NW1769 PHL-DTW DC-9-51, reg. N775NC, места 14Д и 14Е
NW1769 DTW-ORD същият, същите
Рано-рано в четвъртък, може би около 11 часа, се запътихме към летището. Поради малкия престой, не очаквах много багаш, но една жена нали трябва да има поне 8 чифта обувки “за всеки случай”, се наложи да чекираме един куфар, вместо две средно-големи чанти като ръчен багаш. Northwest, по нова Американска традиция, взимат по 15 долара за чекирана чанта, та и ние си платихме както трябва, минахме секюрити и на гейта. Да отбележа, бяхме на Е, може би най-скучния терминал на летището, което очаквано беше пусто. Два-три Southwest-а, още два Northwest. Отсреща на Ф се мъдреше самотен Даш, а от другата страна, на Д, – един 757 на United и една друга опашка.
На път:
Вече не помня за къде го приготвяха този:
Пуш бак за Минеаполис, мисля:
Един CRJ-440 дойде:
Нашия - Първи полет 20ти април, 1979-та, т.е. 9 месеца по-голям от мен:
Няма никой на Терминал Ф:
Както и да е, нашия дойде и ни качиха. Останах с приятно първо впечатление, за старичък самолет бе в доста добро състояние, т.е. доста чист. Както отбелязах, местата ни бяха 14Д и Е, emergency exit! Освен това госпожата, разположила се на Ф до прозореца ме попита дали бих сменил мястото ни до пътеката с нейното, за да може да седи близо до съпруга си (който седеше от другата страна). Аз й казах „Давай”, и така, не само място до прозореца, но и с метър разстояние до седалката пред мен. Иначе 100% packed house.
Leg room:
Кратко и ясно - PHL е US Airways територия:
Карго:
След плавно излитане се насочихме посока запад, колесникът се затвори със стъргащ звук и вече бяхме над облаците.
Някъде над Ню Джързи:
Самият полет отне около час и половина, разнесоха безалкохолни и ни предлагаха садвичи за по 6 долара. Аз отказах, защото вече си бях купил същия вид за 7 долара от едно от кафетата на летището, самият сандвич меко казано не си струваше една трета. Прочетох вестника, реших кръстословицата и вече беше време за кацане. Детройт беше мрачен, с ниска облачна покривка, от която не излязохме до самото кацане.
Мрачнотия:
Тия чакаха на опашката:
Завъртяхме се по перона и се паркирахме на А6. Чувал съм добри неща за Детройтското летищте, но на мен лично ми се стори малко селско, поне на А, където трафика беше главно локален. Влакчето иначе е доста добра идея.
Винаги има време за една бира:
Един час по-късно ни „прибраха” (пак пълен догоре), после бърз заход, стръмно изкачване и около 50 минути над облаците, след което бяха обявени метео условията в Чикаго. А, този път нямаше късмет с мястото до прозореца.
Чикаго ни посрещна слънчев, топъл, и фрашкан с хора от кой знае къде. Имаше ги всякакви, бели, черни, жълти, по бизнес и на ваканция. В цялата тази какафония някакси се добрах до лентата, разбутах някакви туристи, грабнах куфара, и най-накрая се метнахме на шатъла на Hertz.
Нямаше време за снимки, една набързо направена:
Чикаго от I-90:
<--------------------- Следва --------------------->
