение. Хубавото на SkyEurope е, че стюардесите не ти се пречкат. Като нямат работа просто си отиват в задната част на самолета и не се мяркат повече, освен ако не ги извикаш.
Снижението бе красиво - над Унгария и Австрия бе изпълнено с трафик и се виждаха светлините на други самолети, които бавно пъплеха към Швехат. В един момент през прозореца видяхме и самото летище. Явно ни векторираха за кацане по полоса 16. При това на подхода успях да видя още два самолета и след като втория премина с ляв завой захванахме ILS-а.
Във Виена духаше силен вятър и захода бе “интересен” поне на мен. След опиране за нула време стигнахме до стоянката, слезнахме и ни прибраха в терминала. Там бе сравнително спокойно, а багажът ни пристигна за около 5 минути.
По това време бяхме много скапани и искахме единствено да си стигнем до хотола. Отправихме се към S-Bahn-a и….
…. го изпуснахме. Е нищо ще дойде следващия. Купих билетите (общо 6.8 евро) и зачакахме. 10, 15 минути. Какво става бе къде е тоя влак. Чак тогава реших да проверя разписанието и “О, изненада!”. Това е бил последния S-Bahn. 6.80 на вятъра. Бързо се преместихме на перона на CAT (City Airport Train) и в 00:05 хванахме последния влак. Много удобен влак между другото. Препоръчвам го на всеки, въпреки че цената на един билет е 9 евро.
От Wien Mitte се опитахме да хванем U3 и после U6 до хотела, но уви и те вяче бяха приключили. Наложи се да кихнем още 15 евро за такси (тогава ми се стори доста, но сега като знам, че на следващата вечер дадохме 50 евро, за да се приберем от сватбата ми се струва направо без пари).
Когато стигнахме в хотела бяхме твърде разбити, за да коментираме каквото и да е и просто заспахме!
Следва