Ето и един trip report от мен - надявам се да е интересен за вас (и особено за членовете на виртуалната BHAir компания)
Пътуването бе по повод на една ваканционна програма за нова година да Дубай, ОАЕ, която ползвах, включваща директен полет от София дотам с чартър на BHAir. Програмата бе както следва:
SOF-DXB BGH3003
28 DEC 2008
05:15 AM
DXB-SOF BGH3030
04 JAN 2009
12:00 AM
Приключението започна със звън на алармата на телефона в 2:15 през нощта на 28-ми декември. Бях успял да подремна към 2-3 часа, от което не се чувствах никак по-добре. Понеже багажите бяха събрани успешно предния ден не ми остана нищо друго освен да се насиля и да се облека набързо, чудейки се какво точно да облека в ден, в който ми предстоеше да преживея дневна амплитуда от 30С. Последен поглед за забравени неща и с приятелката ми бяхме пред блока в 2:45 , където таксито поръчано още предната вечер послушно ни очакваше. Условията в тая нощ бяха наистина Нечовешки -10С със силен бръснещ леден вятър. След 30 мин., в които шофьорът разказваше бодро истории за някакви негови роднини, емигрирали в Щатите, а аз се мъчех да се стопля, пристигнахме на Терминал 1. Във фоайето имаше огромна за този час тълпа хора, повечето от които ваканционни пътници. С учудване установих, че освен нашия има и още един полет за Дубай - на Air VIA, полет 591.
След кратко суетене се оформиха дълги опашки за check-in. Накрая сме пред заветното гише:
След още 30-тина мин. за проверки и scan check сме в салона - не бях стъпвал там отпреди 2 години и бях забравил колко мизерен е стария терминал. Лелките от check-in-а се появиха и започна пускането на хората за двата полета към рейсовете - полетът на VIA беше първи - значи още чакане. През това време наистина изпитах съжаление, гледайки хората от наземния персонал - сибирски студ посред нощ, а те работят и тичат навън и навътре потривайки замръзнали ръце из мизерния терминал. Лелката на изхода за VIA се провикваше през 2-3 мин. - "Има ли още някой за 591?" - и колкото пъти се провикнеше - толкова пъти изникваха по двама-трима. Студът нахлуваше така в салона, че тя изчакваше да се събере група от 10тина и тогава отваряше вратата да ги пусне навън към рейса.
Най-сетне дойде и нашия ред и в добро темпо се качихме на рейса. Бавничко, той ни поведе по полосата, имаше доста заледени места. В левия край, някъде преди VIP-а баха паркирани един до друг под лампите LZ-BHC, LZ-BHD и LZ-BHE, а до тях дремеше LZ-FIA (май пак опериран от BHAir). Спряхме пред BHC и на прибежки се качихме, посрещнати от усмихнати момичета.
LZ-BHC се оказа доста спартански оборудван и доста некомфортно тесен. Сравнен с 737-ците на Bulgaria Air е доста по-неудобен. Има някаква псевдо-бизнес класа от първите 6 реда с кожени седалки, назад - платнени Recaro. Всичките - еднакво неудобни, особено както се оказа в нашия случай за 5 часов полет. BHAir нямат company magazine, само една гланцирана брошура с ценоразпис за парфюми, цигари, алкохол и дребни сувенири в евро, но дори и тази брошура я имаше примерно на 1 от 3-4 седалки. Имат брандирани safety инструкции поне.
Няколко думи за cabin crew-то - в сравнение с Bulgaria Air, а и други компании, с които съм летял персоналът на BHAir и в двата случаи бяха много млади момичета, дори старшата стюардеса не бе на повече от 27-28 години. Униформите им са странни, опитват се да повторят шарените цветове от логото им - сини панталони/поли и шарени жълто/червени/оранжеви шалчета. Инструкциите се обявяват стриктно и само на английски - Boarding completed; "не знам си какво" cross check; Cabin crew - Demonstration! Safety инструкциите са подробни, включително и демонстрация за спасителната жилетка заради малкото водно пространство, над което се лети.
