Тръгването беше насрочено за понеделник, 17. ноември, а връщането – неделя /23-ти/, България Еър. Тъй като полетът в понеделник е от 8 часа сутринта, трябваше да се избере или да се тръгне в 4 от Монтана, или да се спи в София. Тъй като предната година имаше неприятен инцидент /катастрофа/, свързан с това ранно тръгване по заледения път, избрах по-сигурният вариант със спането. Сутринта в 6 си взех такси и за 20-тина минути бях на летището, където се събрахме с групата от България. Чекирането мина бързо, нямаше никаква опашка, помолих за място до прозореца и официално получих първите си 500 точки към бонус програмата
Безпроблемно минаване през секюрити /бях забравил за една ябълка в чантата, при което жената, която проверяваше на скенера се консултира с колегите си, ама в крайна сметка си минах с нея/ и малко разходка по празния терминал. Все още нямаше толкова светлина, така че от снимките не стана кой знае какво /не исках да използвам светкавица заради отражението/.
Очаквах бордингът да бъде на ръкав, обаче бяхме с автобус. Хора нямаше кой знае колко, надали и 50% да е бил пълен самолетът. Натоварихме се в един автобус и ни закараха до Боинга. Излетяхме по разписание. Като цяло полетът беше спокоен, ама нямаше много за наблюдение – само облаци, които изчезнаха 45 минути преди кацането.
В Берлин/Франкфурт времето мина доста бързо, имайки в предвид немските програми – запълнени докрай, всичко изчислено до секунда. Ама ний нали сме си наши хора / имаше и група от Румъния/, направихме така, че да се промени цялото разписание, пристигайки през повечето време с колосалните 2-3 минути закъснение
Както и да е, всичко мина ОК. В Берлин имахме малко свободно време и тъй като не ми се обикаляше в студа по забележителности, реших да отида до друго място – Темпелхоф
Много ме беше яд, че не работеше. Всичко изглеждаше доста опустяло, имаше само 1 пазач в сградата.
Исках да отида и до Шьонефелд за малко спотинг, ама като тръгнах натам, се оказа, че има ремонти по линиите на S-Bahn-a и трябваше да сменям и да чакам 3 различни влака, така че на средата на пътя се отказах. Нищо, това го оставям за догодина
))))
Е, дойде време да се прибираме, успяхме някак си да се придвижим до летището /автобусът до Тегел беше претъпкан /буквално!/ и се наложи да се разпределим на две групи/. Вече се беше стъмнило, което правеше възможността за снимане минимална. Все пак при качването на самолета направих 1-2 снимки. За мое щастие пътувахме с LZ-FBC, и всичко беше ново и хубаво
Имам някакъв смътен спомен, затова искам да попитам – откъде е самолетът? СпанЕър ли беше или нещо друго, вътре имаше и надписи на испански.
Отново качване с автобус, следващият полет, обявен от същия гейт беше на JAT за Белград, така че имаше силно проявено балканско присъствие
/ разбираше се и без да знаеш за къде са полетите/.
Тъкмо се бяхме настанили в самолета и започна да вали сняг/ по-скоро да капе/, което продължи 2 минути, но беше достатъчно да ни забави с около 40, докато се извърши процедурата по пръскането на крилата /това не съм много сигурен как се нарича, de-icing? /. Това вече беше нещо ново за мен, така че следях с интерес.
Сетих се и за една серия на national geographic, където се разправяше за един самолет, който катастрофира точно поради такъв лек снежец. Докато чакахме успях да снимам и един от многото самолети на AirBerlin, които се намират на летището.
След като най-накрая станахме готови за излитане, се отправихме към пистата, където бяхме 4-ти на опашката. Тук нямаше проблем. Направи ми впечатление обаче, че като тръгнахме да се изкачваме, имаше доста плътна облачност – може би 5-6 минути ни трябваха, за да почнем да виждаме отново нещо покрай самолет, освен облаци.
По време на самия полет се заговорих с жената, която беше на седалката до мен – оказа се, че пътува доста често и се интересуваше от самолети и т.н., та успяхме да обсъдим доста неща – от текущо местоположение до това, че седалките на Wizz са с по-голямо разстояние
Времето мина доста бързо и докато се усети човек вече правихме заход за кацане. Докато на отиване излетяхме по 27, сега се приземявахме по 09. Допирът със земята беше съвсем нормален, без отскоци и т.н. Всичко беше наред, докато не казаха колко е температурата навън: -5 градуса. В целия самолет се разнесоха въздишки и съжаления, бяхме излетели при 5-6 градуса в Берлин
Минахме бързо паспортната проверка, ама багажът се забави поне 20 минути. Докато го чакахме поне успяхме да си вземем довиждане с останалите, които си бяха от София. Добре, че наще бяха дошли да ни приберат, че в тоя студ направо не ми се мисли как щяхме да се мъкнеме по автогари и да чакаме до първия автобус сутринта.
Като заключение мога само да кажа: определено съм доволен от FB този път, обслужването беше на добро ниво. Въпреки че беше вечерен полет, а стюардесите бяха видимо уморени, бяха любезни и усмихнати. Пилотът се извини за закъснението в Берлин, а дори успя и да го навакса, при което кацнахме 5 минути по-рано. Определено си подобрих мнението за компанията, сега остава да променят и сайта:) Повече пътувания за близките 7-8 месеца не се очакват, ама знае ли човек
