Ето и втората част от пътуването.
Дойде 1 септември и ваканцията свърши. Пътуването обратно беше през София и Лондон и първия полет беше FB 972 излитащ в 12:05. На летище Варна цареше характерната лудница, с много хора чекиращи се за различни полети. Оказах се с късмет, защото за моя полет нямаше опашка....докато аз не се наредих и изведнъж се появи група руснаци, които според мен бяха някакви спортисти.
Служителката на БГ Еър беше много любезна и внимателна, отзивчиво ми се усмихна първия път като си поисках място до прозореца, и иронично втория, след като допълних „от лявата страна”
Един от руските младежи леко ме подразни с няколко ГСП-та (Груба Селска Проява – нов термин, който научих тази година
), но нямаше време за отрицателни емоции.
Бързо преминах през охраната, и се качих на балкона. Ето какво се виждаше там:
Ту-204-100 на Red Wings – лично го намирам за много странно име за руска а/к: комунистическата асоциация е неизбежна. Снимката не е много добра, ще прощавате.
А320 на Уралските Авиолинии.
А320 на Air Via
MD-80 на BAC
Като цяло нямаше много самолети. Аз се надявах да видя някои от самолетите на ТрансАеро, но уви нямаше ги в този момент
Скоро Air Via отпътува по 09.
И след това дойде ред и на моя полет. FB бяха точни и всичко вървеше по график. Видяхме „бдителите” над Летище Варна – двата изоставени Ту 154.
Самолетът беше LZ-HBC. За пръв път на BAe-146! 100% пълен.
Моето място беше точно до двигателите, което за жалост се оказа не особено подходящо за снимки. Суматохата по настаняването бързо премина и скоро вече бяхме във въздуха. Отново бях разочарован, тъй като излятяхме по 27. Досега никога не ми се е случвало да излетим/кацнем по 09/27, а това ми е мечта от много малък.
Варненския канал и пристанище Варна-Запад и Девня:
Това мисля е Провадия:
Малко снимки от страната:
Един голям язовир, но не знам кой е и къде се намира:
Още малко снимки от страната:
Още един (непознат за мен) язовир:
По-едно време завихме наляво, като аз си мислех, че това е Голяма, и чаках да завием надясно при Байлово, но не стана така. Продължихме си все напред, като се оказа, че ще кацнем по 09 – стана ми интересно.
Крилото стабилно пречеше, но тук успях да хвана летището докато завивахме.
Малко снимки от последните „метри”:
Полетът беше кратичък: около 40 мин +/- 5 мин. Обслужването беше много добро. Хубави и любезни бяха каките. Самолетът беше леко тесен и стар. По едно време се появи един доста неприятен звук, който предполагам, че е бил от механизацията на самолета, но все пак имаше тревожно звучение. Нямаше съобщения (или приветсвия) от пилотската кабина. Не ги чухме въобще.
След като ни извозиха до Терминал 2, последва известно объркване какво да правя, но бързо ме ориентираха. Залата за чекиране беше оживена, особено бюрата на БА. Това ми беше втория път на Терминал 2. Първият път само пристигах от Варна, а сега и заминавах. Тук е нужно да похваля БА, че бяха супер професионални и организирани. Аз не знаех, на коя опашка да се редя и когато споменах, че идвам от Варна веднага ми знаеха фамилното име и са ме чакали за да ми оправят багажа от БГ Еър. Бяха много подготвени и бързи и много ме впечатлиха. Кудос! След това бързо преминах една проверка, охраната и паспортния контрол. Всички бяха много любезни. Терминалът беше много просторен и светъл и сравнително празен, но малко по-късно се напълни. Също така беше и добре поддържан и чист, включително и тоалетните. С отлични впечатления от Терминал 2 и хората, които работят там. Ето малко снимки от там:
Идва „приятеля” от Лондон, с който ще се лети до там:
LZ-WZB:
Изчакваме LZ-WZA да кацне и след това сме ние за излитане. Полетът беше 100% пълен. Обслужването беше на ниво, по класически с безплатен алкохол. За мен не е важен алкохола, но факта, че го предлагат без пари си е приятна изненада и помага за усещането за празничност при пътуването със самолет.
Личи си къде е правен обяда.
Беше вкусно.
Трасето на този полет беше нещо ново за мен. Не минахме в посока северозапад, над Белград, а на юг от него, през Адриатика над Венеция и след това на север. Както споменах в предната част, бяхме нависоко до след самия Ла Манш, и вече до самия Лондон започнахме спираловидно да се снижаваме и кацнахме по същата писта, по която кацнахме от Бостън, така че изгледите бяха същите, а и не ставаше за снимки, защото имаше облаци.
Един от многото А320 на БА.
Терминал 5 отвън.
Бърз трансфер до Терминал 3 и обратно на АА 777. Тук се случиха две неща: Първо, батерията на апарата караше само на изпарения, и второ една стюардеса ми направи забележка да си изключа камерата, защото щяхме да отлепяме. Така или иначе нямаше какво да се види толкова и навън се смрачаваше. Полетът беше безинтересен с изключение на леко силна турболентност към Канада. Като цяло си беше изморително да се пътува на един ден от Варна до Бостън, но за отбелязване беше точноста на всички авиолинии и факта, че багажа ми пристигна с мен, сменяйки доста летища и терминали. Цялото пътуване отне 16 часа, от които около 12 в самолет. Добър ден за световната авиация.
Надявам се е било интересно. С удоволствие ще отговоря на въпроси и коментари
). Вторият язовир, за койот се чудиш, мисля че е "Цанков камък", понеже след това се вижда строящото се от години жп-трасе, а първият може да е "Камчия".