Без pushback заобиколихме, излязохме на пистата и излетяхме по 27 по разписание към 5:20. По време на излитането изключиха напълно осветлението, след което го пуснаха. Почти веднага влязохме в облаците и в следващия час и нещо летяхме в пълна тъмнина. Над 90% от пътниците заспаха, а и на мен ми тежаха очите. Замислих се, че е цяло геройство как екипажа, включително и пилотите успяват да работят в тази част на денонощието и този студ. Командирът на полета бе представен като "Петров", но явно и той не беше в кондиция в тези часове и не чухме ни дума от него.
Към 6 и нещо сервираха скромна закуска от хлебче, 1 парче шунка и 1 парче филе + салата от парче домат и 2 парчета краставица и пакетирана бухтичка за десерт. Повечето хора си ги изконсумираха, явно им дойде добре за разбуждане. Чак към 6:30 започна да просветлява на хоризонта и посрещнахме изгрева някъде над Турция:
Бяхме вече някъде доста на изток, пейзажът бе доста високопланинско-зимен:
Тъй като нямаше ни вест ни кост от "Петров" да каже кое къде и докъде сме, направих кратка справка с верния ми HTC Cruise - GPS-а му работи и когато телефонът е изключен в Airplane Mode - явно не смущава нищо. Така разбрах, че сме точно на границата между Турция и Иран и се възползвах да я снимам- на снимката границата май минава по билото на тая верига - от дясно е Турция, отляво - Иран:
Продължихме на югоизток над Иран с около 940 km/h на 10 600 м (по информация от GPS-а на телефона) - пейзажът почти през цялото време беше планинско-лунен, без растителност и без много следи от цивилизация:
Иран се оказа яка държава, летяхме над 2 часа над него, а не свършваше и не свършваше Най-сетне към 9:40 наше време кривнахме в посока на Персийския залив и започнахме бавно снижение, придружено от време на време от speed brakes:
(извинявам се за качеството на снимката, щеше да е по-добра ако BHAir си миеха по-често машините).
Не след дълго се появи и кристалната синьо-зелена вода на Залива, покрита с красиви бели облачета:
Из залива разбира се пъплеха във всички посоки най-актуалните там превозни средства:
Дубай се появи сред маранята като някакъв приказен град с кули, буквално пробиващи и издигащи се над облаците, точно като локация от 1001 нощ. Направихме 3 последователни завоя в зиг-заг, в които имахме възможността да се насладим още на красивата вода, танкерите и яхтите, след което се снишихме над града:
Последва изключително меко кацане, аз лично не усетих самия момент на touch down, докато се усетя вече имаше brakes и reverse:
Пътниците бяха очевидно доволни и възнаградиха "Петров" с ръкопляскания и отделни викове "Браво"! Започна дългичко рулиране , по време на което минахме покрай:
- център за бизнес джетове:
-класически карго джъмбо на Atlas:
-някакъв немаркиран джъмбо-албинос:
-класическо FedEx MD-11 (сетих се за "Castaway" с Том Ханкс и за онзи engineer дето отвелече през 1994 такъв MD и нападна колегите си във въздуха)
-красиво облечена индийска машина
Спряхме на някаква стоянка пред сградата на малък терминал и ни наобиколи наземен персонал от разни тъмни азиатци със слънчеви очила. След задължителната суматоха, излизаме навън - ярко слънце, 21С и влажен въздух ни обгръщат на вратата - след тъмната ледено студена доба в SOF все едно сме на друга планета:
Оказа се, че сме на Терминал 2, който е по-стария и е като изваден от 80-те години, като концепция прилича на нашия терминал 1, разбира се доста по хай-тек и по-голям. След завършването на новия голям хипер-дупер терминал на Emirates, този се ползва за регионални полети на малки комрпании до Индия, Пакистан и др. страни от региона.
Вече отвън наистина всичко бе различно и по-приказно:
Завършвам тази първа половина от репорта с една характерна неизменна картина, която щях да виждам почти непрекъснато в следващите 7 дни
Надявам се да ви е интересно поне отчасти, колкото и на мен ми беше. Ще добавя и втората част за обратното пътуване тези дни. Ако имате някакви забележки за снимките, размера им или други въпроси за полета - казвайте - все пак това ми е първият опит за такъв репорт
Първата е много обещаваща!
