в началото на октомври приключи едно мое пътуване до Истанбул с Turkish Airlines и реших да споделя впечатленията си, като напиша моя първи blog report… Предварително се извинявам за големината и качеството на някои от снимките, надявам се следващия път да се получи по-добре.
Датата е 2 октомври и с колегите заминаваме за няколко дни на тиймбилдинг в Истанбул. Първоначално идеята бе да пътуваме с автобус, но в последствие транспорта се промени със самолет, от който факт останах изключително доволен. Полетът TK1429 е планиран за 19:15 и тръгваме към летището около 2, 5 часа по-рано. Естествено попадаме в обичайното за София задръстване и след около половин час таксито ни оставя на входа на терминал 2. Тъй като чек-ина все още не е отворен, аз заемам позиция отвън вдясно на терминала и започвам да правя снимки. В полезрението ми набързо попадат няколко кацащи самолета, които заснемам:
Току-що кацналият еърбъс на Swiss рулира
След него боингът на Lufthansa
Междувременно пристига и останалата част от колегите и нашата група се насочва към гишетата, като 18 и 19 вече приемат пътниците за Истанбул.
Моят ред е в началото и моля служителката на гишето да даде сходни места за нашата група и тя е така любезна да го направи. Откликва и на молбата ми за място A или F и се сдобивам с бордна карта за 20А – едно много добро място точно зад крилото. Като се замисля, почти всичките ми полети досега са били в задната част на самолетите и това определено ме радва, защото позволява една хубава гледка и възможности за снимки/клипове. След като се чекирам минавам набързо паспортния контрол и влизам в гейтовете. Тъй като остава около час до нашия полет, не губя излишно време и започвам своята обиколка с апарат в ръката. Терминалът е почти празен.
Наблюдавам Кацащ трафик по полоса 27 и един от боингите на България еър /LZ-BOP/, който запуска и рулира по Juliette и Bravo за 09, което първоначално ме изненадва, тъй като след това наблюдавах няколко излитащи по 27-ма.
Papa-та излита по 09
Wizz air, който пристига от Дортмунд
АТР-ът на България еър по дестинация Скопие/Тирана. Зад него се виждат боингите на Аеросвит и БГ еър.
МД-то на Алиталия от Рим
Еър Лазур
Докато наблюдавам интересните действия, които се случват пред очите ми не толкова често за съжаление, съвсем точно по разписание каца и нашият боинг от Истанбул. Няколко дни очаквах с нетърпение момента, когато ще полетим с Боинг 737-700/800, и щом съзирам в далечината, че няма уинглети, разбирам, че няма да се сбъдне желанието ми да летя с най-новите модели от серията 737. Впечатлението ми се потвърждава, когато самолетът е вече пред очите ми, завива наляво по Charlie и по Hotel, след което поема по Kilo и Lima и спира на ръкава за C1. Моделът – 737-400 с регистрацията TC-JER и име Mugla.
След около половин час бордингът е започнал и ние се нареждаме на опашката, оттам в ръкава и в самолета. Контигентът на пътниците е предимно от турски произход и затова непосредствено преди вратата има поставка с турски вестници за желаещите. Влизаме в самолета и се насочваме към задната част, където са нашите места. Тъй като нямам голям ръчен багаж, като изключим двата апарата, които са в готовност, заемам бързо моето място и се настанявам удобно. Веднага ми прави впечатление, че разстоянието между седалките е достатъчно голямо и просторно. Синьо-зелена тапицерия, която е поизвехтяла, но чиста допълва вътрешния интериор.
Излед от моето място
Изглед навътре в самолета
По колоните ни пускат турска музика, която разсейва първоначалното ми скептично очакване за такъв род музика – това, което звучи е доста приятна класически тип музика. Стюардесите са в обичайния си състав от 4 млади дами. Една от тях ни раздава малки турски шоколадчета, украсени красиво с някаква панделка. Първоначалните ми впечатления са добри.
Междувременно часът е вече почти 19:30 и започваме буксир и запуск за около 5 мин. време, след което започва и рулирането. И понеже бях убеден, че ще излетим по 27-ма, нашият самолет поема по Lima и Kilo и ..завива наляво по Hotel, за моя искрена изненада. В последствие като прослушах записите разбрах, че заради силен гръбен вятър от 13-14 нота, точно тогава от Кулата са сменили полосата. Прекосяваме в по-голямата си част Hotel и заемаме предварителен старт на Bravo. Изчакваме кацащ трафик /ако не бъркам Sky Europe/ и след него с незабавен изпълнителен старт ускоряваме по 09 и след няколко минути вече набираме височина по курса...Вижте видеото:
http://www.youtube.com/watch?v=-ZY5StrVkAQ
Полетът протича нормално с продължителност около 50 мин. Летим на ешалон 290, не се усеща турбуленция. През това време ни сервират една нелоша вечеря...
Скоро вече сме над нощен Истанбул и с бързо снижение, при което забелязвам отблясъците на Босфора допираме полосата на летище Ататюрк малко твърдичко и рулираме около 10-15 мин. докато спрем на ръкава...
Кацането:
http://www.youtube.com/watch?v=S4PafonKtwc
В този момент си давам сметка за големината на летището...Излизайки като един от последните пътници от самолета, съзирам пред мен бившия финансов министър Милен Велчев, който е пътувал с нас..
И така, следват стандартните процедури на всяко летище, след което отпрашваме към хотела.
Чакаме багажа...
Престоят ми в Турция в продължение на няколко дни бих определил като твърде интересен...Ето малки снимки, които потвърждават това..
Джамията „Света София”. Имах късмета да не се будя три дни поред в 05:30 сутринта от ходжите, но не всеки от колегите имаше моя късмет
Високата порта на двореца Топкапъ
Гледка към Босфора
Разходка с корабче по Босфора – един трансатлантически лайнер
Любимото ми място - в кокпита, но този път на корабчето
Един от големите мостове, който минава над Босфора и свързва европейската с азиатската част на Истанбул.
И обичайните за Истанбул гледки по улиците..
Особено това ме впечатли
Това, което ми направи впчетление, е че над централната част на града минава трасето за кацащите и в продължение на няколко дни наблюдавах с интерес прелитащите през 1-2 минути самолети на около 2-3 000 фита по моя преценка, ако не бъркам....
Ето някои от тях - на Turkish и Lufthansa
И така, след няколко дни емоции в Истанбул, датата е вече 5 октомври и ние летим обратно за София с полет TK1430 с обявен час 17:10. Към 15:00 часа трансферът ни взима и в дъждовното време изминаваме 16-ината километра от града до летището за около половин час..По пътя минаваме покрай голяма сграда – офиса на Turkish Airlines:
Табелката за заминаващи
Проверка на багажа. Преминахме през няколко такива докато стигнем до гейта
Истанбул кула
За разлика от кацането, когато бяхме в ръкав, сега нашият гейт е номер 310 и използваме автобусче за транспорт до самолета, даже две, защото ни извозваха на две групи.. По трасето минаваме покрай доста самолети на стоянка и когато излизаме почти на една от основните полоси, нашето автобусче набива спирачки и спира по средата на пътеката..След като почти сме паднали от рязкото спиране, се оказва, че сме пресекли пътя на едно BAE на Албанските авиолинии, което рулира за излитане. За пръв път виждам такова нещо и ми стана доста смешно....
Ето го БАЕ-то, което минава пред нас..Вторят пилот гледа възмутено..
Полетът за София закъсня с около 30-40 мин. заради забавил се пътник /българин/, който изчаквахме до последно. Може би и заради това ни извозиха на 2 групи до самолета. Така или иначе, и тук още на чек-ина помолих за място до илюминатора и получих 23F. Самолетът отново е 737-400 този път с регистрация TC-JDH и име Amasra.
Една твърде любопитна гледка от моето място – едно колело влиза в багажното, трябва да отбележа, че пристигна здраво в София, поне по време на свалянето бе такова...
За разлика от самолета на идване, в този имаше екрани с актуална информация за полета през цялото време – височина, температура, скорост, очаквано време до дестинацията. Инструкциите за безопасност не се демонстрираха, а се излъчиха на екраните. Не знам, може и да е практика по принцип за големите и по-нови самолети...
Atlasjet до нас
Екипажът ни се състои от двама както рабрах капитани и кабинен състав от 5 души – 4 стюардеси и 1 стюард, явно е имало превозка...
След около 30 мин. закъснение, правим push-back и start-up и тръгваме по рульожките..
Когато наближаваме предварителен старт в края на една от полосите, капитанът прави включване и се извинява за закъснението, като ни информира, че сме 8-ми поред на опашката за излитане и ще кацнем в София с около 40 мин. закъснение. Времето точно този ден не бе най-доброто – валя почти цял ден и имаше много силен вятър. Моите предположения бяха за не много лека турбуленция като гледах какво беше на земята.
Гледка от място A ляво на борд, ясно се виждат самолетите след нас на опашка.
А това е един Боинг на Saudi Arabian, който имах чувството, че няма да може да кацне нормално. Точно преди да долепи, силен порив на вятъра го наклони през едното крило и се замислих как точно ще успее да кацне. Е, в крайна сметка успя..
Непосредствено след него /около 15 мин. общо чакане на опашката/, получихме разрешение за незабавен изпълнителен старт и започнахме да ускоряваме. По време на акселерейшъна, в следствие на вятъра, самолета се тресеше ту наляво, ту надясно. Когато отлепихме обаче беше сравнително спокойно и не се усещаше силна турбуленция. За сметка на това се насладихме на красиви гледки:
Истанбул и Босфора
Една от полосите на летището. Добре се виждат наредените за излитане самолети.
И отново красива гледка
Ето и малко техническа информация за полета ни. Максималната височина - ешалон 326, скорост спрямо земята – 774 км. Взехме разстоянието за около 1 час. Самолетът бе по-празен, отколкото на отиване. Сервираха ни същото меню. Времето в България не бе много добро. Разбрах, че предния ден е понатрупало сняг на Витоша. Когато започнахме да снижаваме, беше доста мрачно, дъждовно и турбулентно. На няколко пъти самолета се поразтресе силничко особено на финалната права и захвата. Въпреки това, кацнахме нормално по 27-ма и при липсата на аплодисменти от страна на пътниците, се насочихме към същото място, откъдето на отиване тръгнахме – към C1.
Кацането:
http://www.youtube.com/watch?v=kCO1hlB4o38
За изпроводяк в това мрачно време, наблюдавах как Whiskey-то на БГ еър излетя занякъде, след което ние се насочихме към паспортния контрол, багажа и в къщи.
Ами това е от мен, надявам се, че е било интересно, следващия път – още
